Вратарят на “Етър” Мартин Величков е едно от откритията на сезона в родната efbet Лига. Макар и на последно място, “болярите” се радват на стабилност под рамката на вратата си в лицето на 24-годишния страж. Според статистическите данни Величков е сред най-добре представящите се вратари в елита и е с най-добри показатели сред българските вратари в първенството. Мартин говори пред Sportal.bg за сезона дотук и своите надежди до края на шампионата.
Стражът е несменяем титуляр за “Етър” с 20 пълни мача от началото на сезона. През миналия сезон той бе част от Спортист (Своге), а преди това има период в три различни германски отбора. Иначе е юноша на Славия, като има кратки периоди и в Струмска слава.
– Здравей, Мартине. Измина първият полусезон на efbet Лига. Не особено успешен за клуба ти Етър, тъй като сте на последно място, но пък ти направи добро впечатление с изявите си.
– Наистина е жалко, че клуб като Етър претърпя такъв полусезон. В доста от мачовете нямахме късмет. Вярвам, че с усърдна работа можем да променим този факт. Колкото до моите изяви, те са резултат от работата ми с треньора Калоян Чакъров и треньорския щаб, както и на много лишения и труд. Вярвам и знам, че тепърва има още какво да покажа. Вярно е, че имах добри изяви, но това нищо не значи, ако не продължа да надграждам върху това.
– Смяташ ли, че Етър може да се спаси в крайна сметка в края на сезона?
– Разбира се, че клубът има шансове да се спаси. Тепърва битката за оцеляване предстои. Нищо не е свършило и ние няма да се предадем. Надявам се да направим една добра подготовка и да бъдем максимално мотивирани и готови за предстоящите мачове през пролетта.
– Очакваше ли, че ще успееш да се наложиш като титуляр още в първия ти сезон като част от елита?
– Разбира се, че съм очаквал. Ако не вярваш в себе си и възможностите си, защо изобщо се захващаш с това нещо? В никакъв случай не съм мислил, че ще бъде лесно, защото имах добра конкуренция в лицето на Дамян Христов, а в момента и на Ангел Мартинов и Алесандро. Вратарският пост, както казва един мой треньор е: Задаваш въпроси сам на себе си – ще успея ли, ще се справя ли, ще се отвори ли място за вратар в някой отбор?! Не, няма да се отвори, ти ще отвориш това място, а за друг твой колега или приятел ще затвориш. Егоистично, но това е животът и начинът да успееш. Само един може да застане под рамката на вратата.
– Имаш няколко години в Германия. Разкажи ни за този период, как се озова там и какви са ти впечатленията.
– Заминаването ми за Германия стана много бързо и неочаквано за мен. Помогнаха ми семейни приятели, на които благодаря от сърце и никога няма да забравя какво направиха за мен. Те се свързаха с клуба, в който стартирах. Престоят ми в Германия е много ценен и важен за моят живот, той ме промени изцяло, като човек и футболист. Бях там в продължението на почти пет години, като играх за три клуба: ФЦ Пеш, Фортуна Кьолн и Рот Вайс Ален. За това време футболът ме срещна с много стойностни, честни и лоялни хора като Али Мейбуди, Георг Кох, Вили Пелцер, Рене Грабовски и други. Те вложиха много труд, време и усилия да доизградя качествата си на вратар, но огромна заслуга за това което показвам на терена днес имат също и треньорите ми от България. Винаги ще бъда с добри чувства и впечатления от тази държава. Прекарах един страхотен период с възходи, падения, множество изградени верни приятелства и контакти за цял живот. С голяма част от тях комуникирам и до днес. Бих се върнал някой ден отново, свикнах с начина на живот там, научих езика и като цяло, Германия ми харесва.
– Според статистиката ти си най-добре представящият се български вратар в доста от компонентите. Започваш ли лека полека да мислиш за националния отбор?
– Винаги е чест, признание и мечта за един футболист да се състезава за националния си отбор. Вярвам че всичко идва в точния момент и в точното време. Тренирам усърдно и постоянно, за да подобрявам и надграждам качествата си, защото когато този момент дойде, трябва да си готов да затвърдиш доверието на треньорския щаб.
– Сигурно вече има интерес към теб и от други отбори. Имаш ли яснота за бъдещето ти след края на сезона?
– За момента имам договор и съм футболист на Етър. Концентриран съм изцяло за предстоящия полусезон, защото ни очаква трудна задача за спасяването на отбора, а клуб с такава история и име заслужава да бъде в елита. Доколкото за моето бъдеще, вярвам, че няма невъзнаграден труд и всичко идва с времето си. Аз обаче искам винаги да бъда коректен човек, така че докато съм играч на Етър, не мисля за други отбори.
