Никола Чантов – още едно име, което заслужава да излезе от забравата на времето и да намери своето достойно място в паметта за „Етър“ и Велико Търново. Та това е именно човекът, който въвежда футбола в старопрестолния град и над 50 години е негов двигател!
Историята започва през далечната 1909 г. Двама младежи се завръщат през лятото от чужбина в родния си град. Георги Станев се прибира от Виена и носи първата истинска футболна топка. Никола Чантов пък се връща от Цариград и носи със себе си правилата на футболната игра. Роден е на 13 юли 1893 г. в Търново и е възпитаник на „Роберт колеж“ в Цариград.
Окрилени от ентусиазъм, момчетата започват всеки ден да се събират на една поляна под боровата гора на Картала. Кольо Чантов показва на останалите как да си подават топката и да вкарват голове… Сред тях са още Симеон Симеонов, Стефан и Никола Високови, Димитър Церовски и др. Именно на Картала е и първото импровизирано игрище, където се играе футбол в следващите няколко години, докато войните прекъсват заниманията им.
През късното лято на 1919 г. обаче 11 младежи от Железарската махала се събират в Градската градина, където сега е театърът, и основават Младежки спортен клуб – първият футболен клуб на В. Търново. Те са на по 18-19 години, а тартор (или както сега е модерно да се нарича – ментор) им става 26-годишният Никола Чантов. Той е първият им учител, треньор и съдия – учи ги да водят топката, да провеждат солови акции и да играят с глава.
Три седмици по-късно (датата най-вероятно е 28 септември 1919 г.) търновският тим играе и първия си междуградски мач – гостува на създадения също току-що отбор на „Футболно дружество Габрово“. Никола Чантов е централен нападател, а в отбора са още вратарят Никола Илиев, защитниците Никола Балчев и А. Петков, Аспарух Брусев (десен халфбек), Рашко Рашков (център халф), Константин Антонов (десен инсайд), дясното крило Васил Бончев, лявото крило Антон Димитров и други.
Два гола за габровци след центрирания от корнер вкарва с глава централният им нападател Христо Бобчев. Но търновци не се предават, а нанизват и те две попадения срещу домакините. За жалост остава неизвестно кои вкарват тези първи голове. Дали не е точно таранът Никола Чантов? Много е вероятно, но това остава загадка за историята… Две седмици по-късно е ответният мач в Търново, където МСК записва и първата си победа – с 2:1.
През есента на 1920 г. отборът получава името „Слава“, Чантов отново води атаката, но постепенно с влизането на нови хора в управата младежите-основатели решават да напуснат. И през 1924 г. се вливат в новия „Етър“, създаден от обединението на няколко отбора. Никола Чантов отново е сред първите и продължава да играе, въпреки че е вече 31-годишен. Дълги години той е най-техничният състезател на МСК, „Слава“ и „Етър“ и води нападението.
Постепенно спира със състезателната си кариера и логично се насочва към съдийството. През 1929 г. го последва и по-младият от него Никола Илиев. И кой, мислите, е първият великотърновски елитен рефер? Разбира се, че Никола Чантов. През 1931-1932 г. той вече свири мачове от държавното първенство и Царската купа, научаваме от книгата на Георги Шопов „История на футболното съдийство във Великотърновска област”. През същата година мачове започва да ръководи и Никола Илиев.
И в следващите десетилетия Чантов остава близо до футбола, от 1945 до 1949 г. е председател на Съдийската колегия във В. Търново. Не пропуска и мач на възродения през 1957 г. „Етър“. Последните сведения за него намираме в книгата за етърци на Любен Кантарджиев от 1961 г. „Въпреки напредналата си възраст – 68 години, др. Чантов все още живо се интересува от футбола в града и не пропуска нито една среща на любимия си отбор „Етър“, пише в книгата.
Кога си отива от този свят Никола Чантов, засега остава неизвестно. Но най-вероятно неговите наследници са още живи, в града има няколко фамилии Чантови. Така че – откритията тепърва предстоят…
Никола Чантов – едно име, което Велико Търново трябва да помни. Защото той не е просто един от пионерите на футбола. Той е първият!
