10 години се навършиха, откакто Петко Павлов е директор на ОП “Спортни имоти и прояви”. На 1 август 2014 г. той пое поста, след като дотогава бе главен редактор на “Дарик радио” и футболен асистент-рефер в “А” група.
– Г-н Павлов, когато приехте поста, казахте, че искате да бъдете двойно по-полезен на спортните хора…
– Това, което беше тогава идеята, си остава и сега: да направим всичко възможно да се подобри спортната база във Велико Търново колкото се може повече. Получих доверието на кмета инж. Даниел Панов и ако той нямаше такива амбиции, нямаше и аз да се захвана. Много добре знаех какво приемам и бях наясно с нещата.
– И как изглеждат нещата 10 години по-късно?
– Всички зали на стадион “Ивайло” са реновирани. Разполагаме с обновени открита и закрита лекоатлетически писти, сектор за хвърляния – неслучайно вече 5 пъти провеждаме държавни първенства за мъже и жени по лека атлетика, посрещайки елита на “Царицата на спортовете” у нас. На базата на доброто сътрудничество Федерацията по лека атлетика ни предостави ново оборудване за над 200 000 лева. Предстои да получим още, така че много скоро ще имаме всичко необходимо за тренировки и състезания на открито и закрито. След пауза от 30 г. посрещнахме Международния турнир по борба “Дан Колов – Никола Петров”, както и Държавно първенство по борба в двата стила.
Когато г-н Панов встъпи в първия си мандат, започна реконструкцията на футболния терен на стадион “Ивайло” и бе възстановено спортното училище. През есента на 2014 г. тръгнаха ремонтите на южните зали на стадиона и на откритата писта. На практика всички зали и съблекални бяха буквално в окаяно състояние. Метална дограма с единично стъкло, никаква изолация, отопление с нафтени калорифери, олющени стени. В закритата писта течеше отвсякъде, настилката на открита бе като юфка…
Междувременно започна строежът на Мултифункционалната спортна зала до СУ “Ем. Станев”, покойният вече бизнесмен Петър Христов изгради и дари на Общината игрището за минифутбол в кв. “Картала”. През 2017 г. ремонтирахме осветлението на стадион “Ивайло”, което сега е едно от двете най-добри в страната, както и съблекалните на централния вход. Заработиха залите откъм ул. “Йоновка”, които пустееха и бяха свърталище на клошари в продължение на години. Ремонтиран бе покривът на зала “Сава Величков”, който течеше и години наред през зимата чистехме снега от него на ръка, за да се тренират вътре – хандбал, волейбол и бадминтон. Възстановен бе плувният басейн под нея и сега е пълен с деца. От 2019 г. насам постепенно бе изграден изкуственият терен за футбол “Трифон Иванов”, ремонтирани северните зали на стадиона, Спортното училище “Георги Живков” и общежитието към него, подменена изкуствената трева на тенис кортовете под ДКС “В. Левски”, настилката в баскетболната зала на стадион “Ивайло”, за която бившият национал Мартин Дурчев осигури ново оборудване. Залите по художествена и спортна гимнастика, по борба и вдигане на тежести имат нови килими, уреди, тепихи, подиуми и щанги. Изградихме най-големия пъмп трак в страната, който е любимо място на децата с велосипеди, скейтборди, тротинетки и т.н. Продължава изграждането на конната база в Арбанаси, където Михаил Костов и колегите му вършат страхотна работа.
– Кои проблеми предстоят за решаване и има ли конкретни проекти?
– Може би най-трудният проект, който реализирахме, е този за тренировъчния терен западно от стадион “Ивайло”. Където и на друго място да бяхме решили да възстановим терен щеше да е далеч по-лесно, но за развитието на футбола в града и на стадион “Ивайло” като наистина универсално съоръжение за спорт, мястото на терена с естествено покритие е точно тук. За да стане наистина качествен терен, трябваше да бъде преместен трафопостът, изградено ново кабелно трасе, построени подпорни стени. Всичко това отне време и средства, осигурени от Община В. Търново. За изграждането на самия терен финансирането бе осигурено от БФС чрез програма на ФИФА, като договорът бе сключен през август 2021 г.
– Кога ще бъде готов за ползване тренировъчният терен?
– Новият терен вече е изграден инфраструктурно, оградата около него, посята е тревата. Кога ще бъде готов, зависи от това как тревата понася настоящите летни жеги. Нека да бъдем честни – тревата е житно растение, а това са есенни култури. Така че тя ще бъде в силата си от септември нататък. Тревните покрития се чувстват най-добре при температури между 5 и 30 градуса. При температури над 32 и под нулата тревата просто оцелява и това е време да се разбере от всички.
– Как стои въпросът с терена в с. Леденик, където тренира “Етър”?
– И него поддържаме ние с помощта на кметствата в Шемшево и в Леденик. Поливаме го, той е в много добро състояние. Той е в много по-добро състояние от терени, на които в момента играят в “А” група. Защото се полива, което ни коства наистина много усилия, тъй като все още няма автоматична поливна система. А тревата му е тази, която Господ е дал да расте тук. Тази трева е устойчива на болести и високи температури и има нужда само от вода и косене. Тя се възстановява много бързо от всякакво натоварване. Освен това теренът в Леденик има много добра дренажна система – много бързо оттича и не може да се получи заблатяване на терена, развитието на гъбични болестни инфекции по тревата. Тревата е именно за нашите географски ширини. Докато на терените в елитните групи тревата е селектирана и създавана за други географски ширини. Какво семе ползваме? Английско, холандско, немско, датско… Там са други температури. Подписан е вече договорът с изпълнител и предстои много скоро да бъде монтирана поливна система в Леденик. Надявам се колкото може по-скоро там да има поливна система. В тази посока искам да добавя, че много грижи се полагат от колегите от кметствата за терените в Дебелец, Шемшево, Ресен, а в Килифарево вече монтираха и автоматична поливна система. Възстановен бе теренът в Никюп, имат и мъжки отбор…
– Как се получи така, че терените на няколко клуба в елита изведнъж се оказаха в ужасно състояние, а нашият е “зелен килим”?
– Това е много сложен въпрос. Те не са станали изведнъж в такова състояние. Всеки терен е специфичен, като направа, състояние, поддръжка… Вероятно използваните препарати не са дали нужния ефект или адекватните мерки са закъснели. Проблемът със състоянието на терените е много тежък изобщо за България и причините са няколко.
Една от тях е високите температури осебено през нощта, така че много зависи на каква надморска височина е теренът и дали има циркулация на въздуха. В това отношение ние сме в лошо положение, теренът е в бетонен пръстен, плюс лекоатлетическа писта. Друга причина е, че не навсякъде по места има специалисти, които да са подготвени и най-вече ежедневно да наблюдават състоянието на тревата, особено през това време на годината. Защото, за да гледаш добре даден терен, е дългогодишен труд, опит, познания и отдаденост. Трябва да се вземат предвид много фактори, защото тревата има много врагове. Тя е живо същество, което е атакувано непрекъснато от различни вредители. Освен гъбните болести, страшен бич са ларвите на различни насекоми, майски и юнски бръмбар, житен бегач и т.н. Другият много сериозен проблем е липсата на специализирана техника за изпълнение на различни операции по подръжка. На практика само на няколко стадиона има цялата необходима техника и там едно пръскане например отнема половин час.
– И как се справяте тогава, за да е тревата в този отличен вид?
– С много отговорна работа от страна на екипа на “Спортни имоти и прояви”. В летните месеци теренът на “Ивайло” се пръска на 5-9 дни, в зависимост от състоянието на тревата, като се стремим да подбираме внимателно дозата препарат и активното вещество в него. Пръскаме винаги вечер, когато слънцето се скрие. При това достъпът до нашия стадион е свободен и трябва много внимателно да се подбират препаратите и часовете за пръскане. Дозирането на поливането и часовете, в които се извършва, също има огромно значение. Много хора поливат вечер, а при тези душни нощи, когато температурата е между 20 и 28 градуса, това е изключително тежък бич за терена. Гъбичните инфекции и заболявания се развиват най-добре през нощта, при температури над 15 градуса започват да се развиват болестите. Другият основен проблем е безконтролното влизане. Мнозина ме питат, защо ограничавам влизането на тревното покритие. Проблемът е, че никой не знае какво носи на маратонките си и дори да си най-добронамерен просто ти си минал отнякъде и си взел патоген. Той влиза и веднага намира благоприятни условия за развитие – влажност, температура и т.н. Разнасят го футболистите, птичките, които кацат по тревата, мушиците… И като “пламне” за часове може да загубиш половин до един декар трева. Лечението на тревата е като при пациентите – не всеки антибиотик или доза може да повлияе на двама пациенти с едно и също заболяване. Освен това е много важно в кой момент ще “хванеш” заболяването. Не е по-различно от при хората.
Всъщност на нашия терен му идва времето за цялостна подмяна на тревното покритие, защото в слоя между пясъка и тревата има много вредители. Трябва да се подмени горният слой, защото животът на тревата е от 3 до 5 години. Нашата е положена през 2013 г.
– Какво още е необходимо относно спортните бази във В. Търново?
– В момента кметът Даниел Панов е възложил изготвяне на проект за покрит терен с размери за Футбол 7 в двора на Спортното училище. Ще бъде интересно съоръжение, което ще се използва целогодишно. Разполагаме с проект за саниране на ХЗ “Сава Величков”, като ми се иска да направим и вътрешен ремонт, защото следите от течовете преди ремонта на покрива са видими. Градът има нужда от спортна зала с около 1000 места за зрители, която да поеме тренировките и официалните срещи на колективните спортове, както и домакинствата на национални шампионати. Имаме нужда от тренировъчен полигон за хвърляния, 50-метров закрит басейн за плуване, ледена пързалка. Южните и западните трибуни на стадиона се нуждаят от ремонт, както и помощните помещения на северните зали. Козирката трябва да бъде хидроизолирана и отводнена. Трябват нови спортни площадки в кварталите, реновиране на настоящите… Всъщност, когато започвах, имах поставени цели, които смятам, че са изпълнени до голяма степен. Това, което изброихме, е само малка част от случилото се за тези десет години, но има още много работа. Ремонтираното и построеното трябва да се поддържа, а надграждането на базата е задължително…
