Футзал клуб „Етър“ спечели бронзови медали още при дебюта си в Националната лига, а бе на крачка и от големия финал за титлата. За изминалия сезон и за предстоящото участие на Световното по минифутбол в Баку, където в нашия национален отбор има 6 футболисти от региона, разговаряхме с двама от най-опитните футболисти – Любомир Генчев и Ивайло Тодоров.
– Имахте ли очаквания, че можете са стигнете до медали още в дебютния си сезон?
Любомир Генчев: По-скоро имахме идея – да запалим града, да видят хората какво е футзал, да се запалят децата и в крайна сметка го постигнахме. Футболистите са на доста добро ниво, въпреки че не бяха играли футзал. Реално целта в началото беше просто да се борим с най-добрите отбори.
Ивайло Тодоров: Бях казал в едно интервю, че ще дойде момент, в който ще бием някой от добрите състави. А то стана още на другия ден, когато бихме „Амиго“. Лично аз за себе си вярвах, че сме конкурентен отбор, защото на минифутбол сме играли срещу съперниците и сме ги побеждавали. Любо събра от отборите от града по минифутбол всичко най-добро и бях сигурен, че ще сме сред най-добрите. Първата победа накара всички да си повярват и не мисля, че има отбор, който да ни е надиграл.
– Всъщност силите в първата четворка бяха много изравнени…
Любомир Генчев: Мисля, че чисто физически дори превъзхождахме другите отбори. Липсваха ни малко футзал умения, които ще си дойдат на мястото. С още малко опит ще станем още по-добри. Видях в очите на другите отбори как усещат, че физически ще ги надиграем. Видяхме, че имат уважение и респект към нас, въпреки че сме новаци в групата.
– Бяхте буквално „на косъм“ от финал за титлата, какво не достигна?
Ивайло Тодоров: Не мисля, че умора или кадрови проблеми, защото имахме две четворки. Повечето от момчетата в отбора ни са млади и нямат голям опит. В ключови моменти съперниците знаеха какво да правят срещу нас. Ние разчитахме повече на индивидуални качества и ентусиазъм. Нямахме никакъв проблем да изиграем още един мач с това темпо. Може би не ни достигна и късмет, но явно е трябвало да преминем през това. След последния мач имаше сълзи в очите на много хора, при мен също. Това само говори колко искахме да играем финал срещу „Левски“. Щяхме да напълним залата и за това ме е яд най-много. Но идва нов сезон…
– Много сериозен интерес като за дебютанти, имаше мачове с по над 1000 зрители. Изненадани ли сте?
Любомир Генчев: И да, и не. Хората, с които общуваме, се интересуват от спорт и не съм изненадан, че ни подкрепяха. Именно това ни беше главната цел, защото футзалът за мен е може би първата крачка, ако искаш да се развиваш като футболист. Чисто футболно футзалът е едно от най-важните неща като за начало. И това, че запалихме хората, е страхотно и се надявам занапред да има този интерес. За да може децата да се развиват футболно. При футзала играеш в пъти повече с топката, единоборствата също са в пъти повече, трябва да взимаш бързи решения, а не като на големия терен. Целта е да играеш бързо, изисква много техника и бърза мисъл. Минифутболът в последните години се опитва да се доближи до футзала, което е правилната посока.
– Ще се запази ли отборът?
Ивайло Тодоров: Надяваме се, предполагам, че Любо и баща ми Тихомир Тодоров ще имат разговори с шефовете. И не просто да се запази, а да се подобри, защото догодина наистина можем да сме не претендент, а фаворит за шампионската титла! Изградихме за 4 месеца отбор, който излезе да се надиграва с всички отбори. Може би трябва обръщане и към Общината, към спонсорите, без които това нямаше да се случи. Трябва да се обърне повече внимание на футзала и да се налеят още малко средства. Велико Търново има млад отбор и треньор и може да стане хегемон в този спорт. Ето, в минифутбола се появи „Тера Трак“ и за 3 г. спечели всичко в България, появиха се „Епъл“ (Джулюница), „Лайтс“, „Спартак“, „Няма място“… И имаме вече 6-7 национала за Световното. След София ние сме най-развитият регион в минифутбола, защо да не стане същото и във футзала. Другата ни идея освен да напълним залата, беше да се направи така, че да има тренировки и за деца, да започнат да играят футзал, защото това ще е най-големият плюс за тях. Техниката, която развиват, ще е много по-голяма. Ако това стане, този проект ще се развива в съвсем други мащаби – не просто да има един отбор, а да има последователност. Държави, в които футболът им е много напред, неслучайно развиват много минифутбол и футзал.
– Как успявате с този сгъстен ритъм – „В“ група, минифутбол, футзал?
Любомир Генчев: Работим по 30 и няколко часа на ден, така че имаме време за всичко (смее се). Преди месец се наложи вечерта да играем във „В“ група, а час след това да излезем на футзал в „Етър“. Много хора ме питат защо се влагам толкова и заслужава ли си. Човек изпитва нещо, което много трудно ще го намери другаде. Удоволствието, което ти доставя като постигнеш нещо, да видиш радостта по лицата на хората. Много е особено и трудно може да го обясниш на някой, който не сме е свързан със спорта. Като се обърнеш и видиш тези хора в залата и удоволствието, което им доставяш, наистина си заслужава жертвите – времето и здравето.
– Нашият регион започна да се превръща в сериозен център на минифутбола. Защо?
Ивайло Тодоров: В един момент се събраха доста хора, които спряха да играят професионално. И във В. Търново, и в Г. Оряховица. Ясно е, че София е много по-напред от нас, но ние дори не използваме целия ресурс, който имаме. В момента сме вторият регион с най-много национални състезатели, с отбори и в националните турнири. Трябва да дърпаме напред, а не да стоим на едно място. Ето, сега на мачовете на Футзал клуб „Етър“ идват повече хора, отколкото на мачове в „Б“ и „В“ група. Хората искат нещо да се случва и идват, защото са зажаднели за спорт. Защото виждат емоцията на тези момчета. Ние направихме много силен колектив, въпреки че някои хора имаха притеснения, защото сме от различни отбори. Колективът ни е уникален, интересуваше ни да защитаваме името на „Етър“ и го приехме присърце. Затова сме разочаровани, че не станахме първи, но така е трябвало да стане…
Любомир Генчев: Има адски голямо развитие в този регион и се радвам, защото за мен лично това е най-важното нещо. Аз съм си оттук и този регион трябва да се развива – дали на минифутбол, дали на футзал или на голям терен. Сега вече имаме 4-5 отбора в минифутбола на ниво. Надявам се и нещата, които правим във футзала, да се предадат на другите и се ползват, така ще израснат и младите футболистчета и ще има много по-голяма селекция за големия отбор на голям терен. Всички най-големи футболисти на този свят са тръгнали от футзала!
– 6-7 играчи от региона сте в националния отбор на България по минифутбол. От 21 май ви предстои участие на Световно, предполагам, че е голяма тръпка?
Любомир Генчев: За какъвто и спорт да става въпрос, щом става дума за национален отбор и да защитаваш страната си, е уникална тръпка. Аз лично нямам търпение да се подготвим и стартираме в Баку. И да покажем какво можем. Има много голям талант в националния тим и трябва да покажем това, което можем! И не е случайно, че има 6-7 момчета от нашия регион. В група сме с Португалия, Словакия и Индия.
– Имате ли яснота за съперниците и какво ще преследвате?
Любомир Генчев: Играхме срещу португалците на последното Европейско, знаем ги, Словакия също. Е, индийците са си „тъмна Индия“ (смее се), не се знае дали са фаворит, или аутсайдер… Малко или много, познаваме съперниците в групата, както и другите отбори. Познавам лично 90% от английския отбор, играл съм с тях. Зависи си от нас, ние трябва да гледаме себе си, момчетата ни са много талантливи, но трябва да има стиковане и сплотяване и да вървим в правилната посока. В спорта винаги целта е колкото може по-напред и първо място. Не мисля, че някой тръгва с нагласата да губи. Ето, и с „Етър“ във футзала не сме си мислили в началото, че ще ставаме първи, но всеки като вижда съотборника си, който е готов и се раздава на макс, си казва „защо пък не?“
– В заключение: кои са най-силните качества на отбора по футзал на „Етър“?
Ивайло Тодоров: Не бих казал, че е опитът, защото в професионалния футбол най-много мачове имаме само аз и Любо, също и Явор, другите са млади момчета. Първото е колективът, второто – силната физическа подготовка. Но със сигурност при нас домакинското предимство бе много силно, хората по трибуните много помогнаха да обърнем първия полуфинал с „Амиго“. Те дори вярваха повече от нас! Но най-големият плюс би бил ако този отбор се задържи и надгради, тогава догодина ще сме фаворит за титлата. Велико Търново спечели всичко на минифутбол, защо да не спечели и на футзал? Загубите учат доста. Аз видях съотборници със сълзи в очите, за които не съм предполагал че някои от тях ще плачат за „Етър“… В началото имаше коментари: „тези всичките са играли за Горна“. Да де, но ние почти всички сме играли и в „Етър“ и защитихме по най-добрия начин името на този отбор и няма от какво да се срамуват хората, които идват да ни гледат.
