„Етър-64“ стартира с убедителна победа като гост на „Спортист“ (Кремиковци) в новото първенство. За бъдещите цели и амбиции на отбора разговярахме със старши треньора на тима Миглена Христова.
– Какви са очакванията и плановете пред „Етър-64“ за новия сезон?
– Акцент ще бъде налагането на подрастващите. Вече сме без две от опитните състезателки: Мария Спирдонова спира с кариерата си, а Гергана Ефтимова отиде в „Бяла“. Още отпреди 6 г. говорихме с г-жа Генчева дупката от подрастващи да бъде запълнена и „Етър-64“ да е от собствени кадри. Първите собствени кадри бяха 2008-2009 г. – Карина Христова, Мартина Тодорова и Мелиса Еролова. Сега е ред на следващото поколение, което бе последното на Й. Генчева. Видимо е че налагайки ги в големия хандбал е най-доброто израстване за тях. Ако се даде шанс на едно 14-15-годишно момиче в „А“ група, то ще постигне много повече, отколкото да си играе във възрастта.
Тази година ще разчитаме основно на Деси Николова, Алекандра Замишляк, Данислава Петрова и Полина Стоянова, а покрай тях да трупат опит по-младите, защото за мен това е правилният път. Подрастващите трябва да са приоритет, а върхът сам ще дойде.
– Колко по-млади момичета интегрирате?
– Пет-шест момичета, родени 2011-2012 г. Не казвам, че се отказваме да се борим за челните места, но за мен е по-важно да наложа етърската школа, отколкото да взема момичета отвън. Аз съм против състав от външни състезателки, а да не си обиграваме нашата школа. Всяка ще се бори за мястото си, както го направиха Карина, Мартина и Мелиса. Общо групата ни е от 18 състезателки.
– А как ще бъдете конкурентноспособни на отбори като „Бяла“ и „Свиленград“?
– Искаме изграждане на боеспособен отбор през следващите 2 години, а след това вече можем да мислим дори и за евротурнирите. Последния сезон всяка гарнитура от нашите подрастващи спечели медал. Няма как да не им давам шанс нагоре. У нас има два клуба с класни състезателки, не казвам, че ще се предаваме, но трябва да сглобим гръбнак на отбор, който след това ще има много по-дълго бъдеще.
– Очакваш ли, че е реално след 2 г. да сте готови за евротурнирите?
– Аз мога да говоря спортно-технически. Има и финансов момент, който не е мой ангажимент.
– През лятото президентът Атанас Атанасов намекна, че вече ще се оттегля. Кой ще го замести?
– Според мен му е необходимо известно време, за да обучи човек за поста. Не мога да говоря от негово име, но е нормално да предаде огромния опит и знания, които има. Пътят не е лесен и човекът, който го наследи, ще има голям товар на раменете си. Това няма да съм аз – аз оставам треньор.
– Работите ли в синхрон с него?
– Да. Влизали сме в спорове, но всеки спор е водил до най-благоприятното решение в името на една кауза – „Етър-64“. По-младите сме длъжни да се вслушваме в опита, който е около нас.
– Стигаме до проблема с базата. Как ще процедирате по време на ремонта на ДКС „В. Левски“?
– Точно когато се намери пълния синхрон с новото ръководство на залата и нещата започнаха да се случват, се стигна до ремонта и затварянето. Но аз съм позитивен човек и знам, че това е необходимо, за да станат нещата още по-добри. Сега тренираме в зала „Сава Величков“: подрастваща група, минихандбал, 11, 12, 14, 16 и 19-годишни девойки и юноши плюс „А“ отбора. Това са 13 гарнитури. Нашите часове са от 16 до 19 ч. и всички 13 състава имат общо три часа… Всяка група от подрастващите е на по половин терен, а първият отбор разполага с целия терен 1 час. Това го няма никъде в България! Един човек ми сподели: резултатите, които вие постигате в последните години, са нереалистично големи за условията, при който тренирате…
– По-малките разстояния в игрището, коридори и т.н. не влияят ли на подготовката?!
– Влияят и то много. Измисляме упражнения, с които да увеличим разстоянията. Аз не обичам мрънкането, един човек трябва да се нагоди към това, с което разполага. Това е реаалността в груда в момента.
– А къде ще са официалните ви домакинства?
– Основно в залата в Дряново за женския отбор, 19 и 16-годишните. Когато тя е заета, ще търсим варианти с Павликени и евентуално Бяла. Тази година трябва да издържим по този начин.
– Остават ли твоите ангажименти като треньор в националните гарнитури?
– Да, предстои ни участие на България W16 на Regional cup. Миналата година този отбор спечели купата. В него ще има и 5-6 състезателки от „Етър-64“. На този етап ангажиментът ми остава, но не се знае какво ще ти поднесе утрешният ден. В „Етър-64“ водя момичетата до 12, 14, 16, 19 години и „А“ отбора. Но това е работа, която ме зарежда и е удоволствие! Имаме цели, но обещания за титли няма да правя, предпочитам да си говорим през май и юни, когато приключат държавните финали. След всяка титла казвам на момичетата, че най-трудно е на върха, защото там вятърът е най-силен. Никога не съм била от хората, които говорят предварително. Постигайки нещо, ако не тръгваш да надграждаш, тогава е безсмислено. Всяка година трябва да бъдем по-добри от предходната!
