Ловре Кнежевич е поредният футболист в поредицата “Виолетовите”. От началото на 2021 г. хърватинът е футболист на “Етър”, днес ни споделя повече за себе си, за това колко си приличат българите и хърватите и за амбициите си по футболните терени.
– Представи се накратко…
– Аз съм Ловре Кнежевич, на 23 години съм и идвам от Хърватска. Родом съм от Задар и играя футбол от 7-годишен. Брат ми, който е три години по-голям от мен, е футболист и аз започнах да играя в едно село. От “Задар” ме потърсиха да премина при тях, 11-годишен отидох там и играх 4 години.
– А знаеш ли, че Задар и Велико Търново са побратимени градове?
– За първи път чувам, но това е много интересно!
– Как продължи кариерата ти?
– Отидох в “Локомотив” (Загреб), където бях три години, после 6 месеца във втора лига на Хърватия и заминах за Австрия. Година и половина играх в трета и четвърта лига, върнах се в “Задар” във Втора лига. Бяхме много хубав отбор и имахме цел да влезем в елита, но клубът банкрутира. Отидох в Словения, където подписах първия си професионален договор с “Мура”. Пратиха ме под наем във втора дивизия, където играех добре и вкарах 5-6 гола, но пък дойде пандемията и всичко спря. Така се озовах в “Арда”.
– Знаеше ли нещо за България, преди да дойдеш?
– Баща ми много ми е говорил за националния ви отбор по времето на Балъков и Стоичков. Силен отбор е бил. Знаех също за ЦСКА и “Левски”. Баща ми ме посъветва да дойда в Първа лига тук, въпреки че Словения беше много по-близо. Българите са същите по манталитет като хърватите. Според мен това е балкански манталитет.
– Дълго ли мисли, преди да дойдеш в България?
– “Арда” беше хубав проект, нов стадион и отбор. Но играех немного, а аз съм млад и искам да играя колкото може повече. Обади ми се Томаш и ме покани в “Етър”. Чувствам се много добре, стадионът е хубав, феновете са супер.
– Какво правиш в свободното си време?
– Когато е тук приятелката ми, се разхождаме из Велико Търново, по центъра, на Царевец. Иначе играя “Плейстейшън”, гледам филми, чета книги. Обичам автобиографиите на известни личности.
– Приятелката ти хърватка ли е?
– Да, от Загреб. Учи в университет последна година и като завърши, ще дойде при мен. Беше месец и половина тук и се прибра за изпити.
– Ти си май полиглот, колко езици знаеш?
– Не, не. Опитвам се да говоря освен хърватски още словенски, български, английски и съвсем малко немски. Но хърватския и българския много си приличат.
– Всичко ли разбираш?
– Ако ми говорят бързо – не, но ако говорят бавно, разбирам на 90 %.
– Кой ти е най-добрият приятел в отбора?
– Всички са перфектни. Най-много прекарвам времето си с Ники Янков, играем всеки ден на “Плейстейшън”.
– Кой е най-добър?
– Аз на Call of duty. На “ФИФА” Ицо Димитров е много добър, Ники Янков също, Дичев е добър. А Фемиа е трагедия (смее се).
– Харесва ли ти Велико Търново?
– Да, много красив град. Центърът е много хубав, три-четири пъти ходих на Царевец, няколко пъти на Капиновския манастир.
– Брат ти още ли играе футбол?
– Не, той беше вратар на “Риека”, но няма спортен хъс. Аз имам още един брат и сестра, най-големият се занимава с наука, магистър е и ще става доктор. Цялото семейство и родителите ми следят мачовете ми и ме подкрепят.
– Къде се виждаш след пет години?
– Виждам се в едно от топ 5 първенствата на Европа.
– Това е много амбициозно?
– Нормално. Аз съм амбициозен. Сега съм на 23 години, всеки спортист трябва да има големи цели, иначе няма как да стане. Много ми се играе в Англия и Испания, но бих играл и във втора дивизия на Германия или Англия.
– Любимият ти футболист?
– Златан Ибрахимович! От българските – Бербатов, гледал съм му доста мачове. Стоичков не го помня, по-близък ми е Бербатов.
– А любим отбор?
– “Хайдук” (Сплит) е номер едно. Харесва ми и “Барселона”.
– Значи въпросът ни “Меси или Роналдо” е излишен…
– Разбира се, Лео Меси.
– Мечтаеш ли да играеш в националния отбор на Хърватска?
– Нормално, това е връх на всичко. Но е много трудно. В националния ни отбор няма нито един футболист, който да не играе в топотбор.
– Кой пост ти е по-силен?
– Най-много съм играл като крило и там се чувствам най-добре, защото най-много играя с топката. Мениджърът ми иска да играя и като нападател, за да вкарвам повече голове. Но до нападателите не стигат много топки, а аз съм техничен и искам да съм с топка в краката. Играл съм и като ляво и дясно крило, и като нападател. В “Локомотив” (Загреб) пък играех като № 10.
– Според теб кои са ти най-силните качества и по кои трябва да работиш още?
– Трябва да работя по тактиката, там имам много да подобрявам. Но като техника съм добре, мога да играя и с ляв, и с десен крак. Имам бързина и отскок.
– Ти си висок и строен, защо не станеш някой ден модел?
– Някой ден (смее се). След кариерата може и това да стане.
