Петя Луканова стана безапелационно най-добър спортист на Велико Търново за 2010 г. Представителката на клуб “АП спорт” (ВТ) събра 87 точки, като бе посочена на първо или второ място в почти всички листи на анкетираните журналисти и представители на Постоянната комисия за младежта и спорта.
Големият удар за великотърновката бе на юбилейното 50-то първенство на Планетата по спортна стрелба в Мюнхен. В дисциплината 40 изстрела с пневматична пушка от 10 метра тя влезе във финала с пети резултат от 398 точки. Резултатът е най-добрият, постиган от българка на световно първенство и е само на точка под републиканския рекорд в дисциплината. В решаващите десет изстрела великотърновката постигна 100,4 точки и завърши с общ сбор от 498,4 точки. За огромно съжаление тя остана само на 0.4 т. от шестото място, което бе последното, даващо квота за Олимпийските игри в Лондон през 2012 г.
Петя Луканова е известно име в българската спортна стрелба. При девойките е била шест пъти еврошампионка, три пъти индивидуално и три пъти отборно. В личната и колекция има още три подобрени световни рекорда за девойки и над десет национални титли. През 1986 г. заедно с Весела Лечева и Нонка Матова печели сребърен медал- отборно от световно за жени.
– Как приемате отличието Спортист на годината на Велики Търново? Изненадана ли сте?
– Изненадана съм, често казано. Миналата година не участвах в номинацията, защото не бяхме съгласни с критериите, със субективизма. Сега обаче приятелите ме понатиснаха и казаха: не може така, трябва да участваш. И съм щастлива от избора. Вече съм била навремето в десятката – на 6 и 7 място. Благодаря на всички, които са гласували за мен!
– Хората смятат, че първото място ви подхожда.
– Съгласна съм, колкото и нескромно да звучи. Много работа отхвърлих, много студ изстудувах на стрелбището. Ако не беше един електронен тренажор, който федерацията закупи и ни раздадоха, тренирам вкъщи на практика, и няма как да стане. Така че първото място си е заслужено.
– Не ви ли смущава това място на „церемонията”, което е възможно най-неподходящото за случая?
– Няма значение в каква зала ще те наградят, може да бъде и в някое мазе. По-важно е да се обърне внимание на базата. Не знам виждалили сте скоро каква е ситуацията по залите и сатидоните. В цялата държава ситуацията е така, и в спорта е така. Когато ме награждаваха от федерацията, казах, че и стрелбата, и всички спортове, съществуват на инат. Въпреки всичко, въпреки безпаричие, въпреки федерации, въпреки проблеми. Ние сме на въпреки…
– Като целия великотърновски спорт…
– Да, той не прави изключение. Просто спортистите сме повече калени, волеви хора. Спортът ни учи на много, доста взима, но и когато удпееш – много дава.
– Каква беше годината за вас?
– Мога да кажа – успешна. Трудна, но успешна. Треньорите ми гласуваха доверие. Тук е мястото да благодаря най-вече на семейството си, защото те отнесоха на гърба си тези десет години работа без резултат с лишения и проблеми. Аз имам три деца, бяха лишени от присъствието ми тази година, но с много усилия и с помощта на съпруга ми, на свекърва ми, успяхме.
– Резултатите задоволиха ли ви? Седмо място на световното, осмо на европейското.
– Да. Аз съм имала и по-добри постижения, като девойка имам световни рекорди, две европейски титли, световно отборно и т.н. Успехите не са ми чужди, но имаше доста голяма пауза покрай децата. Много съм щастлива, защото се чувствам пълноценно.
– Тук в тази зала Николай Лечев каза много хубави думи за вас. Какво ви предстои като подготовка и състезания?
– Радвам се, че подготовката е обезпечена, защото минах на олимпийска подготовка и средствата няма да са свързани с федерация и треньорски съвети. През март предстои европейско първенство, след това има 3 или 4 световни купи, на които ще участвам, международни турнири. Надявам се да взема квота за Олимпиадата в Лондон-2012.
– Как може да се спечели тя?
– На световните купи, на европейски и световни първенства. Нашето световно мина, защото се провежда веднъж на 4 години, но на тези четири световни купи и европейското ще се разпределят квотите за олимпиадата. На практика не е нужно да стана първа, достатъчно е да съм примерно шеста или седма, и когато всички преди мен имат квоти, аз също я вземам. Така че имам съвсем реални шансове.
– Вече мислите ли за Олимпийските игри, до които има още 2 години?
– Естествено, че мислим. Две години никак не са много, защото минават много бързо. Като си си планирал нещата и знаеш кое след кое следва и как да работиш, много бързо минават.
– Значи в спортен план пожеланията ще са за две години напред – 2011 и 2012?
– Да.
– А в личен план?
– Аз съм щастлив човек, имам всичко – три здрави и прекрасни деца, съпруг, който ме обича и подкрепя и е мой треньор. Приятели, които ми помагаха много през тези години, защото при нас екипировката и оръжието са скъпи, боеприпасите също. Ако не бяха те да ми повярват и да ми помагат, нямаше как да стане. Така че в личен план си пожелавам това – да съм здрава и да са ми здрави децата, останалото е работа.
– Смемяте клубната си принадлежност – от „АП спорт” (В. Търново) преминавате в „Тракия” (Пловдив). Какво налага това?
– Вярно е. Следващата година ще се състезавам за „Тракия”. Там ми предлагат не по-добри условия, аз пак ще си работя вкъщи (смее се) или в София на националната база, но в момента имам проблеми с малокалибреното оръжие, то е с разрешителни. Проблемите са си наши и има законови изисквания, с които не можем да се справим. А „Тракия” ми предлагат решение и отиваме там. Спортистите са хора, на които не им трябва много. Малко като им дадеш, те са доволни, защото знаят какво влагат и как да го употребят. Спортистите не са алчни и лакоми, а хора с дисциплина.
– Какво ще пожелаете на феновете и на всички великотърновци за 2011 година?
– Първо – здраве! После търпение и много работа. Работа, защото няма как всички да лежим и да викаме „оле, държавата е такава и онакава”. Държавата сме ние, каквото направим ние, това ще е. Аз това съм научила, никога не съм живяла в удоволствие като дете и винаги ми е било трудно. Но пък като постигнеш нещо, си е твое.
