Днес се навършват 56 години от първия мач, игран на великотърновския стадион, когато той приема името „Ивайло“. Съоръжението е открито през 1958 г., но в продължение на 11 години е наричано просто Градския стадион. Чак на 24 април 1969 г. във връзка с 45-ия юбилей на „Етър“ градската управа решава да му даде името на народния вожд Ивайло.
Десетина дни по-късно е и първият двубой, игран на стадиона под това име. И то какъв двубой – маркирал първото влизане в „А“ група!
Датата е 3 май 1969 г. „Етър“ приема временния водач „Бенковски“ (Видин), който им води само с една точка в класирането. И за двата отбора е ясно, че залогът е огромен – първото място и нищо друго! Независимо, че мачът е от 17:30 ч., вратите на стадиона са отворени още в 12 ч. и най-нетърпеливите и желаещи да гледат от хубави места вече са там. 25 000 зрители чакат 5 часа започването на решителната среща.
Свири духова музика, пеят се песни, веят се знамена. На скелето под строящата се козирка пък е опънат огромен плакат „Етърци, умрете, но победете!“
Етърци излизат в новите си виолетови екипи, които са въведени преди началото на пролетния полусезон. Треньорът Йордан Томов и помощникът му Иван Кръстанов залагат на най-доброто: на вратата е Николай Тарапанов, пред него в защитата отдясно наляво Стефан Грозданов, Стефан Чакъров, Йордан Ценов и Христо Димитров, полузащитници са Стоян Петров и Здравко Алексов, в атака отдясно е Здравко Петрунов, отляво бързоногият и неудържим Тодор Марков, а централни нападатели – Димитър Цеков и Сашо Ангелов.
Още от първия сигнал на Никола Дудин етърци се втурват в непрестанни атаки, а гостите в онези дни никак не са случаен отбор. Но идва историческата 15-а минута на мача, когато атакуващият полузащитник на „виолетовите” Здравко Алексов започва поредната атака към противниковата врата. Следва подаване към голмайстора Димитър Цеков, но той вижда, че партньорът му в нападението Здравко Петрунов е в добра позиция и му подава топката. Последният технично се освобождава от вратаря на видинчани Громков и праща топката във вратата му. Стадионът изригва в мощен вик „Гоооол!”.
След това играта се поуспокоява, двата отбора започват да играят по-внимателно и този резултат се запазва до края на мача. Но е напълно достатъчен „Етър” да изпревари „Бенковски” (Видин) и да излезе начело във временното класиране, което запазва до края на първенството. Съперникът остава втори далеч назад и решава да се преименува, като връща старото си име „Бдин”, което носи и до днес.
Какво ни разказа дългогодишният капитан на „Етър“ Йордан Ценов:
„Никога няма да забравя мача с “Бенковски” (Видин) – решителен за влизането ни в “А” група. Бях в безтегловност в първите 10-15 минути от мача, не знаех къде се намирам. Имаше 20-25 анонимни писма и заплахи, че ще ми запалят къщата. А съблекалнята на “Етър” бе ошарена вътре с лозунги: “Етърци, умрете, но победете!” и т.н. Преди мача помолих треньора Йордан Томов да не ме пуска в игра. “Какво?! Че аз ако тебе не сложа, те мен ще ме изнесат… Я по-спокойно!“ Беше голямо напрежение, но бихме с 1:0 и извоювахме влизането в елита. Аз специално не отидох и на вечерята. Главата ми се пръскаше, бихме ги, но не можах да се зарадвам от огромното напрежение. Но успяхме!“
Дълги години нямаше оповестени снимки от този исторически мач. Но кадър от него има в първата виолетова програма на „Етър“, която е притежание на Светослав Пенчев, завещана му от неговия дядо Наум Ников. На корицата й освен играчите на двата тима се виждат и препълнените трибуни и надписът „Етърци, умрете, но победете!“. Забележителното е, че тя е отпечатана цялата във виолетов цвят – това е първата брошура в този цвят след въвеждането на новия клубен цвят на тима през същата пролет. Показателно е и че в нея за първи път отборът е наречен с прозвището „виолетовите”, което носи и до днес!
Преди 2 г. обаче известният великотърновски адвокат Иван Бораджиев публикува уникални снимки от паметния мач. „През 1969 г. бях ученик във Втора гимназия (сега ПМГ) и естествено, бях на мача. Той беше събитие не на града, а на целия окръг. Всички музики дойдоха на стадиона – лясковската, златаришката, още много други. „Ивайло“ беше препълнен, имаше хора чак по скелето на козирката, отгоре също, няколко реда правостоящи“, разказа ни той. Предостави ни снимките и бяхме първата медия, която ги публикува. Гледката на препълнените трибуни наистина е впечатляваща!
