За втора поредна година „Академик“ (Свищов) завърши на второ място в класирането на Северозападната Трета лига. „Студентите“ останаха на 8 т. след първенеца „Севлиево“, но защитата им е най-добрата в групата заедно с тази на третия – „Вихър“ (Славяново), допуснала е само 13 гола. Любопитно е, че преди година „Академик“ бе на четири точки след „Локомотив“ (ГО), а отбраната и вратарят на тима бяха допуснали отново само 13 попадения, при това в 28 мача, а не в 24, както сега.
Друга интересна подробност е, че свищовлии бяха водени от трима треньори. Лятната селекция и подготовка направи Георги Онов, но си тръгна преди началото на шампионата. Веднага бе привлечен Кириакос Георгиу, но само след седмица замина в „Спартак“ (Варна). Така начело през есента бе Ахмед Хикмет, който си тръгна на полусезона, и се завърна Георгиу се завърна. Именно той изведе „студентите“ до вицешампионската титла и анализира отминалия сезон пред сайта „Актуално Свищов“.
– Г-н Георгиу, завършихте сезона много силно, с победи навън и вътре и върнахте отбора на второто място, поехте го на шесто. Как се стигна до този резултат и това ли бе максимумът за този сезон?
– Стигнахме до този резултат с много труд, дисциплина и доверие помежду си – между треньорския щаб, футболистите и ръководството. Поехме отбора в труден момент, но с ясна визия и постоянство се изкачихме нагоре. Дали е максимумът? Не – вярвам, че потенциалът е още по-голям. Но с оглед на времето и ресурсите това бе достойно постижение.
– Равносметката ви за полусезона, в който бяхте начело?
– Полусезонът бе интензивен и пълен с предизвикателства, но и с положителна динамика. Подобрихме игровата дисциплина, върнахме увереността на футболистите и се стремим да създадем игрови стил и манталитет на победители. Изкачихме се от шесто на второ място, което показва, че сме на прав път. В тези 13 мача начело на отбора за първенството постигнахме осем победи, три равенства и допуснахме две загуби. Отбелязахме 19 гола и допуснахме само шест, като запазихме седем „сухи мрежи”. Имаме най-добрата защита в групата, но трябва да повишим ефективността ни в завършваща фаза. Забележително е, че в осем срещи наши юноши започнаха в титулярния състав. Отборът ни е със средна възраст от 21,3 г., което е предпоставка за амбициозно бъдеще. Атестат за ефективната ни работа е, че не сме имали футболист, който да пропусне мач заради контузия. Няколко мача ги взехме буквално в последната минута, което показва характера на футболистите ми, както и доброто ниво на тяхната подготовката.
– Какво ви хареса и какво не в отбора? За какво ще работите в следващите месеци?
– Доволен съм от себераздаването и желанието на футболистите да се развиват. Това не се учи – или го имаш, или не. От мача във Видин започва да се вижда ефектът на колектива. Но има и области, в които трябва да надградим – особено в организацията и укрепването на атаката срещу нисък блок на противника, както и в устойчивост при стресови ситуации. Треньорският щаб и ръководството работим по летния план, където ще наблегнем на физическа подготовка, позиционно поведение, както и засилването на отбора в определени зони.
– На читателите ще е интересно да научат какво се случи преди време – бяхте приели оферта на “Академик“ есента, но седмица след това заминахте да водите “Спартак“ (Варна). След това се завърнахте отново. Мислите ли, че ако бяхте начело още през есента, “Академик“ би имал по-големи шансове за първото място, или отборът на Севлиево бе твърде силен?
– Да, тогава приех офертата на “Академик“, но два дни по-късно получих спешно предложение от “Спартак“ (Варна), който е в елита. Това бе много трудно решение – всяко треньорско решение е комплексно. Но това е минало вече. Важното е, че се върнах, защото тук има проект и атмосфера, които ме вдъхновяват. Има хора, които разчитат на мен и ми вярват, както аз вярвам на моите футболисти. Ако бяхме продължили от есента? Не мога да гадая. Севлиево бяха организиран и стабилен противник. Убеден съм обаче в едно, завършихме първенството достойно, с високо вдигната глава, сплотени, усмихнати и в силна форма.
– Били сте в елитните “Локомотив“ (Пловдив) и “Спартак“ (Варна). Разликата в класите е огромна. Лесно ли се адаптирахте към обстановката в Свищов?
– Разликите са очевидни – в условия, ресурси, в динамиката на играта, дори в манталитета. Но футболът си остава футбол. В Свищов се адаптирах бързо, защото хората тук са отдадени, а и аз съм човек, който не подценява никое ниво. Все пак имам около щест години стаж в Трета лига като опит. Дали съм първа или трета лига, работата ми е същата – да развивам отбора и да постигаме резултати. От друга страна, ръководството инвестира в професионалната атмосфера. Разполагаме с GPS система, VEO камера и треньорски щаб. Работим съобразно нашите ресурси и възможности, за да подобрим нашите условия, така че нивото да се доближи до професионалното.
– А към града? Казват, че е прекалено спокоен и изолиран. Това плюс ли е или минус?
– Свищов е спокойно място – да, не е голям град, но това понякога е предимство. Футболистите се фокусират по-лесно върху тренировките, няма толкова разсейващи фактори. Това е място, където да мислят само за футбол! За мен това е плюс. Аз съм човек, който обича спокойствието и работа без излишен шум.
– Какви са амбициите ви за предстоящия сезон?
– Целта ни е ясна – да надградим и да се борим за още по-високи позиции. Искаме да сме сред водещите отбори, които диктуват темпото в лигата. Знам, че не става за ден, но с работа и точна селекция можем да бъдем фактор.
– Работите ли по подготовка и селекция?
– Абсолютно. Подготовката вече е планирана по фази, а по селекцията работим активно. Не е никак лесно поради много фактори. Търсим футболисти, които пасват на стила и характера на отбора. Търсим качество – хора с манталитет, които ще дадат нещо различно, но в същото време да не пречат на колектива. Той е най-важен за мен!
– Накрая какво искате да кажете на феновете на “Академик“ и на футболната общност в Свищов?
– Искам да благодаря на всички фенове на “Академик“ и на хората в Свищов за доверието, подкрепата и търпението. Много често дори на разходка има хора, които ме спират и ме поздравяват. Питат ме за отбора. Това показва, че градът се интересува от любимия “Академик“. Всички знаем, че тази игра е велика само когато има фенове. Мечтая да видя стадиона пълен. Деца с шалове, тъпан, да пеят песни и да подкрепят моите футболисти. Обещавам, че ще дадем всичко от себе си, за да се гордеете с отбора…
