Петко Павлов пуска за първи път осветлението на стадион “Ивайло”.
“Вървим в правилна посока, може би не с темповете, които ми се иска, но с темпове, които са значителни”, казва управителят на ОП “Спортни имоти”
Състоянието на спортните бази във Велико Търново е проблем, който вълнува както самите спортисти, така и техните привърженици и цяла общественост. Не е тайна, че в продължение на години състоянието им бе трагично, терени и зали тънеха в разруха, а младите спортисти на старата столица тренираха по паркинги, мазета, в зали с течащи покриви и без отопление. В последните години станаха факт ред положителни промени, което далеч не означава, че проблемите вече са изчерпани. За разговор по темата потърсихме Петко Павлов, който от три години е директор на ОП „Спортни имоти и прояви”.
– Г-н Павлов, темата за спортните бази във В. Търново е злободневна от години. В последните години нещата обаче май започнаха постепенно да се случват…
– Настина започнаха. Първо бе направен теренът на стадион “Ивайло”, след това проектите за южните зали, които сега са в съвсем различен вид от това, което бяха. Ремонтирана бе и закритата лекоатлетическа писта. Бяха пуснати в експлоатация и западните зали, които дълго време стояха пустеещи. Сега вътре се развиват няколко вида спорт, включително и стрелба с лък. Тя нямаше зала и децата тренираха в мазе и на открито. Същото важи и за СК “Зоки”, които нямаха зала, а сега имат, за Карате-клуб “Катана”, за “Мистър Юнивърс” на Христомир Христов, където бе направен хубав фитнес център и се надявам скоро да излязат нови успешни състезатели по културизъм. Нова зала има и спортът муай-тай. В западната част се получи хубав спортен център, тези клубове нямаше къде да водят подготовка. Там сме оставили и помещения за съблекални за футболни отбори, които дано скоро да бъдат използвани. Знаете, че имаме проект за футболен терен там. Дали проектът ще се реализира в този вид, или ще търпи промени очаквам да разберем скоро. Надявам се там да стане хубав център за спорт с терен за футбол.
– Напълно готова ли е южната част на спортния комплекс?
– Да, вече споменах за пистата, там са още залите по борба, по спортна гимнастика, по художествена гимнастика, по карате, по шахмат… В този комплекс ежедневно минават между 500 и 800 деца. Там беше направен цялостен ремонт – покриви, ново отопление, газификация, ново осветление, топлоизолация и нова дограма. Преди три години там имаше половин съблекалня и половин баня, в момента има 4 оборудвани съблекални. А закритата писта е едно богатство, което доскоро го нямаше в България преди ремонта на зала “Фестивална”. Неслучайно тук м.г. тренираше топ скачачът ни Тихомир Иванов, който избра нашата база за подготовка за Олимпиадата. На откритата писта за първи път се проведе държавно по лека атлетика и получихме висока оценка за организацията. Неслучайно президентът на БФЛА Добромир Карамаринов предложи на кмета г-н Панов следващата година да бъдем домакини на Балканиада за младежи и девойки с участието на 19 страни.
Закритата лекоатлетическа писта преди и сега.
– Имат ли всички клубове от града къде да тренират и къде има недостиг?
– При това роене на спортни клубове – по няколко от един спорт, няма как да няма проблеми с базата. Моето мнение е, че трябва да има един голям клуб по даден спорт, който да обединява останалите. Тогава ще е много по-лесно с графиците за ползване на залите, както няма проблеми с гимнастиката, с баскетбола, с хандбала. Проблемите на хандбала идват оттам, че зала “Сава Величков” се ползва от три клуба едновременно – волейбол, бадминтон и хандбал, а “Етър-64” в последните години се развива и разширява, започна и мъжко направление. Другите два клуба отстъпиха от своите графици, за да може да тренират хандбалистите. Но ние имаме нужда от още една спортна зала, за да дадем повече часове на клубовете.
Проблем има и за ШК “Асеневци”, който също набира скорост, но няма още зала. Предложил съм им помещение, но то не им допада. Може и да пропускам някой клуб, но всички, които са поискали зали, проблемите им са решени до голяма степен. Клубът по борба на Лако Лаков също получи зала и има добри резултати, в южната зала тренират три клуба по този спорт, но вече нямаме проблеми, след като направихме още един тепих.
– Предполагам, сте наясно, че такова обединение на клубове няма как да стане?
– Да, след като законът го позволява това роене и всеки има право да си основе клуб. Но тук идва въпросът, че трябва да си обмислил нещата как ще тренираш, как ще го финансираш, да имаш състезатели, а не просто да регистрираш сдружение и да кажеш: дайте ми зала, а аз тепърва ще събирам деца… По закон предимство за базите имат клубовете, които развиват дейност, и хората трябва да са наясно с това.
– Как стоят нещата в северната част на “Ивайло”?
– С усилията на ОП “Спортни имоти и прояви” на Общината и на някои от клубовете в тях нещата се подобриха значително. Преди 3 г. имаше 17 предписания от РЗИ за ремонт на зали, които трябваше да бъдат затворени, ако не се ремонтират. В момента е останало само едно предписание за залата по вдигане на тежести на “Етър-59”. Предложил съм я за инвестиционната програма за догодина. Това лято най-после бяха ремонтирани съблекалните на стадион “Ивайло” за “Етър”, от което съм много доволен.
– Имаше години, в които липсваше ток и футболистите влизаха със свещ в катакомби…
– Имаше, картината не бе по-различна доскоро. Не е нормално да имаш такъв стадион и в продължение на години да го оставиш да “умира”, да бъде разрушен и разграбван.
Първо оправихме фоайето и коридора, направени бяха за първи път съдийска стая и зала за пресконференции. И сега с подкрепата на Общината бяха направени и двете съблекални и те по нищо не отстъпват на топ съблекалните в България. Те могат да приемат мачове от евротурнирите. Възстановихме и тоалетните от северната и южната част. Тревното покритие за първи път бе обработено тази седмица с професионална техника, бяха вкарани близо 50 тона пясък с техника, подравнен с драг мрежа, с вертидрен бе вкаран кислород в корените на тревата, наторен и подсят. Резултатите ще се видят напролет. Осветлението е най-доброто в България, категоричен съм в това, имаме сертификат от независимата фирма, която обследва осветлението – то дава най-доброто покритие като разсейване на светлината и отговаря на изискванията дори за мачове от груповата фаза на Шампионска лига. Стадионът не отговаря като цяло за това ниво, но осветлението, теренът и съблекалните – напълно. Полека-лека стадион “Ивайло” върви в правилна посока, може би не в темповете, в които ми се иска, но в темпове, които са значителни.
– Ще има ли скоро електронно табло?
– Имаме уверенията на WinBet да го осигурят съгласно договора си за спонсорство, събират се оферти и едната е вече при мен. Взеха размерите за таблото, бъдете сигурни, че ще е модерно ново електронно табло. Надявам се да е факт до пролетта.
Тренировъчен терен във В. Търново е крайно необходим.
– Стигаме обаче до болезнения въпрос за липсата на тренировъчни футболни терени…
– Той наистина е болезнен и това за мен остава нереализирано в личната ми амбиция, когато поех поста. Причините да не се случва са различни – обективни и субективни, въпреки че не сме спрели да работим по това. За терена западно от “Ивайло” в спортното министерство има проект, който си чака финансиране. Ние междувременно тук започнахме нов проект поне за нов естествен терен, но се оказа задължително да се направи подпорна стена, която го оскъпява. Тя е необходима особено откъм ул. “Йоновка”, за да може теренът да е дълъг над 95 метра. Иначе като влезе тежката техника брегът просто няма да издържи… А като се разгъне проектът, ще трябва подпорна стена и откъм северната страна. Най-лесно беше да докараме малко пръст, да насеем трева и да кажем, че сме направили терен. И щеше на първия дъжд да стане една кална локва. Ако ще правим терен, трябва да е както трябва – с дренаж, поливна система, ограда, а по-нататък и осветление. Трябва да се знае, че ако не направим тренировъчен терен, този на стадион “Ивайло” с всяка година ще става все по-скъп за поддръжка и във все по-лошо състояние.
– Не е ли необходим и изкуствен терен?
– Дори е още по-важен и неговото място е до Спортното училище – да се ползва от школата на “Етър” и от мъжкия отбор, а при лошо време да се играят мачовете на подрастващите, защото тогава се съсипват естествените терени.
– Има ли някой, който може да се ангажира със срокове?
– Имам уверенията на кмета Даниел Панов, който не престава да работи по тази тема, че от ММС ще финансират изкуствения терен в най- скоро време. Полагаме усилия и за терените извън града, които се ползват в момента от школата. Беше направена поливна система на терените в Леденик, Килифарево и Самоводене и на малкото игрище в Шемшево. За съжаление в Самоводене тревата изгоря, защото не поливаха терена. В Леденик обаче няма съблекални и ограда, а тя е необходима, защото преди два дни заварихме там деца от В. Търново, които караха мотор на терена… Влизат дори с коли, което е тотално безотговорно отношение.
– Какво предстои занапред още да се прави по спортните бази?
– Най-важното – изграждане на терени с изкуствено и естествено покритие в самия град. Да продължат грижите за терените извън града, както се прави в Дебелец, Шемшево и Леденик, които се ползват от школата и представителния тим на „Етър“. Подготвяме проект за ремонт на покрива на Хандбална зала „Сава Величков“, който тече от години. Планираме и система с турникети за контрол на достъпа до стадиона и софтуерна продажба на билети. Искам да благодаря на кмета Даниел Панов и на хората, които застанаха зад каузата стадион “Ивайло” да стане по-добро място за спорт, и ни подкрепят по един или друг начин. Радвам се, че са много и няма да ги изброявам, за да не пропусна някого. Трябва да продължим да развиваме спортните бази – това е истината, защото става въпрос за децата на Велико Търново.
