IMG_3750

Йонка Генчева не обичаше да говори за себе си. Винаги бе готова да разказва за състезателките си, за това колко се радва, че са успели в развитието и живота си, за работата с малките деца, за липсата на зала, на отопление и условия за отбора, за пренебрегването на хандбала, донесъл толкова успехи на старата столица. За 22 години начело на “Етър-64”, единици са интервютата, в което разказваше за себе си, за това през какво е преминала… Последното обширно интервю бе преди година. Нека си го припомним.

Вместо сбогом!

Икона на св. Георги зарежда Йонка Генчева за победи,
“Мис Хандбал” на България била шампион и по волейбол

от “Велико Търново Спорт”, 11 авг. 2020, вторник

43 шампионски титли на България като треньор с подрастващите и жените на “Етър-64”, като с представителния отбор има 10 титли и 12 Купи на България. Само това изречение е достатъчно да изгради впечатляващата визитка на Йонка Генчева в треньорската професия. Но сухите цифри не дават и най-малкия отговор какво стои зад тези отличия.

А малко хора пък знаят, че хандбалът е отнел на волейбола един талант – Йонка Генчева е шампион на страната по волейбол, създавала е и шампиони по баскетбол. “Бях в 4 клас, когато ме хареса г-н Иван Костурков и започнах да тренирам волейбол, на 15 г. клубът ни стана шампион на България. Приеха ме в Икономическия техникум и директорът ми връчи медала на първия учебен ден. Там Сава Величков беше преподавател по физическо и направи отбор по хандбал. Първата година ходех два пъти седмично на хандбал и три пъти на волейбол, но после продължих само с хандбала. Г-н Величков водеше и жените, ние допълвахме вече и женския отбор”, разказва Йонка Генчева.

Завършила Икономическия техникум с 5.82 и голямото ѝ желание било да следва счетоводство или физика, но във В. Търново я убедили, че е ценен кадър и влязла “История” във ВТУ. Там играе в студентския отбор, като 4 години поред стават втори в България след ВИФ “Г. Димитров”, който на практика бе непобедим. И паралелно играе при жените в “Етър-64”.

117150775_2825716150982520_785484398359334319_n-Copy-1

От студентските първенства ѝ остава и титлата “Мис Хандбал”. Едната година имало конкурс сред 12-те университета в България и изборът на всички паднал върху нея. Университетът я среща и с бъдещия ѝ съпруг Павлин Генчев. Той бил волейболист, запознали се на общите часове по физическо. Не му мислили дълго – още във втори курс се оженили и Йонка родила сина им Делян. “И продължавах да уча и да тренирам. Той беше на 3 месеца, когато се върнах в залата, а 6-месечен го оставих на майка ми и отидох за две седмици в Алжир да популяризираме спорта”, признава Йонка Генчева. Съпругът ѝ после бе секретар на хандбалния клуб, после на футболен клуб “Етър”, на който през 1992 г. стана и президент. Синът им Делян пък се насочил към спорта сам, започнал с футбол, в Спортното училище влязъл със стрелба, а после стана делегат по хандбал.

След университета Йонка Генчева била разпределена в Смолян, но вече била семейна, с дете на 2 г., и кметът на Велико Търново я оставил тук като спортен кадър. Но места за учители нямало и тя станала преподавател по баскетбол в Лясковец. “Учих го от г-н Михаил Алексиев, започнах с две групи деца 3 клас и след две години отборът ми стана първи в България. Като слизах от автобуса, децата ме чакаха на спирката, хващаха ме за ръка и ме водеха в училище”, казва Йонка Генчева, която оттогава до ден днешен работи и с деца.

На 25 години сложила край на състезателната кариера. “Етър-64” вече беше силен, излезе правило, че всеки хандбален клуб с женски отбор в “А” група трябва да има и подрастващи. Покани ме шефът на дружеството г-н Симеон Пенев да се завърна във В. Търново. Така поех девойките старша възраст”, разказва Йонка Генчева и ясно помни първия шок. Отишли да играят с ЦСКА, а Сава Величков бил водач. В 14-ата минута резултатът бил вече 12:0 за ЦСКА, когато Величков станал, прекосил цялата зала и напуснал с думите “на такъв слаб отбор не мога да бъда водач”.

Това не само не отчаяло младата треньорка, а напротив – амбицирало я докрай. Направила групи от малки деца, започнали тренировъчен процес, подавала ги за Спортното училище. След няколко години, когато изградила силен отбор, отново поканила Сава Величков за водач за участие в големия турнир “Партиле къп” в Швеция. Той реагирал в негов стил: “ако отборът е толкова слаб, няма да ходя никъде”. “Но ние станахме шампиони на България и той склони. Отидохме през 1992 г. на “Партиле къп”, което беше неофициално световно първенство. И го спечелихме! “Етър-64” стана първи сред 68 отбора от цял свят! В началото никой не ни познаваше, а после всички идваха да питат как работим. Спомням си, че на връщане нямаше къде да спим и спряхме до една нива и нощувахме сред житата”, казва Генчева. Тогава получава и първите покани за работа в чужбина.

От тези години пази един скъп спомен – в Златарица ѝ подарили една икона на свети Георги. “Тогава започнаха победите и тя ме зарежда за победи”, признава треньорката. “Ходихме на Световни ученически игри във Франция, предложиха ми да подсиля отбора с други състезателки, но аз реших, че заслужават да отидат само тези от нашето училище. От 24 отбора само 7 бяха училищни, останалите бяха направо национални. Тогава Краси Балъков ни посрещна в Германия, настани ни в хотел, много му бяхме задължени.

През 1999 г. поема женския отбор на “Етър-64”, те вече бяха за първи път спечелили Купата на България. На първата тренировка дошли само 6 състезателки. “На следващия ден отидох при счетоводителката Невяна Спасова и поисках справка кой какво получава. Разделих общата сума на броя на тренировките и им казах: глобата за отсъствие е толкова, за закъснение една трета. Направих касиер на отбора и след два месеца вече имахме достатъчно пари, за да се купят едни хубави тренировъчни екипи. На третия месец пари в касата нямаше, защото отсъстващи вече нямаше.”

И после започват титла след титла, купа след купа. “Етър-64” стана абсолютен хегемон в женския хандбал. 43 шампионски отличия… “Всяко едно е единствено и най-важно, защото е трудът за цялата година. Като станем шампиони, следващия сезон започваме отначало”, твърди Йонка Генчева и съжалява, че т.г. прекратиха първенството и останаха втори, защото щяха да се борят докрай за титлата.

10-jonka-Gencheva

Тя признава, че поколенията много се различават, но при тях са един екип, един отбор. По-младите има от кого да се учат и да искат да бъдат като тях. Основното, което изисква, е дисциплина и желание за победи. Винаги има компромиси, но тя много вярва на състезателките си.

“От т.г. отново започнах да работя с деца в СУ “Емилиян Станев”. Работата с 2 клас е такова удоволствие, за шест месеца се научиха на много неща, открих таланти и при момичетата, и при момчетата. Работя с 36 деца. Благодарение на г-жа Котларска постоянно съм във връзка с преподавателите, там има голямо уважение към спорта. Направих го, защото реших, че на нашия клуб му трябва една широка основа, за да изграждаме силни кадри.”

Президентът на БФХ Росица Бакърджиева на едно награждаване в Габрово я определи като “гран дамата на българския хандбал”. “Вероятно защото винаги държа да изглеждам добре, да бъда възпитана и да уважавам всички колеги”, обяснява си го Йонка Генчева. За разлика от повечето треньори по време на мач тя е тотално спокойна (поне външно) и не подскача край тъчлинията с викове. “На тренировките имам достатъчно време да поставя изискванията си. Смятам, че на мач няма нужда от викове и обиди. Момичетата трябва да усещат моето спокойствие, че им вярвам и разчитам на тях”, категорична е г-жа Генчева.
И държи за финал на разговора да каже още нещо. “Щастлива съм, че всички мои състезателки успяват, нямам неуспяла хандбалистка в една или друга област. Спортът дава дисциплина, учи ни да работим в екип, те учат от мен, аз се уча от тях. Като треньор спортът дава едно удовлетворение от това, което правиш, непознати хора ме срещат по улиците и ми благодарят. Просто съм един щастлив човек”, завършва Йонка Генчева.

Анатоли ПЕТРОВ

IMG_3807-1

Тагове:

КОМЕНТАРИ