70-годишен юбилей празнува днес Георги Цингов – дългогодишен футболист и голмайстор на “Етър”. Едно от най-запомнящите се имена – и няма как да е иначе, след като е трети по отбелязани голове в елита в цялата история на клуба. Безбройни са историите с Цингов, както са безбройни и головете, които бележи за “Етър”. Роден е на 21 февруари 1956 г. в Любимец, започва кариерата си в “Хасково”. През 1977 г. е привлечен в “Етър” и носи виолетовия екип цели 10 години с едногодишно прекъсване в “Спартак” (Пл). В “А” група има 162 мача за етърци, в които е нанизал 38 попадения, към които се добавят и 83 мача във втория ешелон с 33 гола. Това обаче е само в първенството, а общо Цингата има близо сто гола в над 280 срещи, ако се броят международните и приятелските.
Чак на 31 г. се озовава в гръцкия “Лариса” през сезона 1987-1988 г. Оттам платили на “Етър” за него 27 000 долара, които по това време са били немалка сума. Цингов завършва кариерата си като играещ треньор на “Керавно” (Кипър). Има 4 мача в националния отбор. След завръщането си у нас работи в школата на “виолетовите”, по-късно става треньор на “Ботев” (Нови пазар). От 1995 г. е треньор на “Етър” до 1998 г., а в момента е член на Управителния съвет на клуба.
Отделно от футболните успехи на Цингов пък са ловджийските му подвизи. Още като футболист на “виолетовите” става пълноправен ловец и е член на ловната дружинка на село Въглевци. Сочат го не без основание като най-добър ловец сред футболистите и най-добър футболист сред ловците. Предлагаме ми част от интервюто, което Георги Цингов даде преди време за книгата “Те играха за “Етър”.
– Как се стигна до идването ти в “Етър”?
– Първо взеха от “Хасково” Кольо Велков, а аз останах, защото бях по-малък и влязох в казармата. За кратко бях в “Тракия”, служих в Армейската школа в Пловдив. Изиграх 3-4 мача в елита заедно с Дерменджиев, Г. Попов, Сашо Иванов – бащата на Гонзо… Но “Хасково” тръгнаха да влизат в елита и първият секретар разпоредил да ме върнат, защото съм перспективен, и играх там докато се уволня. От “Етър” са ме следели, ние играхме с тях един мач, докато бяха на подготовка. Така през 1977 г. се озовах във В. Търново. Предложиха ми много добри условия, а и аз исках да следвам “История” в университета.
Две години играхме в “Б” група и през 1979 г. с Пържелов влязохме в елита. Но бяхме много млади и изпаднахме. Дойде Васил Методиев и отборът стана силен с играчи като Кольо Велков, Краси Калчев, Иван Ангелов, Бойко Димитров, Лъхчиев, Ради Дойчев. Завърнахме се триумфално в “А” група и треньор стана Георги Василев. Бяхме вече узрели като футболисти. Бихме с 1:0 ЦСКА, който точно беше отстранил “Реал Сосиедад”, аз вкарах чист гол, който отмениха… Още на следващото домакинство пък разбихме “Ботев” (Пд), който тъкмо беше бил с 1:0 “Барселона”. А ние ги сразихме с 5:1, направо ги смачкахме. Имам доста мачове и голове за “Етър”, близо десет години бях в отбора.
– Ти си бил водещ футболист на “виолетовите”, а Балъков – съвсем млад. На един пост ли играехте?
– Краси беше страхотен при юношите. Да разкажа как стана титуляр – беше през март 1984 г. във Варна. Ние имахме много контузени играчи. Георги Василев идва при мен и Митко Аргиров и ни пита как да сглоби състава. “Черно море” имаха един десен бек Жеков, много груб. Казах му: защо Аргиров да не играе дясно крило, аз – централен нападател, а Балъков – ляво крило. Краси много тренираше, помня го още като малък, бягаше като луд по стадиона. Започва мачът, Балъков направо развинти Жеков и онзи започна да го рита. Дори тяхната публика, която е много особена, взе да вика: какво правиш, уби детето… Много силен мач изигра Краси. Аз вкарах гол и ги бихме с 1:0 във Варна. Тогава много трудно се печелеха точки навън, отборите бяха равностойни, имаха силни школи. А и съдийството беше едно… На следващото гостуване Балъков беше пак титуляр, гостувахме в Шумен и вкара първия си гол за “Етър”.
– Спомняш ли си мачовете ви в Джакарта, където печелите огромната купа?
– Това беше началото на Георги Василев в “Етър” като треньор. Направихме невероятни мачове като национален отбор на България. Играхме два пъти с Южна Корея и направихме равенства, а победихме Мексико, който беше представен от силния “Гуадалахара”. След мача дойдоха и ни поръчаха румсървис по стаите и ни казаха: черпим ви за чудесната ви игра и победа срещу нас. Още преди финала с корейците организаторите казаха, че ако има равенство в редовното време и продълженията, дузпи няма да се бият, а ще се тегли жребий, както е било в Англия. В 116-ата минута при 1:2 ме събориха в наказателното поле и от дузпата Краси Ковачев изравни. Бойко Димитров ни беше капитан и отиде, бях сигурен, че ще спечели. Хвърлиха една голяма монета и се падна за нас. Стадионът побираше 110 000 зрители, а по трибуните имаше близо 90 000! Аз в такава обстановка и пред толкова публика никога не съм играл.
– Ходил си на проби в “Аустрия” (Виена) през 1984 г., защо не се стигна до договор?
– Те бяха взели Чавдар Цветков, но стана една история. Бил контузен, а тъкмо за квалификацията срещу Австрия се оправил и игра. Явно се бяха ядосали и той напусна, като искаха 150 000 долара. УЕФА разпореди да дойдат и да си харесат един играч от България, за да не се плаща сумата. Така се озовах през зимата във Виена (б.а. още в първата контрола “Аустрия” печели с 5:1, а Георги Цингов вкарва един от головете. Ръководството го харесва и го взима на турне с тима в Централна Америка. Следват 6 мача с австрийците в Хондурас, Коста Рика, Панама и Венецуела. Цингов оставя много добри впечатления, но до трансфер така и не се стига.) Май не се разбраха с БФС за парите. Дали са ме харесали австрийците, или не – не знам, но аз и нямах 28 г., а тогава имаше ограничение за български играчи да играят в чужбина. Явно не е било писано…
– На 31 години премина в “Лариса” (Гърция) и ставате шампион, а още следващата година – и с “Омония” (Кипър)…
– Гърците ме искаха отпреди, дори дойдоха да подпишат договор, но Георги Василев каза: “Гошо, нямаме друг нападател, Ивелин Младенов е контузен, като си дойде Балъков от казармата или ако вземем Бончо Генчев, веднага ще те пусна”. Дори ходих до Боби Станков в школата на ЦСКА да го моля да премести Балъков във военното училище тук и да играе за “Етър”, а аз да отида в Гърция, но не стана. Накрая ме пуснаха и ми пожелаха успех. Станах шампион на две държави в две последователни години.
– Публиката на “Етър” много те харесваше…
– Вярно е, но е имало и моменти, когато са ме разплаквали. Когато играех слабо, а е нормално човек да има и такива периоди, бяха много взискателни. Като млад не можеш да разбереш, че вината е в теб. На един мач за купата с “Ватев” (Белослав) водехме с 5:0, но аз не играех добре и една групичка ме освирка. Аз както си вървях по терена, се обидих и направо си излязох от стадиона… Дори ме наказаха за един мач. Но публиката наистина много ме подкрепяше и харесваше, имам чудесни спомени.
– Как реши да започнеш работа като треньор в “Етър”?
– Аз водих две поколения. Първо работих с юношите старша възраст, с тях станахме държавен вицешампион. Загубихме финала в Плевен от “Розова долина”, те бяха много добри, но преди това ние бихме куп силни отбори. При мен бяха Емо Луканов, Левтеров, Стефан Данаилов. После взех набора на Томаш, Стефан Ангелов, Тодор Колев, три години ги водих. Те станаха шампиони при децата, но аз вече бях отишъл в “Ботев” (Нови пазар). Много исках да пробия в треньорството, но улучих много лоши времена – началото на края на “Етър”. През 1995 г. поех мъжкия отбор, играхме в Интертото. Но още на първия мач в Румъния с “Чехлаул” ни изпорти съдията – мой приятел от Кипър, свири им две измислени дузпи. След мача делегатът от Турция го извика и му каза: на толкова мачове съм бил, такъв идиот не съм виждал. И УЕФА го наказа завинаги. Мислех, че мога да се справя, но като видях какво става в първенството, накрая напуснах. Сам си подадох оставката, мен никога не са ме освобождавали от “Етър”. На следващата година станах митничар.
– Толкова интересни истории, а нито една ловджийска… А те сочат за най-добрият ловец сред футболистите?
– Завършваме есенния полусезон на 1985 г. с гостуване на “Спартак” в Плевен. А аз нали предишната година бях играл там. Идва първият секретар другарят Генджов (той много направи за футбола) и казва: ако победите в Плевен, ще те водя на лов в едродивечовото стопанство. Ще убием един глиган, ще го опечем и ще направим закриване на годината в Леденик. Отидохме в Плевен и бихме с 2:1, страхотен мач изиграхме. Първия гол вкара Митко Аргиров, а за втория аз излъгах и вратаря и дадох на Зарко Минчев на празна врата да отбележи. Връщаме се във В. Търново и Иван Генджов ни посреща: момчета, вие свършихте вашата работа, сега моята е да отидем с Гошо да убием един глиган. Отиваме с волгата на Генджов в Къпиново, където направиха специален лов за отбора с разрешението на кмета инж. Здравков, който също много помагаше на футбола. Взех със себе си Емил Димитров, който също беше мераклия да става ловец. Тъкмо започва ловът и за голям късмет едно прасе се спуска право към нас. Емо вика: “Ей го!” То кривна малко и аз го гръмнах. Банкетът беше прекрасна вечер! Тогава наистина се полагаха много грижи за отбора.
– Кои са ти най-ярките впечатления от дългата кариера в “Етър”?
– Всичко! Всичко хубаво, което съм изживял във футбола, е във В. Търново. Ние бяхме чудесно поколение, събрано още от млади играчи, които израснаха много. Това е футболен център, хората в града обичат футбола. За мен “Етър” винаги ще си остане № 1.
