Отборът на „Бунар Хисар“ в началото на 20-те години.
Футболът в старата столица през първата половина на миналия век далеч не се изчерпва само с „Етър“. Основаният през април 1924 г. клуб обединява съществуващите „Слава“, „Виктория“, „Феникс“ и „България“, но това далеч не изчерпва броя на отборите, които се роят в старата столица. Футболът тепърва набира сили и популярност и всеки квартал в града си създава своя команда. Имат си имена, набавят си екипировка, играят мачове не само помежду си, но и пътуват в областта…
Първо обаче ще отдадем дължимото на военния „Бунар Хисар“. Отборът на 18-а пехотна дружина е най-силният в страната сред военните тимове и е титулуван като шампион. В-к „Спорт“ на 25 май 1924 г. публикува на челната си страница снимка на отбора с текст: „Първият отбор на войнишкия спортен клуб „Бунар Хисар 18“ при 18-а Етрополска дружина, който на 6 т.м. в състезание с търновския спортен клуб „Левски“ спечели победата с 3:1. В средата е ротният фелдфебел Васил Димов – главният виновник за основаването на тима.“
На 5 ноември с.г. търновци бият плевенския „Дойран“ и са обявени за шампиони. „Това са двата най-силни военни тима в България. Въпреки делничния ден любопитна публика е пълнила Колодрума и с нетърпение очаквала да задоволи любопитството си. Офанса (б.а. нападението) на „Бунар Хисар“ е провеждал стремителни атаки, а особено ловко е действала тройката на последния. На 19-ата минута център форвардът (централният нападател) чрез едно сполучливо подаване и излъгването на няколко играчи е успял да отбележи първия гол. (…) Особено са се отличили десният бек на „Дойран“, на когото последните дължат спасяването на много критични положения, и голкипърът (вратарят) на търновци, който е дал отлична игра. Мачът завърши с 1:0 в полза на „Бунар Хисар“, който засега е шампионът на военните тимове на България“.
През 1926 г. „Бунар Хисар“, който вече е шампион на Търновска спортна област, пък разбива с 5:3 „Кубрат“ (Русе) и вестникът освен подробен репортаж публикува в челото си и снимка на двата отбора преди мача. Тимът продължава да съществува и през 1931 г., когато по данни на пресата приема силния „Хаджи Славчев“ (Павликени) и го разбива с 4:2.
А в кварталите на Търново се роят отбори: „Звезда“, „Спарта“, „Търновска слава“, „Калоян“, „Преслав“, „Победа“, “Бенковски”, “К.М.31″… „На 27 септември 1924 г. се състоя мач между първите тимове на „Звезда“ и „Спарта“. В първия халфтайм „спартанци“ отбелязват гол и няколко пъти се доближават вратата на „Звезда“. В началото на втория халфтайм „Звезда“ отбелязва гол. При всичкото старание на двата тима да изменят резултата не можаха. От „Звезда“ са се отличили бековете Г. Стойчов и Станчо Денев, а също и център халфбека Х. Стойков. От „Спарта“ – голкипъра С. Кикочков“. Статията е от бр. 40 на в. „Спорт“ от 5 октомври и е подписана от „Етърец“.
СК „България“, за който се споменава през 1924 г. като един от влелите се в „Етър“, през 1930 г. пък още си играе. На 19 септември с.г. гостува на „Хаджи Славчев“ в Павликени. „Сп. кл. „Х. Славчев“ игра мач със сп. клуб „България“ (Търново). При добра игра и от двете страни и надмощие на „Х. Славчев“ мачът завърши при резултат 3:0 за „Х. Славчев“. „България“ бяха слаби технически“, пише в. „Спорт“.
Ето и още една кратка дописка във в. „В. Търновска поща“ от 23.07.1934 г. „Миналата неделя се игра мач между неорганизираните тимове „Калоян“ и „Преслав“ при резултат 1:0 (0:0) за Калоянци. „Калоян“ приема покани за мачове из провинцията. За сведения: спор. Клуб „Калоян“ – Асенова махла, В. Търново“.
Екшъни и разправии изобщо не липсват. На мача между „Търновска слава“ (кв. „Варуша“) и „Калоян“ (кв. „Асенов“), игран на 12 юли 1933 г. калоянци повеждат до почивката с 2:1, но после „Търновска слава“ обръща резултата до 3:4. Седем минути преди края лявото крило на „Калоян“ отправя обидни думи към публиката и става сбиване, пише националният в. „Спорт“.
Само десетина дни по-късно, на 23 юли, на Марино поле играят „Победа“ и „Преслав“. Вторият тим бие с 5:2 след пълно надмощие, но е отбелязано, че „Победа“ изнесе твърде груба игра, което е желателно втори път да не става. Преди това „Победа“ е разгромил със 7:1 „Левски“ (Шемшево). В статията е отбелязано, че „от идната седмица за първенството на града ще се състезават „Преслав“, „Победа“, „Търновска слава“, „Калоян“ и др.“
„Търновска слава“ на 16 юли 1939 г. гостува в Златарица на местния тим. Домакините повеждат до почивката с 1:0 („голът бе отбелязан съвсем случайно“), после търновци обръщат резултата и печелят с 2:1. „Резултатът би се увеличил, но в 30-ата минута след почивката настава спор за гол и Златарица напусна игрището…“
На 28 август с.г. „Търновска слава“ гостува и в Килифарево на „Ботев“ и също печели с 2:1 , а реферът не им признава още два гола. Тимът обаче губи следващото си гостуване на „Владислав“ (Джулюница) с 3:2 на 10 септември, като този път поименно са отличени най-добрите. При 3:1 за домакините „към края търновци чрез отличния си десен инсайд Ганчо Дамянов променят на 3:2. Най-добър на терена бе Ганчо Дамянов. Добри от „Търновска слава“ бяха ц. нападателят Г. Куков, който бе контузен, бекът Х. Петров и вратарят.“ Впрочем, в края на дописката пише, че „докато влизащия в редовете на БНСФ „Етър“ се задоволи да завърши сезона с 3 федеративни мача, „Търновска слава“ има вече играни 6 състезания и се готви да влезе в редовете на БНСФ.“
На 7 юли 1940 г. „Търновска слава“ гостува и на „Стар герой“ (Арбанаси) и го громи с 5:0, въпреки че е подмладен с юноши. „Най-добри бяха двамата братя Кукови, ц. нападател и д. бек, а от „Стар герой“ – вратарят, който спаси тима си от истинско поражение.“
Футболният тим на Търговската гимназия през 1936 г. сн. Регионален исторически музей
Изключително силен в тези години обаче е и създаденият през 1936 г. училищен отбор на Държавната търговска гимназия (понякога е изписван като „Д.Т.Г.36“). Момчетата не само имат вътрешно първенство в училището за купата „Киро Ташков“, а и гимназиалният им отбор „Устрем“ нерядко печели срещу търновските състави. През октомври 1939 г. той надделява над „Търновска слава“ с 4:3, след като губи с 1:3. Головете вкарват Ст. Чаталов (два) и Ив. Петров, похвали в пресата получават още бековете Сава Панеров и Д. Борсуков. Сред по-малките ученици пък изпъкват имената на голмайсторът Любен Стойчев и вратарят Мирко Траянов.
Безценни са спомените и на Йордан Сапунджиев, който в записките си отбелязва, че между 1934 и 1938 г. съществуват ред махленски клубове. Само на „Варуша“ има цели три – „К.М.31“, „Бенковски“ и „Търновска слава“. Последният даже ходи да играе по селата в окръга, като в повечето мачове жъне успехи. През 1940 г. най-успешният от тези отбори – „Търновска слава“ се влива в „Етър“. На 14 октомври на Общо събрание двата клуба официално се обединяват и избират нова управа с председател д-р Маркович и подпредседатели Дим. Савов и Ив. Челавров.
„Заедно със стари деятели решихме да се слее „Търновска слава“ с „Етър“. От стария „Етър“ наследихме само един печат, а от нашия клуб донесохме инвентар: две футболни топки, 10 фланелки и …2 чифта футболни обувки“, пише Петър Рабатилов – друг изтъкнат деятел от онова време. А сливането дава силен тласък на развитието на клуба в следващите години.
