80 години навършва днес един от емблематичните футболни ветерани на Велико Търново – треньорът Петър Шатров. Той е роден на 11 януари 1932 г. в Шемшево. Започва да играе футбол през 1944 г. После завършва ВИФ с отличен успех в специалността “Футбол”. Играе в софийското градско първенство с ВИФ, след което по негово желание е разпределен във В. Търново. Тук става учител във Втора гимназия (сега ПМГ “В. Друмев”), като футболист членува в ДСО “Червено знаме” до 1957 г., когато е създаден и ДФС “Етър”. През 1960 г. треньорът Йордан Томов му подава ръка и го прави свой помощник, а след влизането в “А” група Шатров наследява Томов през 1970 г. начело на “Етър”.
Като треньор Петър Шатров открива за футбола и налага при “виолетовите” едни от най-големите имена на великотърновския футбол. Дал е път във футбола на първия национал на “Етър” Стефан Величков, после на Емил Димитров, на петимата от САЩ-94 и много други футболисти. Бил е наставник на треньори като Ст. Грозданов, Г. Василев, Н. Велков, Е. Димитров, В. Игнатов, Б. Димитров… Още през 1964-65 г. воденият от него “Етър” завършва първи на полусезона в “Б” група и е на крачка от първо влизане в елита, не удържа конкуренцията, но поставя началото на пътя нагоре.
По идея на Петър Шатров неотдавна бе поставена паметна плоча пред стадион “Ивайло” на Йордан Томов – треньора, вкарал етърци в “А” група.
Петър Шатров винаги е бил увлекателен събеседник и футболните му истории нямат край, както и неговото чувство за хумор. Преди време в. “Хеттрик” му посвети обширен материал с негови спомени как Симо Костов тренира етърци с каучуково въже, та дори и с жив петел, куриозни случки с Трифон Иванов, как “Етър” бие водения от Иван Вуцов национален отбор през 1986 г. преди световното…
“Никога не съм имал звездни мигове, винаги съм работил в обстановка за оцеляване. Но се гордея с едно – никога не съм отказвал на “Етър”. Въпреки че са ме викали все в трудни периоди и съм знаел, че ставам мишена. Аз не съм треньор-звезда, а един обикновен треньор”, скромно твърди за себе си Петър Шатров.
Днес ви връщаме към един от спомените на доайена и честитим рождения ден на Петър Шатров, като му пожелаваме здраве и дълголетие!
Как съдбата и Шатров налагат младия Балъков в “Етър”
През 1983 г. отново се създава ситуация Шатров да се завърне във В. Търново. Избран е от старши треньора Георги Василев за главен методист на футболния клуб. Но на следващата година Гочето заминава за “Спартак” (Пл), а да спасява положението на треньорския мостик за пореден път е извикан Шатров. За свой помощник той избира Петър Харалампиев.
Направен бе обаче опит от някои запалянковски и ръководни среди да се обяви отборът за изчерпан, спомня си Шатров. Трябваше да се мобилизират силите на момчетата и да им се вдъхне вяра в силите, а не да се отричат. Затова организирах най-трудния лагер в живота си – в Дряново. Запазих целия основен състав, като бяха включени и млади перспективни момчета като Краси Балъков, Трифон Иванов и др. Хотелът беше в ремонт, лиспваше вода заради развален водопровод. Столът не работеше, хранехме отбора на една будка. Играчите ги миех с маркуча на игрището. Нямаше никакви протести. Работих здраво за мотивацията на някои играчи, отборът стъпи на краката си, колективът се подобри.
Георги Цингов изненадващо отиде в “Спартак” (Пл) при Георги Василев. Беше доказал се състезател. Това беше преломният момент да се вкара на неговия пост младият Краси Балъков. На един мач с “Черноморец” в Бургас през есента на 1984 г. решихме с помощника ми П. Харалампиев вместо острие Балъков да играе като изтеглен ляв нападател, като се връща и назад. Сега това се нарича ляв външен халф. Започнах да налагам Балъков и той игра през сезона 30 мача по 90 минути.
Преди това срещах голяма съпротива и дори един ден ме качиха на варел пред стадиона да давам обяснения пред хората защо сменям Цингов и пускам Балъков. И направихме следния номер. Цингов искаше да става ловджия и в неделя да не идва на възстановителните тренировки. Аз му дадох разрешение, но му казах в замяна: за да не ме упрекват хората, че те сменям с Балъков, като ме видиш по време на мач да си вдигна ръка към главата, сам ще искаш смяна. Така и правеше Цингов и аз пусках Балъков да се обиграва.
