photo_verybig_836534

Преди няколко години Петър Шатров дойде и ми заяви: искам да ми помогнеш да напиша книга за живота си като футболист и треньор на “Етър”. Беше събрал материали, снимки, започна да разказва уникални неща. По ред причини идеята остана нереализирана, но останаха уникалните му спомени, които записах. И без да е излята на белия лист, Петър Шатров написа своята книга – книгата на живота си, пълен с работа в името на “Етър”. И си остава сред откривателите на най-големите футболисти на ФК “Етър”…

Днес ви предлагаме част от спомените на Петър Шатров.

Паметна плоча на Йордан Томов на „Ивайло” по идея на Шатров

Паметна плоча на покойния треньор на „Етър” Иордан Томов да бъде издигната пред официалния вход на стадион „Ивайло”, предложи Шатров. Томов е човекът, положил основите на възродения в края на 50-те години „Етър”, а десетилетие по-късно – през 1969 г. го вкарва в „А” група за първи път в историята му. Според някои именно Йордан Томов предлага и емблематичния виолетов цвят за екипите на „Етър”, който по-късно е възприет и от останалите отбори, а днес – дори и от Община В. Търново.

Символичен е фактът, че Йордан Томов е роден на 8 януари 1924 г. – годината, в която е основан „Етър”. Състезател е на „Левски” и националния отбор.

През 1958 г. идва от столицата за треньор на великотърновци. „Йордан Томов е идол за мен, а и за поколения играчи. Искам да направя предложение да му бъде поставена паметна плочана стадион „Ивайло” заради цялостната му дейност. Той вкара „Етър” за първи път в „А” група и го заслужава. Грях имам, че не го уважихме досега. Това може да стане във връзка със 100-годишнината на футбола във В. Търново”, заяви Петър Шатров (паметната плоча наистина стана факт).

Неговият треньорски път пряко е свързан с този на Томов. През 1960 г. столичният треньор първи му подава ръка, като успява да го убеди, че трябва да прекрати състезателната си дейност и че футболното му поприще е треньорското. Прави го свой помощник, а след влизането на тима в „А” група Шатров отново наследява Томов през 1970 г. начело на „Етър” в елита.

 d181d184d0b4d0b1d0b3d0bd1

Как Симо Костов тренира „Етър” с каучуково въже…

Друго емблематично име на треньор на „Етър” е това на Симо Костов, известен като Сиамската котка. Роден е на 15 март 1917 г., дългогодишен вратар на „Локо” (Сф) и националния отбор, за който пази от 1938 до 1952 г. После е старши треньор на „Локо” (Сф ).

През 1961 г. Симо Костов е поканен за наставник на „Етър” и се запомня като специалист и оставя следа в начина на тренировки и възстановяването на играчите. Костов е и създател на фабриката за топки „Етър”. От едно турне в Австралия си донася американска баскетболна топка, която тук цели 3 месеца разчленява, за да види как е направена. От нея конструира новите топки.

И до днес Петър Шатров пази 1 метър от каучуковото въже, внедрено от Костов в тренировките. По онова време в клуба има само две топки. За да не се губи време, треньорът изнамира 30-40 метра въже, чийто един край е забит с желязо на терена, а на другия му край е вързана футболна топка. Направено е за икономия, тъй като тогава топките са кът. Когато се тренират удари към вратаря, тя се връща веднага и не се губи време. Същото упражнение е и за изпълнението на корнери.

… u с жив петел

Историята е повече от екзотична и я предлагаме в точния и вид, разказан от Петър Шатров. „Костов ми даде пари и ме накара ме да купя от пазара във В. Търново едно младо петле. То стана любимо тренировъчно изпълнение за някои играчи като Тодор Маринов.

След като го охранихме, връзвахме единия му крак с 15-метров канап. Треньорът пуска петлето, то бяга в различни посоки, а играчът трябваше да го стигне и докосне, което е много трудно. Това бяха тренировки за бързина и демараж. След като учебно-тренировъчната програма завърши, петелът бе сготвен от домакинката Миланка с кисело зеле и на прощалната вечеря бе изконсумирано от всички в знак на признателност за добре свършената работа от футболисти, треньори и петле”…

Симо Костов обръща голямо внимание на храната и възстановяването на играчите. Третата му новост е да купува бучки захар и да ги раздава на играчите още вечерта преди всеки мач.

Междувременно селекцията в „Етър” набира сили с кадри основно от В. Търново и съседните градове Павликени и Г. Оряховица. След напускането си столичният специалист успява да убеди местните спортни и партийни ръководители, че Петър Шатров е подходящ за старши треньор.

 

Първо докосване до „А” група и прословутият „магиен гол”

През 1964-65 г. водех „Етър” с помощник Иван Кръстанов и разполагах с 23 футболисти. Отборът неочаквано заигра добре и печелеше срещите на свой и чужд терен и в края на есенния полусезон завърши на първо място и стана основен кандидат за “А” група. Мотивацията бе голяма и аз повече се занимавах с организационната и тренировъчната работа, спомня си Петър Шатров.

Никога няма да забравя една от решаващите срещи с „Ватев” (Белослав), която взехме като гости с 4:1 и подсказахме, че сме заслужено на върха. В нея вкарахме т.нар. от мен „магиен гол”, който пада едва за 10 секунди. Шатров има идея днес да увековечи този гол със схема и снимки на играчите. В един момент вратарят Деян Гороломов хванал топката и я изритал напред, тя каца на главата на централния нападател Христо Деков (Ринго), който я подава към Тодор Маринов (Боеца) и около дузпата той от воле забива неспасяем гол. Нарекох този гол магиен, защото футболът е магия, обяснява Шатров.

„Етър” е есенен водач и води с 6 точки, което по тогавашчата точкова система е внушителен аванс. Нещата обаче зациклят.

Тъй като бях все още млад треньор, с недостатъчен опит, допуснахме редица грешки, които никога няма да забравя. Грешка беше и привличането на Кръстьо Чакъров да ми окаже помощ в подготовката и да направи плана за тренировки. Взехме отбора на лагер във Велингрнд през зимнта, там имаше почивна станция, хранене, поляни с минерална топла вода, където не се задържаше сняг, доста отбори на подготовка и много контролни срещи.

Получи се обаче изпреварване на спортната форма. Играхме контрола с ЦНДА и завършихме 0:0, а когато треньорът на столичани Пинайчев разбра, че до нашето първенство има месец и половина, запита как ще запазим формата си. Стана така, че префорсирахме играчите.

Освен това се образува се опозиция в отбора от няколко играчи с версията, че те няма да останат в „Етър”, ако той влезе в „А” група, защото Шатров ще привлече други играчи от София. Hапpoлeт трябваше да стартираме задължително поне с победа и равен от мачовете в Лясковец и Ловеч, но ние паднахме и в двете с по 1:0. Авансът ни от 56 точки пред останалите бе стопен. Загубихме и от „Спартак” (Вн) и други отбори и завършихме шести, като се задоволихме само с победата с 4:0 в края над силния аrбор на „Септември”. Това доказа, че имаме добър отбор, който обаче само се докосна до „А” група.

1985

Отборът на “Етър” през 1985 г.

 

Мачове със „Сао Пауло” и „Интер”, един „болярин” в Горна Оряховица

Шатров е освободен и отива в „Чавдар” (Б. Слатина), който спасява от изпадане. Междувременно през 1966 г. сключва брак. Следващия сезон е пом.-треньор на Атанас Цанов в „Добруджа”, после в „Дунав”.

През 1969 г. мечтата става факт! Начело с Йордан Томов „Етър” за първи път влиза в елита, а през лятото Шатров се връща като негов помощник. Точно преди старта в „А” група тимът играе контрола със „Сао Пауло” и печели с 2:0, а ветеранът още пази флагчето на бразилския тим и пепелник от този мач. След края на сезона Томов напуска и Шатров два сезона води тима в елита с помощник Петър Харалампиев.

Под негово ръководство „Етър” печели 21 победи, в 14 мача завършва наравно и 29 губи. В следващите две години е помощник на Апостол Чачевски, като „болярите” завършват четвърти в първенството на България и играят срещу „Интер” за купата на УЕФА.

После съдбата отвежда „болярина” Шатров начело на „Локомотив” (ГО) и той води тима цели 5 години. Там се сменяше поколението и ми допадна работата с младите братя Гавазови, Владимир Дешев, Асан Абишев, Константин Ушев и др., разказва Шатров. В Горна Оряховица имаше добра школа, която подаваше футболисти и ги утвърждавах в мъжкия отбор в „Б” група.

 OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Как съдбата и Шатров налагат младия Балъков в “Етър”

През 1983 г. отново се създава ситуация Шатров да се завърне във В. Търново. Избран е от старши треньора Георги Василев за главен методист на футболния клуб. Но на следващата година Гочето заминава за “Спартак” (Пл), а да спасява положението на треньорския мостик за пореден път е извикан Шатров. За свой помощник той избира Петър Харалампиев.

Направен бе обаче опит от някои запалянковски и ръководни среди да се обяви отборът за изчерпан, спомня си Шатров. Трябваше да се мобилизират силите на момчетата и да им се вдъхне вяра в силите, а не да се отричат. Затова организирах най-трудния лагер в живота си – в Дряново. Запазих целия основен състав, като бяха включени и млади перспективни момчета като Краси Балъков, Трифон Иванов и др. Хотелът беше в ремонт, лиспваше вода заради развален водопровод. Столът не работеше, хранехме отбора на една будка. Играчите ги миех с маркуча на игрището. Нямаше никакви протести. Работих здраво за мотивацията на някои играчи, отборът стъпи на краката си, колективът се подобри.

Георги Цингов изненадващо отиде в “Спартак” (Пл) при Георги Василев. Беше доказал се състезател. Това беше преломният момент да се вкара на неговия пост младият Краси Балъков. На един мач с “Черноморец” в Бургас през есента на 1984 г. решихме с помощника ми П. Харалампиев вместо острие Балъков да играе като изтеглен ляв нападател, като се връща и назад. Сега това се нарича ляв външен халф. Започнах да налагам Балъков и той игра през сезона 30 мача по 90 минути.

Преди това срещах голяма съпротива и дори един ден ме качиха на варел пред стадиона да давам обяснения пред хората защо сменям Цингов и пускам Балъков. И направихме следния номер. Цингов искаше да става ловджия и в неделя да не идва на възстановителните тренировки. Аз му дадох разрешение, но му казах в замяна: за да не ме упрекват хората, че те сменям с Балъков, като ме видиш по време на мач да си вдигна ръка към главата, сам ще искаш смяна. Така и правеше Цингов и аз пусках Балъков да се обиграва.

1986

ФК “Етър” през 1986 г.

През 1985 г. националите на Иван Вуцов, които участваха в квалификации за световното в Мексико-1986, отидоха на лагер в Трявна и поискаха да направят контрола с „Етър”. Мачът трябваше да бъде във В. Търново, но някои хора го отказаха.

Затова решихме да отидем да играем в Трявна. Това беше голям шанс на обновяващия ни се отбор да се докаже. Самите играчи поискаха да гоним поне равен, но Велков и Лъхчиев бяха категорични, че дори срещу националния отбор „Етър” трябва да играе за победа. Поведохме с 2:0 и накрая бихме с 2:1. За съжаление никой не направи видеозапис на този мач.

 

Моливчето на Шатров

Петър Шатров още пази емблематичното си моливче, което е станило нарицателно за всички негови футболисти. „Моливът ми беше като талисман през цялата кариера, с него си водех записките на тренировки и мачове. Играчите още ме питат: пазиш ли моливчето. То е едно жълто моливче, вече около 2 см, но си го пазя вкъщи и до ден днешен”, разказва Шатров.

След „Етър” той е бил три години в Алжир, води „Лесичери” в „Б” група, за кратко е в „Левски” (Лясковец). В последните години основа в родното Шемшево Първото лятно училище за таланти, а продължава да е треньор на ветераните в демонстративни мачове.

Желанието му е събраният от него материал с много снимки да се превърне в книга. Тя ще носи заглавието „Магията футбол”, а на задната корица ще е прословутият „магиен гол”. “В нея ще има за всеки по нещо, а най-малко ще е за мен. Дал съм път във футбола на първия национал на „Етър” Стефан Величков, после Емил Димитров, петимата от САЩ-94 и много други футболисти. Бил съм наставник на имена като Стефан Грозданов, Георги Василев, Никола Велков, Емил Димитров, Вальо Игнатов, Бойко Димитров, но моята лична история с свързана най-вече с „Етър”. Никога не съм имал звездни мигове, винаги съм работил в обстановка за оцеляване. Но се гордея с едно – никога не съм отказвал на „Етър”. Въпреки че са ме викали все в трудни периоди и съм знаел, че ставам мишена. Аз не съм треньор-звезда, а един обикновен треньор”, завършва своята изповед Петър Шатров.

1495272_527313364044066_1401235560_o

Една от последните снимки на Петър Шатров – със своите ученици във футбола на преименуването на стадиона в Шемшево на негово име.

 

Тагове:

КОМЕНТАРИ