Красимир Балъков безспорно е най-успешният и признат професионален футболист, произлизащ от Велико Търново, като бившият ас на Щутгарт има зад гърба си над 500 изиграни мача на най-високо равнище. За родения на 28 март 1966 година бивш атакуващ халф обаче всичко започва именно в родния му град, като началото на неговия път към световния футбол тръгва от едноименния местен отбор Етър Велико Търново.

Това се случва през 1983 година, когато Балъков прави своя пробив в първия отбор на Етър, като той постепенно започва да разгръща своя потенциал при “виолетовите”. Краси се състезава за болярите до 1990-та, като за този период той записва 142 мача и бележи 35 гола. Именно тогава обаче той привлича вниманието на португалския гранд Спортинг (Лисабон). Интересно е да се отбележи, че през зимния трансферен прозорец на 2020-та отбора на Етър привлече португалски халф в своите редици.

Официалният трансфер на Балъков в Спортинг (Лисабон) става факт през 1990-та, като там той играе редом до неговия сънародник и съотборник в националния тим Йвайло Йорданов, както и легендарни португалски играчи като Луиш Фиго и Пауло Соуса. В португалската столица Красимир успява да покаже на какво наистина е способен, като една от основните движещи сили в атакуващия вал на Спортинг. За “зелено-белите” той записва 138 официални срещи, като в тях отбелязва цели 43 гола, което е много добър показател за атакуващ халф по това време.

И след страхотните си изяви на португалска земя, роденият във Велико Търново футболист получава възможност да премине в елитния немски тим Щутгарт през 1995-та година. По това време “швабите” са един от най-силните отбори във висшия ешелон на германския футбол, въпреки, че към днешна дата тимът се състезава във Втора Бундеслига и според конкретните футболни залагания за шампион, шансовете на отбора да стане краен победител са оценени с коефициент 2.75. Въпреки това, по времето, когато Балъков пристига в клуба, там е пълно с именити и класни футболисти.

 

Двама от тях бяха бразилският голаджия Джовани Елбер и германският нападател Фреди Бобич. Именно с тях Балъков успя да формира така наречения “магически триъгълник”, като ролята на българина да е непосредствено зад двамата тарани му даде възможност да покаже невероятните си плеймейкърски заложби. Всъщност, въпросното атакуващо трио предизвика фурор в Германия, като благодарение на огромния брой голове “червените” успяха да спечелят купата на страната, както и да грабнат два трофея от вече бившия турнир Интертото.

И след безброй асистенции и 54 гола в общо 236 срещи, краят на легендарния престой на Краси в Щутгарт приключи през 2003 година. Непосредствено след края на състезателната си кариера Балъков стана помощник-треньор отново в Щутгарт, като той остана на тази позиция две години. След това Краси се насочва изцяло към треньорската дейност, като през години той е бил наставник на отбори, като Грасхопър, Кайзерслаутерн, Литекс, Етър, а през 2019-та даже става и национален селекционер на България за няколко месеца, въпреки че след поредица незадоволителни резултати той сам подава оставка и  напуска поста.

Няма никакво съмнение, че Балъков има една наистина страхотна кариера зад гърба си на клубно ниво, но не трябва да забравяме, че той даде много и на националния ни отбор като футболист. Освен част от отбора, достигнал до четвъртото място на Мондиал 1994 в САЩ, Балъков бе ключова фигура в тима в периода 1988-2003, като той записа общо 92 мача и отбеляза 16 гола с националната фланелка.