Калоян Чакъров е единственият футболист на “Етър” – шампион на България и като юноша, и при мъжете, син е на дългогодишния капитан на “виолетовите” и после изтъкнат рефер Стефан Чакъров. Да стане вратар мечтал от съвсем малък и през смях разказва любопитна случка. Бил едва 6-годишен, когато баща му го взел със себе си на една среща с ректора на Великотърновския университет и в разговора им го запитал: като пораснеш, къде ще учиш? Очевидно очакванията били за отговор “ВТУ”, но малкият обявил уверено: Как къде? В училище за вратари!
“Живеехме в блок “Спортист”, който беше ведомствен за хора от ДФС “Етър”, известни щангисти, борци, деятели. Бяхме 15-16 момчета и десетина момичета, постоянно се играеше пред блока. Имахме си съответно и футболен отбор, а мен като по-малък ме сложиха на вратата”, спомня си Калоян Чакъров. Играели срещу другите блокове на самата улица, която преграждали с тухли. Ставали такива битки и спорове, че се налагало да викат съседите, включително и баща му, да ги решават.
Калоян учел в ОУ “Бачо Киро” и тренирал всичко – лека атлетика, спортна гимнастика, шах, плуване… Какъвто спорт имало – участвал. Бягал от едното да ходи на другото. В пети клас от Спортното училище направили приемен изпит на стадион “Ивайло”, той се явил и дал най-добри показатели от всички. Прибрал се и обявил: приеха ме в Спортното, ще ставам футболист! Родителите му обаче били категорични: не, ти трябва да имаш професия, а футбол играй, докато можеш. И го оставили в “Бачо Киро”. Заиграл организиран футбол в УСШ при Петко Миланов, станал част от детския отбор на “Етър”. По това време обаче и рисувал отлично, имал дори самостоятелна изложба в училището. Преподавател му бил Сашо Филев. Техните смятали да го насочат към Строителния техникум с идея да става архитект.
“Бях много разочарован. Тогава Васил Матев ми каза: не, отиваш в Радиотехникума, защото директорът ни е голям фен и ще ти извинява отсъствията. Така завърших 8 клас в “Бачо Киро” с пълно отличие и ме приеха в Радиотехникума с математика”, разказва Калоян. Запомнил и първия си учебен ден там с поредната история. Учебната година започваше на 1 октомври след бригадите, а Чакъров бил с националния отбор младша възраст в Австрия. Пристигнал в техникума с дълга коса, окичен със значки от “капиталистическа Австрия”, но не го пуснали в клас и го изпратили обратно да се приведе в подходящ вид.
В онези години в Радиотехникума се учело здраво, от 7 до 13 ч. ходел на училище, имал да готви уроци, а трябвало да отделя време и за футбола. “Беше много трудно да уча като всички и да тренирам после, дори и с по-големите при Николай Генчев и Коцев. Когато през 1987 г. станахме с младшата възраст на “Етър” републикански шампион с треньор Васил Матев, бяхме само двама, които не учехме в Спортното училище – аз и Пламен Димитров. Тежко беше, защото там всичко бе направено с приоритет за спорта, а аз трябваше да съчетавам нещата”, разказва Калоян.
Шампионската титла за юноши е първата в историята на “Етър”. “Младшата възраст тогава бяхме много сплотен отбор, големи приятели. Васил Матев бе голям психолог, успя да вземе максимума от всяко едно дете. Като ходехме на мачовете, съперниците казваха: тези изглеждат големи, войници, имат нередовни играчи… Но това беше вследствие на големия подбор, който имаше Спортното училище.”
Както стана дума, Калоян Чакъров е единственият шампион и с юношите, и с мъжете, но за съжаление е изключение, защото по думите му така функционира футболът – не можеш един цял отбор да го вземеш и да го пренесеш след 5 г. в мъжкия футбол.
От юноша тренира с мъжкия отбор на “Етър”, не се притеснявал да е с по-големите като Цингов, Захари Минчев, Аргиров, Калчев, Ивелин Младенов… Те били на по 30, а той – на 15-16… От тези времена е и друг любопитен случай с Ивелин Младенов. “Оставах след всяка тренировка да пазя – фаулове, дузпи… И Ибото ми казва: ще ти бия 10 дузпи, ако хванеш една – ще те черпя, но ако не успееш, ще си ходиш гол до у вас. А аз преди това бях хванал на Аргиров една от 5 дузпи и се чувствах голяма работа. Но Младенов е изпълнител, беше страхотен реализатор, хищник пред вратата. Вкара ми ги и десетте и си ходих гол – само по гащенца, с екипа в ръце…”.
През 1990 г. вече е картотекиран в мъжкия отбор – тъкмо за шампионския сезон, като резерва на Кольо Донев. Дебютира срещу “Берое” в Стара Загора, мачът завършва 0:0, а Балъков удря греда. Изиграва 4 мача през сезона, донесъл титлата. “Този отбор беше следствие на една страхотна организация в клуба, на план, който бе следван стриктно от Георги Василев. Пренесе тук немския манталитет и методика. Отборът се градеше с години, два пъти поред станахме трети и бе назрял моментът да станем шампиони. Вярно, беше преходна година между двата строя, хванахме ЦСКА и “Левски” неподготвени, но нямаше нищо случайно в нашия успех! Имахме стил на игра”, казва Чакъров и признава, че основната заслуга е на Георги Василев. В “Етър” играе до 1999 г. до вратари като Моргун и Шелист, но силната конкуренция винаги му е помагала. След това е в “Марица” и “Черно море”, а от 2001 г. в Италия.
Италия е отделна тема от живота на Калоян Чакъров. Там прекарва десет години, въпреки че отиването става случайно и той го определя като авантюра. “Емо Луканов играеше там, с него сме приятели и поддържаме връзка. Каза ми: прати една видеокасета, ще намерим отбор. След две седмици се обади, че един мениджър е проявил интерес.”
30-годишният Чакъров играе първо две години в отбори от четвърта дивизия, а на третата се установява в “Тортоли” на о. Сардиния, където живее и работи дълги години. “Италия ме промени много – друг живот, друга култура. Италианците са много по-различни, но в никакъв случай – по-лоши, живота го виждат по друг начин. Но на мен ми промени мирогледа за футбола. В Италия футболът, освен че е религия, е и наука. Науката отрича религията и обратно, а там футболът ги обединява. За хората той е наистина религия, но се прави по научен принцип. Там осъзнах, че в него нищо не става случайно. Станах първият българин с треньорски лиценз от Коверчано през 2006 г. Допуснаха ме по една квота за чужденци, след като представих документ, че имам над 200 мача в професионалния футбол в България. 40 дни интензивно обучение от сутрин до вечер, беше много трудно и взискателно. След мен я завършиха само двама българи – Краси Чомаков и Емо Луканов”, разказва великотърновецът.
Влюбил се в средиземноморската кухня и диета. Това е здравословен начин на хранене и до днес е на почит в семейството му. След доста години там решава да смени средата, а и иска да приложи у нас придобитите знания. От десет години вече отново е в “Етър” като треньор на вратарите, а един сезон бе и старши.
Стигна до треньор на вратарите в националния отбор. “Това за мен е голяма чест, благодарен съм на Балъков, че ми имаше доверие да ме вземе в екипа си. Нямахме късмет да постигнем резултати, които да ни дадат още време за работа, защото неговият проект е много валиден и рано или късно ще се премине към това, което Балъков предложи. Трябваше да му дадат време да го осъществи, но за съжаление, в България бързаме”, казва Чакъров.
Щастлив е, че е от футболно семейство, а баща му Стефан Чакъров за него е пример за дисциплина и отдаденост. “Моите съученици бяха фенове на “Барса”, “Манчестър Юн”, аз не бях фен на никой клуб. Винаги съм бил фен само на “Етър”. Когато гледах даден мач, винаги исках да взема нещо интересно и от единия, и от другия отбор. Докато феновете гледат само собствения си отбор. Това съм научил от баща си – че мога да уча от всички. И ми е помогнало да съм аналитичен и самокритичен”, твърди той.
Съпругата му го подкрепя напълно и безусловно, защото футболът е 24 часа на ден, а почивни дни няма. Той признава, че се опитва да не носи проблемите си вкъщи, но е трудно. Калоян и Анна имат двама сина, но нямат фикс идея да ги правят трето поколение футболисти. “Ако искат да играят футбол – ще играят, но на тази възраст децата трябва да се забавляват. Пак ще се върна на италианската футболна школа – там хората казват: футболът е наука, а децата трябва да играят. При тях забавлението е водещото. Ако имат талант – той ще се прояви и тогава вече трябва да се развива, но не и да се робува на болни амбиции”, завършва Калоян Чакъров.
“Янтра ДНЕС”
сн. личен архив
Още по-обширно интервю с Калоян Чакъров очаквайте в новата книга “Те играха за “Етър”, в която са включени интервюта, които сме правили през годините с някои от най-големите легенди на великотърновския клуб като Петър Шатров, Йордан Ценов, Кото Кръстев, Донко Долмов, Стефан Чакъров, Георги Василев, Димитър Цеков, Ивелин Младенов, Трифон Иванов, Краси Балъков, Бончо Генчев, Илиян Киряков, Игор Кислов и много други, както и всички паметни мачове в 96-годишната история на “Етър”!
