Наскоро Велин Кефалов даде обширно интервю за “Дарик”, в което направи обзор на изминалия сезон. Несъгласен с част от думите на Кефалов, предшественикът му Николай Арнаудов поиска да изкаже своята позиция. Публикуваме изказването му без редакторска намеса.
“След поредното интервю на Велин Кефалов отново съм изумен и възмутен. Не само че не се чувства отговорен за позора, който преживяхме от последните баражи, но и стоварва вината върху завареното от нашия екип и върху футболистите, същите, които му донесоха третото место, с което толкова се гордее.
Кефалов: „Иначе, когато поех отбора бяхме на 6-7 място, на три точки от изпадане, след което за два кръга излязохме на втора позиция и до края бяхме в играта. Друго какво да кажа.”
Ами то друго какво да каже. Това му бяха двата звездни кръга. С отбор подготвен от други преди него и обигран от други. За всички беше ясно, че това не са заслуги на Кефалов. Такова нагло и непрофесионално поведение срещам за първи път от колега. Питам се как за два кръга, Кефалов вдигна отбора до второ место, а за още двайсет не можа да го доразвие или поне да го задържи на същото ниво!? Много му е слаба паметта. Забрави в какво състояние остави отбора преди да го поемем – наистина пред изпадане в края на първия полусезон, с отчайваща селекция и подготовка.
И за да не съм голословен ще дам малко статистика, която може да се провери: Когато нашият екип пое отбора, той беше на 14 место със 7 точки актив от 15 мача. Наистина пред изпадане в края на полусезона. Когато Кефалов пое от нас отбора, го пое на 7 место с 5 точки от 5 мача в началото на полусезона, когато една победа или загуба може да те изтласка директно на челни или последни позиции. Да се говори за изпадане в подобна ситуация е спекулация и всеки професионалист го знае.
Под ръководството на нашия екип беше направена сполучлива селекция и класирахме отбора на 5-то место на 13 точки от първия с 47 т., като за пролетния полусезон постигнахме 2-ро место в класирането. В статистиките ни нареждаха до Литекс по спечелени точки. Отборът играеше приятен за гледане футбол.
При Кефалов отборът се класира на 3-то место, на 11 т. от първия, с 51 т., при куп щастливи стечения на обстоятелствата.Това трето место би било постижение, ако беше на минимална разлика от първия, а то по-скоро се доближава до златната среда. Правилно се изразих, че отборът се класира, защото той наистина се класира сам, с това, което му остана като потенциал, след разбитата селекция и колектив. Трудно мажеше да се види футболна мисъл на терена.
Кефалов: „С този отбор трудно може да се атакува “А” група. Повечето са на възраст около 30 години и има хора, които са така да се каже изчерпани да дадат нещо ново за развитието на отбора. Всеки един играч трябва да е на ниво във всеки един мач и тогава може да се говори за цели.”
Друго говореше преди да вземе отбора. Архивите са за това. Чак в края ли осъзна, че с този отбор не може „А” група, защо излъга хората? Или просто му трябваше убедителен мотив за да заеме поста, пък после – каквото стане. Като се нуждаеше от млади сили, защо освободи младите в отбора и взе играчи точно около 30, които го предали, не оправдали очаквания и т.н. Куп причини за провалената му селекция, поредната провалена.
Кефалов: „Лошото е, всеки един го знае, че тези футболисти не могат да играят постоянно на високо ниво, да носят отговорност. Тя тежи най- вече на младите хора и на тези, които не могат да работят под постоянно напрежение.”
И на него не му е ясно какво иска – млади и безотговорни или стари и опитни. Когато пое отбора от нас, говореше как ги мотивирал, как ги организирал, схеми, проучване на противника. Много приказки бяха. А сега търси виновници. Къде е неговата роля!? Няма стари и млади – има можещи и не можещи. Има и нещо друго. Трябва да можеш да дадеш правилната насока за развитие на младите. Като пример ще дам Копаранов. На какъв пост играеше при Кефалов, на какъв пост заигра при нас и къде успя да разгърне потенциала си.
Кефалов: „Те видяха, че има друго отношение от страна на ръководство към новите. В нашия отбор винаги се получава такова нещо, когато дойде нов футболист. Всеки се страхува, че ще му отнеме мястото, дали той ще играе или други.”.
При нас как се получи, че стари и нови заиграха.!?Това са ситуации за треньорския щаб. Нали уж Кефалов възроди отбора за два кръга, а пък после изведнъж загуби контрола.
Кефалов: „След като сме направили двайсет и няколко мача само с две загуби фактите говорят.”
Но с каква игра и с колко победи!?
Кефалов: „Не се освободих от някои хора още при самото идване в отбора.”
Но пък за сметка на това се освободи от някои в най-неподходящия момент, когато момчетата и да искаха не можеха да си намерят отбор. Случая с М.Аврионов, Г.Христов и Кушев.Това вече опира до морала. Ако не искаш някой, дай му шанс да се реализира другаде. Четох в друго интервю, че друг вземал решенията за тези, които махал. Поне да не го казва. Параноята е лош съветник на треньора. Който го е страх от мечки да не влиза в гората. От всичко което чух и прочетох, разбрах, че постигнатото в този отбор е благодарение на Кефалов, а пораженията са плод на лошия терен, предателства сред футболистите, завареното от старите треньори и още и още…
Не знам за него, но за мен, професионалният спорт върви ръка за ръка с морала, а поемането на отговорност е част от него. Кефалов да си поеме отговорността и да не търси причините в другите. Омръзна ми директно и индиректно да прехвърля собствените си грешки върху наследеното от нас. Всеки да си направи извода, кой какво е свършил и кое е по-трудно – да изкараш отбора от линията на изпадащите и да го класираш в първата половина на таблицата или да използваш готов отбор за да се класираш две стъпала нагоре с неубедителен точков актив и слаби игри.
Не мога да остана безразличен към това което се случи с отбора след идването на Кефалов, още по-вече да търпя констатациите му за свършеното от нас. Не само заради себе си, но и заради екипа с който работих. Трудът, който положихме беше едно успешно начало на стабилизиране на колектива и обиграване на отбора. За съжаление Кефалов не можа да продължи започнатото.
Винаги съм се ръководил от сентенцията, че няма незаменими хора и затова не се изживявам като такъв. Аз съм юноша на Етър, играл съм за този отбор във всичките му формации, печелил съм отличия. Бях треньор на отбора в един от най-трудните му периоди и ще продължа да го подкрепям. Мечтата ми е да видя Етър възроден – с детско-юношеска школа, бази, терени и екипи от професионалисти с доказан морал. Няма бивши етърци, има само настоящи и бъдещи. Бъдещето е пред нас.
С уважение: Н. Арнаудов
