35 години се навършиха неотдавна от паметния мач между “Етър” и “Левски”, завършил 4:2, в който Красимир Балъков за последен път облича в официален двубой виолетовия екип и вкарва последните си два гола за “болярите”.
Сезон 1990-1991 е и единственият, в който “Етър” печели и двата си мача срещу столичния “Левски”. Жребият решава сблъсъците да бъдат в последния есенен и последния пролетен кръг на първенството.
Велико Търново очаква с огромен интерес мача “Етър” – “Левски”. “Болярите” са в челната тройка на класирането и това е битка, която ще отговори на най-важния въпрос: накъде и с какво настроение ще посрещне отборът зимната пауза и след нея за трети пореден път ли ще трябва да се задоволи с бронзовите медали, или е способен да тръгне към голямата заветна мечта – шампионския връх…
Датата е 1 декември 1990 г., последен есенен кръг от първенството. На трибуните има 10 000 зрители, но единици са тези, които тогава знаят, че това всъщност е последният мач с виолетовия екип на Краси Балъков в цялата му богата състезателна кариера и последните му голове за “Етър”. По време на мача обаче дикторът на стадион “Ивайло” съобщава по уредбата, че Балъков е пред трансфер в “Спортинг” (Лисабон).
Именно Краси Балъков открива резултата още в 9-ата минута, като технично праща топката от пряк свободен удар във вратата на “Левски” за 1:0. Веднага след това обаче “сините” успяват да изравнят чрез Петър Михтарски. След почивката обаче домакините се носят на крилете на вдъхновението и за десет минути нанизват три поредни гола във вратата на Здравко Здравков. Ангел Червенков се разписва в 56-ата минута с много красиво попадение, а малко по-късно реферът Атанас Узунов отсъжда дузпа за етърци. Илиян Киряков стреля хладнокръвно от бялата точка – 3:1. Но и това не е всичко, защото “виолетовата” буря продължава. Само 6 минути по-късно Балъков нанизва и второ свое попадение за 4:1, преди Велко Йотов да фиксира по-почетното 4:2. Чудесната победа “Етър” праща етърци на второто място и мечтата остава жива, за да се превърне във факт със спечелването на мечтаната титла.
“Етър”: Николай Донев, Сашо Христов, Цветомир Първанов, Цанко Цветанов, Ангел Червенков, Сашо Димов, Бончо Генчев, Красимир Балъков, Петьо Рашев (84 Генчо Генчев), Илиян Киряков, Мирослав Байчев (61 Александър Александров).
“Левски”: Здравков, Славчев, Дъртилов, Зл. Янков, Вангелов, Хубчев, Боримиров, Стоилов (71 Панчев), Михтарски, Шаламанов (75 Илиев), В. Йотов.”
Това е и последният мач на Краси Балъков за “болярите”. Следва трансфер в португалския “Спортинг”, при това – за доста сериозна за онези години сума, която постъпва на траншове в касата на “Етър”. С трансфера си при лисабонските “лъвове” Балъков се превръща в един от малцината български футболисти успели да пробият в сериозен клуб от Западна Европа, без да са носили цветовете на двата български гранда ЦСКА и “Левски”.
Играчът с номер 10 бързо става любимец на феновете на новия си отбор и веднага си спечелва сигурно титулярно място в редиците на “зелено-белите”. В край на сезона “Спортинг” завършва трети в португалското първенство, а оценките за българина в португалската преса са от ласкави по-ласкави. Голямо признание за великотърновеца идва през следващата година, когато е обявен за най-добър футболист в португалската Суперлига от авторитетното местно издание “А Бола”.
А в последния кръг на първенството за този сезон 1990/1991 г. “Етър” отново бие “Левски”, този път в столицата с 1:0, и получава златните медали. Всъщност съставът, предвождан от Георги Василев, си осигурява историческия трофей още на 25 май, когато завършва наравно – 1:1, при визитата на “Черноморец”.
Финалът на шампионата е на 9 юни 1991 година, като гостуването на “Етър” срещу “сините” се играе на Националния стадион “Васил Левски”. Още в 12-ата минута украинецът Игор Кислов се преборва за една отскочила висока топка и я пуска на непокрития Мирослав Байчев, който я праща в мрежата за 0:1, а резултатът до края остава непроменен.
След края председателят на футболния съюз Димитър Ларгов връчва купата и златните медали на “болярите”. Красимир Балъков гледа мача от трибуните, а на награждаването излиза заедно с доскорошните си съотборници и също получава шампионски медал, тъй като е изиграл един полусезон с отбора. Всеотдайният Илиян Киряков е избран за Играч на сезона, а опитният Николай Донев печели приза за Най-добър вратар.
В успеха няма нищо случайно. След дългогодишна упорита работа с отбори, включващи великолепни играчи като Никола Велков, Стефан Лъхчиев, Емил Димитров, Георги Цингов, Радия Дойчев, Ивелин Младенов, Митко Аргиров и редица други, Георги Василев извежда отбора преди това до бронзови медали в предишните два шампионата – през 1988/1989 и 1989/1990 година. “Виолетовите” осигуряват и гръбнака на националния отбор, стигнал до 1/2-финалите на Мондиал 1994 – основни фигури в Пеневата чета са Красимир Балъков, Трифон Иванов, Цанко Цветанов, Илиян Киряков и Бончо Генчев.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. архив на А. Ганцаров
