На футбола е посветен най-новият проект на световноизвестния скулптор Пламен Деянофф. Петимата “златни” национали на “Етър” Трифон Иванов, Краси Балъков, Бончо Генчев, Илиян Киряков и Цанко Цветанов са основни фигури в книга, която трябва да излезе в началото на 2019 г.
Пламен Деянов е наследник на стар търновски род. Възпитаник е на училището за приложни изкуства в Трявна, където завършва дърворезба, а след това продължава образованието си в НХА в София. През 1992 г. заминава за Виена, където се дипломира в Академията за изящни изкуства. Специализирал е в Центъра за изкуство и архитектура МАК – Лос Анджелис, Университета по изкуствата “Мусашино” – Токио, и в рамките на международна програма за художествени ателиета в Швеция. Има множество участия в изложби в Ню Йорк, Лондон, Мадрид, Виена, Хамбург, Лайпциг, Кайро. Името му е добре познато сред колекционери и ценители на модерното изкуство в Европа и в Америка. Негов е реализираният проект “Бронзовата къща”, намиращ се в столицата на мястото на Мавзолея.
Връзката на художника с футбола е на пръв поглед изненадваща, но се оказва логична. Пламен Деянов, който е излязъл от В. Търново през 1985 г., а вече 14 г. живее и твори във Виена, в момента е тук и отделил от ценното си време за работа по проекта.
“Преди около 10 г. попаднах на един невероятен архив, посветен на България, който включва исторически документи от последните 500-600 г. Той започва от Средновековието и стига до 1946 г. Бях страшно впечатлен, това е архив, който включва над 20-30 000 документа. За моя голяма радост имах възможността да работя с този архив и като човек на изкуството и творец си зададох въпроса, аз с какво мога да допринеса за развитието на този архив”, разказа световноизвестният скулптор.
Първото нещо, което интуитивно решил да направи, е да го развие, свързвайки го с В. Търново. Така възникнала и идеята да го попълни с материали, свързани с нашите петима национали на “Етър”, защото Трифон Иванов, Красимир Балъков, Цанко Цветанов, Илиян Киряков и Бончо Генчев са едно от лицата на В. Търново пред света.
Самият Пламен като дете мечтаел да стане футболист, познава етърските легенди още като деца, макар да е с няколко години по-малък от тях. Поиграл навремето футбол при треньора Байдаков, но не след дълго се ориентирал към изкуството.
“Проектът ми бе да събера в материали погледа на целия свят върху България и върху тях. Архивът започва от медиите – с оригинални вестници и списания от цял свят, има от Европа, Южна и Северна Америка, Азия, в които те са по кориците или е писано за тях. Всякакъв вид колекционерски материал, свързани с тях – плакати, панини лепенки, календари, исторически снимки, посветени на тях. Става въпрос за оригиналите, тъй като съм контактувал с фотографите и съм откупувал правата от тях. И не на последно място – всички исторически билети в оригинал от мачовете, в които те са играли”, споделя Пламен Деянофф. Само тази част от колекцията, посветена на петимата етърци, съдържа около 6000 документа, като са основно западноевропейски и американски, свързани с Балъков, Киряков, Иванов, Генчев и Цветанов.
Много любопитна е обаче историята как този проект ще бъде реализиран. Преди около 5 г. той попада на списание, издавано от Вацлав Хавел през периода 1960-1968 г. в Прага заедно с други интелектуалци, като идеята е била тогава по един интелектуален начин да се критикува системата, въпреки че са получавали средства от държавата, за да го издават. Списанието се е казвало “Пламен – литература, изкуство, живот”. Било е много известно, ориентирано западноевропейско, интелектуално списание, излизало е всеки месец в тираж 12 000 броя. Освен него са правели изложби, концерти, лекции. През 1968 г. след Пражката пролет то е обвинено за една от основните причини за събитията в Чехия и е било абсолютно забранено. Вацлав Хавел и останалите влизат в затвора, а списанието е иззето отвсякъде и унищожено.
Художникът започнал да се интересува и откупил правата му, името на списанието съвпада с неговото – Пламен. Започнало като художествено произведение по изложбите му, като на всеки 2-3 г. издава по един нов брой. “Брой № 3 ще бъде посветен на Трифон Иванов и колегите му, и най-вече на Трифон – не само заради номера, а защото е било революционно списание. Трябваше да е 200 страници, както е бил оригиналът, а то набъбна на 1300 страници. Вече три години работя по него. Пътувал съм по всички стадиони, където те са играли, срещал съм се с директорите на клубовете им, с колекционери и съм се стремил да закупувам всички оригинали, за да останат те после и в България.
“Два музея се включиха като спонсори – “Людвиг” в Аахен, който притежава над 30 музея по света, а сега Музеят на съвременното изкуство във Виена също планува средства за изданието. То всъщност ще е книга и възнамерявам да бъде представена най-късно следващата пролет по време на дербито “Аустрия” – “Рапид” (Виена)”, разказва Пламен Деянофф. Художникът има намерение после да направи едно представяне на книгата и на стадион “Ивайло”, примерно на мач “Етър” – ЦСКА.
Последният му проект “Бронзовата къща” се реализира благодарение на Австрийското правителство съвместно с Община София и по думите му е бил плануван с голям ентусиазъм, но според скулптора нашата държава не е подготвена за съвременно изкуство. “Ние нямаме никакви традиции в реализиране на съвременното изкуство в публичното пространство. Нашите произведения на изкуството са преди всичко мемориални монументи – за въстания, за битки, паметници… След 1944 г. насам пък произведенията, дори и от добри художници, имаха елемент на пропаганда. А чисто художествено произведение да се появи в центъра на един град – това го няма в България. Не беше лесно да се осъществи този проект на “Бронзовата къща”, казва той.
В последните 20 г. изложбите му по света са над 300. Авторът признава, че няма любимо свое произведение, любимо му е всяко следващо.
“Мечтата ми беше да реализирам поне един проект в България. Другата ми голяма мечта е моята фондация да направи в Арбанаси музей и този архив, за който споменах, да се върне в България и да остане тук. Той не може да се покаже наведнъж, а в тематични изложби – от първите документи на по 800 г. до наши дни. Но аз не съм индустриалец, това е проект, в който трябва да се включи и градът, и общината, и дори държавата. Това на Запад е съвсем нормално, такива проекти се финансират и те са част от образованието, а частните лица могат да се включат в партньорство. А в България това все още става трудно”, добавя Пламен Деянофф.
В момента той има изложба в Палермо, днес се открива друга в Залцбург. Есента с “Кунстхале” (Виена) ще се проведат няколко събития в София и Виена, посветени на “Бронзовата къща”. Подготвя изложба и за Музея на съвременното изкуство във Виена, посветена на тази книга за легендите на “Етър”, предстоят му още изложби в Северна Италия и в Женева…
