Никола Илиев е човекът, благодарение на когото дължим най-много сведения за създаването и историята на “Етър”. Роден през 1900 г., той е 19-годишен, когато създават МСК, който на следващата година става “Слава”, а през 1924 г. се влива в обединения “Етър”. Никола Илиев е не само вратар дълги години на тези отбори, а е и завеждащ спорта, бил е и негов председател. Чак през 60-те години той разказва спомените си, има ги записани и на лента, и собственоръчно напечатани от него. Нещо повече – бай Кольо пази и целия архив на клуба от онези години, съхраняван днес от внука му Руен Хаджиниколов.
През 1969 г. Никола Илиев отива в “Етър” и се среща с ръководството на клуба. С една единствена цел – да бъдат чествани 50 години от основаването на “Етър”. Той, като основател на клуба, е на категоричното мнение, че за рождена година на “Етър” трябва да се счита 1919 г. Защото именно тогава на 4 август е учреден МСК, който година по-късно става “Слава”. И после заедно с другите три разроили се отбора – “Виктория”, Феникс” и “България”, през 1924 г. заедно всички те се обединяват в “Етър”.
Логиката на бай Кольо е желязна: “ние сме основателите на МСК, ние го преименувахме на “Слава” и пак ние после основахме “Етър”!”
Хората са едни и същи, идеята е една и съща, историята е една и съща и не бива да се дели. Там са всички – и Никола Чантов, и Никола Балчев, и Аспарух Брусев, и Рашко Рашков – Маркиза, и д-р Янко Антонов – Бомбето… Дори уставите на трите клуба – МСК, “Слава” и “Етър”, с които разполагаме в оригинал, са почти едни и същи, просто препечатвани и надграждани.
Да, но шефовете на “Етър”, включително партийното ръководство, през 1969 г. го поглеждат отвисоко и отсичат: не, 50-ият юбилей ще се чества през 1974 г. Така и става. Чак пет години по-късно тържествено честват юбилея, канят го и Никола Илиев участва в празненствата. Но до последния си ден през 1984 г. повтаря, че рождената година на “Етър” е 1919.
Чисто юридически един от основателите Никола Илиев вероятно не е прав, защото името “Етър” наистина идва през 1924 г. от обединение на 4 клуба. Но от гледна точка на историята дали пък не е прав?
Нека видим историята на другите около нас клубове. Разровихме се в историята на “Янтра” (Габрово) и “Локомотив” (ГО), публикувана в справочници, сайтове, книги… В тях е посочено, че “Янтра” е основан през лятото на 1919 г. Но всъщност тогава е основан клуб под името “Футболно дружество град Габрово”. През 1920 г. той минава към дружество “Юнак”, след това се отделя и става “Балкан”, “Ото”… През 1925 г. приема името “Чардафон”, после се обединява със СК “Априлов”. През 1947 г. всички спортни клубове в града са обединени в ОРПС “Априлов”. После пък пет различни клуба през 1956 г. се обединяват под името “Балкан”, той се разделя на “Чардафон” и “Орловец”, които през 1964 г. се обединяват и влизат в “А” група, а чак през 1972 г. приемат името “Янтра”… Да, но това не пречи днешният клуб да се казва именно “Янтра 1919” и да счита 1919 за година на основаването си!
Не много по-различно е в Горна Оряховица. През второто десетилетие на ХХ век в града съществуват редица махленски клубове. В края на май 1921 г. те се обединяват под името СК “Левски”. През 1924 г. в с. Калтинец (днес квартал) е основан СК “Борислав”, а през 1935 г. в града е създаден и СК “Никола Петров”.
През 1932 г. група служители на железниците на Гара Горна Оряховица основават клуб под името ЖСК (Железничарски спортен клуб), който през 1944 г. се обединява с “Борислав” под името “ЖСК Борислав”, като година по-късно клубът е преименуван на “Локомотив”. Да, но според всички справочници и “Локомотив” е основан не през 1945, а още през 1932 година…
Именно: обединяване след обединяване през годините, но всеки от тях гледа най-ранната си дата! Куп подобни примери има и в другите български клубове. Оказва се, че най-пунктуални са във Велико Търново. Но не заличаваме ли по този начин цели 5 години от футболната си история…
Впрочем, ето какво пише самият Никола Илиев в собственоръчно отпечатаната си от самия него биография: “Един от инициаторите и основателите на МСК през 1919 г. По негово предложение през април 1924 г. клубът получава новото си име “Етър”. От 1919 г. – основаването на МСК, до 1929 г. като голкипър (вратар) е участвал във всички мачове и защитавал достойно вратата на клуба си.”
Не на “клубовете си”, а именно на “клуба си”, защото за бай Кольо клубът е един – “Етър”!
Да, късно е да сменяме паметната плоча. Късно е да пренаписваме издадените книги. Но така и ще си останем длъжници на Никола Илиев и всички онези момчета, които положиха началото през 1919 година…