Източник: Sportal.bg
Наскоро прочетох за една любопитна случка. 70-те години. Казанлък. По това време местният клуб Розова долина гради добър състав, а начело на отбора е легендата Спиро Дебърски. Специалистът посръбва чаша кафе в центъра на града и дава интервю за местния вестник “Искра”. По едно време някак между другото бате Спиро вметва: “В сряда ще докарам нов футболист – юношеският национал от Локо София Валери Станков”. Идва срядата и по обед центърът започва да се пълни с хора. Стичат се към хиляда души – кой излязъл от работа, кой избягал от училище. Чуват се възгласи. Минава Дебърски и се чуди: “За какво сте се събрали?”. “Нали каза, че днес ще докарваш национал от София”, отвръщат хората. Станков е дочакан от запалянковците на “розите” и наистина пристига. Какви времена! Многолюдие има по футболен въпрос и в Търново 12-13 години по-късно. Тогава магьосникът Краси Балъков почти е трансфериран в ЦСКА. Почти.
През лятото на 1990 от ЦСКА си тръгват звездите Христо Стоичков и Емил Костадинов. Атаката на “червените” увисва. Головете през новия сезон трябва да вкарват Антон Димитров и Христо Марашлиев. Пирожката и Марата обаче не са Камата и Коща. Бисерът в селекцията трябва да бъде 24-годишният Балъков. По време на лятната пауза дрибльорът на Етър е представен като ново попълнение на армейския тим. Видял пробойните в нападение наставникът на ЦСКА Димитър Пенев поставя Бала в центъра на атаката по време на проверките от подготвителния лагер. Всъщност великотърновецът започва кариерата си на лявото крило – на мястото на Георги Цингов. Ето спомените на бившия наставник на Етър Петър Шатров:
“Организирах най-трудния лагер в живота си – в Дряново. Запазих целия състав, като включих и млади перспективни момчета като Краси Балъков, Трифон Иванов. Хотелът беше в ремонт, нямаше вода. Столът не работеше, хранехме играчите на една будка. Миех момчетата с маркуча на игрището. Първоначално имаше съпротива и дори ме качиха на варел пред стадиона, за да обясня защо сменям Цингов и пускам Балъков. И направихме следния номер. Цингов искаше да става ловджия и в неделя да не идва на възстановителните тренировки. Аз му разреших, но му казах в замяна, за да не ме упрекват хората, че го сменям с младия Балъков, като ме види по време на мач да си вдигна ръката към главата, сам да поисква смяна. Така и правеше, а аз пусках Краси да се обиграва.
Изненадващо Цингов отиде в Спартак (Плевен) при Георги Василев. Това беше преломният момент да се вкара на неговия пост Балъков. На един мач с Черноморец в Бургас през есента на 1984 решихме с помощника ми Харалампиев вместо острие Краси да играе като изтеглен ляв нападател, като се връща и назад. Сега това се нарича ляв външен халф. Започнах да налагам Балъков и той игра 30 мача по 90 минути”, споделя Шатров.
През лятото на 1990 във Велико Търново приемат на нож раздялата с любимеца им. Затова целият град се вдига на протест срещу трансфера в ЦСКА на бъдещата легенда на Щутгарт. Започват масови стачки из канцелариите и предприятията в града, а хората заплашват да направят жива верига на магистралата, докато Балъков не бъде върнат от София. Горещото лято на 1990 от ден на ден е още по-горещо в старопрестолната столица и скандалът се разраства. В подкрепа на феновете се включват дори депутати от Великото народно събрание. Намесват се и от местните структури на СДС. В крайна сметка “болярите” си връщат звездата и той така и не записва нито един официален мач с фланелката на ЦСКА.
“Бях още дете. Помня, че се бяхме събрали под козирката на стадион “Ивайло”. Имаше и екип на БНТ, който отразяваше събитието. После даваха протестите по новините. Няма да забравя как в последния есенен кръг на шампионския сезон Етър приемаше Левски. Мачът завърши 4:2. Балъков вкара два гола, а се разписаха и Червенков и Киряков. За Левски точни бяха Михтарски и Велко Йотов. Имаше към 10 000 по трибуните. Тогава нямаше откъде така бързо да знаеш новините и хората разбраха за трансфера на Бала в Спортинг по радио уредбата. Дикторът обяви, че е постигната сделка с португалския клуб и това е последният мач на Краси за Етър. Спомням си, че малко след това, когато Бала вече бе в Португалия, получих от майка му флагче на Спортинг, което беше нещо много ценно за тогава. Бяха други времена”, връща се назад в годините колегата Радослав Стойков.
Връщането на Балъков в Търново е отлична новина за старши треньора на Етър Георги Василев, който вече може да разчита на техничаря на старта на шампионския сезон за великотърновци. За разлика от Пената обаче Гочето използва Бала отляво на халфовата линия в схемата 4-4-2. Това е върхът на онзи силен отбор на “виолетовите”, заявил вече за класата си с бронзовите медали от шампионатите през 1989 и 1990. На вратата е бившият страж на Локо София Николай Донев. Защитата на Етър е съставена от Пламен Проданов, Ангел Червенков, Цветомир Първанов и Цанко Цветанов. Център-халфове са Сашо Димов и Георги Попиванов – Попа. По двата фланга действат Илиян Киряков и Балъков, а таран е украинската върлина Игор Кислов. Около него в ролята на лек нападател е Бончо Генчев. От изброените имена (а трябва да прибавим и Трифон Иванов) добре се вижда каква е била ролята на “болярите” в златното американско лято на 1994 г.
Бала играе с екипа на родния си тим само през есента на шампионския сезон (3 гола за 990 минути), защото на полусезона преминава в лисабонския Спортинг. На 9 юни 1991 футболистите във виолетово са наградени със златните медали на стадион “Васил Левски”. Това e денят на дните за Етър. Там е и дошлият от Португалия Балъков, който също целува титлата. Само три години по-късно Краси става единият от двамата единствени българи, успели да стигнат до идеалния отбор на световно първенство.
