Хандбалистката Лора Сарандева заслужено бе обявена за Спортист № 1 на Община Свищов за 2013 година. Тя получи наградата си на стилна церемония в салона на Първото българско народно читалище “Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856”, където се проведе тържественото награждаване на най-добрите спортисти на крайдунавския град.
В препълнената зала можеха да се видят не само настоящи, но и бивши спортисти и деятели на спорта, много гости и граждани на Свищов. Със статуетки бяха наградени 14 млади и перспективни състезатели, както и техните треньори. Гостите се наслаждаваха под светлините на прожекторите на богатата музикална програма.
Наградата си за Спортист № 3 получи Даяна Ангелова (хандбал), а за Спортист № 2 – състезателят по висок скок Виктор Нинов. Кулминацията на тържеството бе появата на Лора Сарандева, избрана за най-добър спортист на 2013 г. за Свищов.
Преди да получи заслужената си награда от кмета на града Станислав Благов, тя сподели, че е благодарна на всеки миг, които й е дал хандбалът и не съжалява за пропуснатите неща в живота “Спортът ми носи както много радости, така и много мъки, затова трябва да стискаме зъби и да продължаваме напред. Защото болката е временна и е за слабите”, сподели Лора Сарандева.
Тя благодари на тези които са гласували за нея и ги увери, че и занапред ще защитава достойно както името на града, така и името на България. Лора заяви още, че това е едно признание за нея, което ще я кара да се труди неуморно, за да гони още по-високи върхове. Благодари на своите треньори Величка Плачкова и Христо Коев, на момичетата от отбора, на своите съученици и учители и най-вече на класния си ръководител г-н Димов и директора на СОУ,,Н. Катранов’’ г-н Иванов, който са и помагали през годината.
Лора Сарандева не пропусна и своите приятели, които са били с нея в трудни моменти и най-вече на своето семейство, от което е черпила енергия, а то от своя страна е било плътно зад нея и я подкрепяло в добро и зло. Тя пожела на всички спортисти да се трудят неуморно, защото рано или късно, ако дават всичко от себе си, те ще постигнат мечтите си, а на всички други пожела да са здрави и малко по-добри.
Накрая Лора посвети наградата на своя баща – бившият хандбалист Димитър Сарандев, защото ако не е бил той, тя е нямало да тръгне по пътя на тази велика игра.
Призьорката получи лично от селекционера на националния отбор Христо Коев и други две награди – от името на президента на БФХ Росица Бакърджиева едната е за най-сериозния успех за родния хандбал през 2013-та, спечелил Междуконтиненталния трофей от турнира „Challenge trophy“ в Монтерей (Мексико), а другата е че Лора попадна в отбора на звездите при жените на България за 2013 г.
Ето това е Лора Сарандева – неудържима и блестяща, която получи своите награди с патерици в ръце и сълзи от щастие в очите.
Лора Сарандева: “Благодарна съм за всеки миг, който ми е дал хандбалът”
– Лора, разкажи за себе си и как започна да се занимаваш с хандбал?
– Родена съм на 13 май 1997 г. в Свищов в семейство на спортисти. Баща ми е хандбалист, а майка ми – баскетболистка. Започнах да тренирам от 6-годишна възраст през 2003 г. В началото ми беше трудно и ходех в залата с моята майка, но благодарение на моята треньорка Величка Плачкова, която ме научи на “а” и “б” в хандбала, започнах да се занимавам в ХК ,,Нове-99’’ и да влагам всичко от себе си в тренировките. Така и успехите от само себе си започнаха да се трупат. През 2003/2004 г. заехме пето място в Шумен при 10-годишните, следващата година станах за първи път шампионка до 10 год. в Свищов. През 2005/2006г. отново станах шампион при 10 г. с “Нове-99”, а следващата година – шампионка и при двете възрасти 11 г. и 12 г. През 2007/2008 заехме две трети място до 12 г. и 14 г.
– После кариерата ти продължи в “Бъки”…
– Да, от 2008 г. продължих развитието си в ХК “Бъки” в Габрово, където вече шест години продължавам да се състезавам за този клуб. Благодарна съм на г-н Христо Коев, че ме доизгради като състезателка на това ниво, но смятам че има още какво да се желае от мен. С този клуб станах шампион при момичета, първа при 14-годишните през 2010 г, и при 17-годишните през 2011 г. Същата година станахме втори при 15-годишните, но на следващата вече бяхме шампионки в тази възраст, както и при 17-годишните. През 2013 г. станахме първи и за 17 и 19 г.
Имам успехи и с националния отбор в моята възраст – второ място в Германия и Испания, трето място в България, шампиони станахме на Обединените Световни игри в Клагенфурт (Австрия) през 2010 г., както и на Балканското младежко първенство в Бургас, където станах голмайстор на балканиадата. Но най-големият ни успех беше миналата есен в Мексико.
– Как съчетаваше изявите си едновременно в “Бъки” и “Нове-99”?
– Откакто преди две години “Нове-99” започна да играе в елитната ни ,, А’’ РХГ, се върнах да помогна на моя отбор. В началото ми беше трудно да играя за девойките на “Бъки”, а след това за жените на “Нове-99”, но със всичко се свиква. Но най-трудно за мен беше, когато трябваше да играя срещу девойките на Свищов, не мога да опиша как се чувствам преди и след всеки мач. Не го пожелавам на никого, тъй като през седмицата 2-3 дена тренирам с тези момичета и също така и уча в Свищов с тях, а през другото време съм в Габрово.
– Трудно ли е да съчетаваш училището и спорта?
– Да, много ми е трудно, но благодарение на моите съученици и учители, който ми влизат в положението, най-вече на моя класен г-н Димов и директора ми г-н Иванов, които ми помагат, успявам да наваксам пропуснатото, за което им благодаря от все сърце. Тук искам да спомена, че съм три пъти шампион и в ученически игри за моето училище СОУ,,Н. Катранов’’, дори тази година ще участваме и на световни ученически игри в Турция през юни. Училище и учене, тренировки, лагери, състезания и пътувания – това е моето ежедневие от години, но все пак от време на време имам и малко свободно време, през което се срещам с приятели и дори помагам на моето семейство в бизнеса им и ходя като всеки млад човек на дискотеки.
– Изминалата година бе най-успешна в кариерата ти. Кое бе най-вълнуващото?
– Най-вълнуващото и най-запомнящото за мен бе спечелването на Междуконтиненталната купа в гр. Монтерей (Мексико). Беше трудно, не знам за другите, но за мен специално така беше. Имах болки в глезена, пътуването беше много дълго и изморително и за капак не можехме да свикнем с голямата надморска височина, но въпреки всичко стиснахме зъби и дадохме всичко от себе си за да докажем пред света, че има все още хандбал в България, макар и малко забравен…
– Как се развиха мачовете?
– В първата среща отнесохме състава на Австралия с16 гола – 37:21. Не показахме най-доброто, на което сме способни, тъй като умората си личеше, но дори и така бяхме с класа над Австралия. В игра влезнаха почти всички момичета. Срещу отбора на Канада нещата не стояха както предния ден – мачът беше много оспорван от началото до последния съдийски сигнал. Напрежението беше много голямо – от една страна резултатът вървеше гол за гол, а от друга – съдиите отсъждаха такива небивалици… Но през второто полувреме показахме характер и воля за победа и завършихме 26:24. На следващия ден срещнахме Тайланд. Този мач бе катастрофа за нас още от самото начало, стрелбата не ни вървеше, не се справихме добре в защита с опазването на 80-килограмовия гигант на тайландките, който играеше пивот, а съдиите и този мач бяха безобразни. Успяхме до края на мача, благодарение на президента на БФХ Росица Бакърджиева, която заедно с треньора ни Христо Коев водеха мача отстрани и успяха да ни надъхат, за да заличим пасив от 9 гола и да достигнем до така желаната победа с 26:25.
По такъв драматичен начин стигнахме до финал с Конго. Очертаваше се един тежък финал,тъй като тези момичета бяха много атлетични и добри и впечатлиха почти всички с добра физика и дори ни превъзхождаха физически. Но стана чудо – заиграхме и показахме непримирим български дух за победа. 29:21 и така този мач, който трябваше да е най-тежък, се оказа най-лесен. Радостта на края беше неописуема, а чувството, когато се качиш на стълбичката и чуеш химна на страната си, е нещо което не може да се опише с думи. В такъв момент си казваш, че не съжаляваш за пропуснатите неща в живота и болката, на която си бил подложен, си е заслужавала. Пожелавам го на всеки, който не е изпитвал такива чувства досега, да ги преживее, за да усети това, което ние изпитахме и преживяхме в Мексико.
– Лора, какво мечтаеш да постигнеш в хандбала?
– Искам да намеря реализация в чужбина, и то в отбор на високо европейско ниво. Да се боря за мястото си и да играя, а не да стоя на пейката и да казвам, че съм в голям отбор. Това е моята мечта, но дано да съм здрава и най-вече да нямам повече контузии. Не мога да кажа кога и как се контузих, но тази травма е от доста време. Докторите в началото не видяха много добре и през лятото ме гипсираха без оперативна намеса, но това след време се оказа неуместно и на 25 януари се наложи да ми направят атроскопия на десния глезен. До една седмица ще махна патериците и конците, до края на месеца се надявам да приключа и с възстановяването си, а до средата на месец март да вляза във форма.
