Вижте тази снимка: тя обяснява всичко…
Рожден ден днес празнува Красимир Балъков – едно от най-ярките имена в историята на „Етър” и на българския, а и не само българския футбол. Краси e емблематична фигура в историята на великотърновския футбол. В периода 1983-1990 г. полузащитникът носи виолетовия екип, като за това време печели непреходния статут на легенда на „Етър”.
Дебютът му е още през пролетта на 1983 г., когато записва два мача за родния си клуб. В края на 80-те години „Етър” завършва на два пъти (1989, 1990) с бронзовите медали в българския шампионат, а Балъков със своите девет попадения през сезон 1988/89 и десет през 1989/90 е в основата на добрите резултати.
Плеймейкърът започва отлично и следващия сезон – 1990/91, като заради отличните му игри в „Етър” той вече е и национал на България. Тимът стремглаво се е насочил към върховете в българския футбол, когато Балъков подписва предварителен договор с ЦСКА. Той дори е представен на привържениците на армейския клуб като ново попълнение, а това от своя страна довежда до масови протести в старопрестолната българска столица, където привържениците не искат и да чуят за трансфер в ЦСКА на техния кумир. Нещо повече – те заплашват да блокират пътя с жива верига, но да не пускат Балъков по пътя за София.
В крайна сметка халфът се завръща в „Етър” и играе през есента отново с виолетовия екип, след което е трансфериран в „Спортинг”. В края на сезона етръци записват златната страница в историята си, ставайки шампион на България за 1991 г.
Блестящата кариера на Краси Балъков продължава в „Спортинг”, а по-късно – и в „Щутгарт”. „Магическият халф” играе само в три клуба през цялата си кариера. Тя не блести с купи, титли и медали, каквито в изобилие са печелили далеч по-нискоразредни футболисти. Навсякъде обаче Балъков печели огромната любов на феновете…
А за признанието не са необходими златни медали. Достатъчни са два факта: избран за Футболист № 1 в цялата история на „Етър”, както и в идеалния отбор на света по време на САЩ-94.
Балъков в „Етър”:
Етър – 1983/пр. – “А” група, 2 мача/0 гола
Етър – 1983/1984 – “А” група, 17/2
Етър – 1984/1985 – “А” група, 30/6
Етър – 1985/1986 – “А” група, 5/3
Етър – 1986/ес. – “А” група, 1/0
Етър – 1987/1988 – “А” група, 18/2
Етър – 1988/1989 – “А” група, 29/9
Етър – 1989/1990 – “А” група, 30/10
Етър – 1990/ес. – “А” група, 11/3
Как съдбата и Петър Шатров налагат младия Балъков в “Етър”
Трима треньори играят огромна роля в превръщането на Краси Балъков в легенда на „Етър” – Васил Матев, Петър Шатров, Георги Василев. Първият го открива за футбола, последният го изгражда като футболист.
Хиляди талантливи играчи обаче така и не стават звезди, просто защото нямат шанса да получат доверие и да попаднат в най-важния момент в мъжкия футбол. За Балъков този шанс се нарича Петър Шатров.
Ето какво си спомня ветеранът:
„През 1983 г. отново се създаде ситуация да се завърна във В. Търново. Избран бях от старши треньора Георги Василев за главен методист на футболния клуб. Но на следващата година той замина за “Спартак” (Пл) и аз поех състава.
Направен бе обаче опит от някои запалянковски и ръководни среди да се обяви отборът за изчерпан. Трябваше да се мобилизират силите на момчетата и да им се вдъхне вяра в силите, а не да се отричат. Затова организирах най-трудния лагер в живота си – в Дряново. Запазих целия основен състав, като бяха включени и млади перспективни момчета като Краси Балъков, Трифон Иванов и др. Хотелът беше в ремонт, лиспваше вода заради развален водопровод. Столът не работеше, хранехме отбора на една будка. Играчите ги миех с маркуча на игрището. Нямаше никакви протести. Работих здраво за мотивацията на някои играчи, отборът стъпи на краката си, колективът се подобри.
Георги Цингов изненадващо отиде в “Спартак” (Пл) при Георги Василев. Беше доказал се състезател. Това беше преломният момент да се вкара на неговия пост младият Краси Балъков. На един мач с “Черноморец” в Бургас през есента на 1984 г. решихме с помощника ми П. Харалампиев вместо острие Балъков да играе като изтеглен ляв нападател, като се връща и назад. Сега това се нарича ляв външен халф. Започнах да налагам Балъков и той игра през сезона 30 мача по 90 минути.
Преди това срещах голяма съпротива и дори един ден ме качиха на варел пред стадиона да давам обяснения пред хората защо сменям Цингов и пускам Балъков. И направихме следния номер. Цингов искаше да става ловджия и в неделя да не идва на възстановителните тренировки. Аз му дадох разрешение, но му казах в замяна: за да не ме упрекват хората, че те сменям с Балъков, като ме видиш по време на мач да си вдигна ръка към главата, сам ще искаш смяна. Така и правеше Цингов и аз пусках Балъков да се обиграва.”
