Etar242

96 г. се навършиха вчера от основаването на “Етър”. Любопитното е, че един от неговите основатели – Никола Илиев Христов, е държал за година на основаването на „Етър“ да се счита 1919 г., разказват неговите близки. Той е бил на мнение, че след като тимът е наследник на МСК, то трябва да приеме и годината на неговото основаване.

За това как младите великотърновски ентусиасти основават на 24 април 1924 г. “Етър” – предлагаме ви автентичните спомени на Никола Илиев, записани преди години. Той е роден на 29 декември 1900 г., съосновател на първия футболен клуб във В. Търново – МСК (Младежки спортен клуб) през 1919 г. и на “Етър” през 1924 г., на който е и вратар.

“Роден съм в Ловеч, но там съм живял само 6 месеца, а целият ми живот премина във В. Търново на ул. “Зеленка” № 12 – Железарската махала. Там бяхме 35 момчета, всичките ученици, почти на една възраст. Събирахме се в градската градина, за да прекарваме свободното си време в игра. След Първата световна война се заговори много за играта футбол. На нас вече ни бяха известни спортните клубове от София, Варна и други градове.

И един ден, на 10 септември 1919 г. към 4 ч. следобед се събрахме в градината 11 души (точно на мястото, където сега е театърът) и решихме и ние да си създадем спортен клуб. Всички бяхме единодушни. Образувахме клуба и го нарекохме Младежки спортен клуб (МСК).

Основатели бяхме аз (Никола Илиев), Аспарух Брусев, Константин Антонов, Иван Антонов, Боби Газурков, Никола Балчев, Моско Москов, Тодор Милушев, Георги Константинов, Васил Бончев и Рашко Рашков. Избрахме си и временно настоятелство (ръководство) – председател Аспарух Брусев, завеждащ спорта Никола Илиев, домакин Боби Газурков и секретар-касиер Константин Антонов. В този състав настоятелството работи до свикването на Общо събрание, на което се прие устав, избра се редовно ръководство и контролна комисия.

За кратко време членовете на клуба нараснаха на около 100 души, болшинството от които искаха да играят. Сега вече трябваше да се помисли за игрище и топки. От Аспарух Брусев получихме една скъсана топка, която аз ремонтирах и направих годна за игра. За игрище се ориентирахме към полянката на сегашния парк “Марно поле”. Теренът беше наклонен, поизравнихме го малко, очертахме го според правилника, забихме диреци за вратите и тренировките ни започнаха. На това игрище играхме до 1924 г., а след това се преместихме на Колодрума в казармения двор (бившето военно училище).

22-copy

„Марно поле“ в първите десетилетия на 20 век.

Отначало играехме с обикновените си обуща и дрехи, а по-късно всеки се погрижи за екип. С плондери и топки трудно се снабдявахме и затова аз започнах да изработвам калъфите от телешка кожа. В продължение на три години направих към 300 топки за частни търговци, а клуба снабдявах безплатно с топки близо пет години. За всеки мач се осигуряваха по две нови топки – едната на игрището, а другата при мен, до вратата. За клубна канцелария ни бе дадена от гражданина Георги Кърджиев една стая в дома му на ул. “Бунар хисар” (сега “Хаджи Димитър”). Ползвахме я две години, и то безплатно. През 1920 г. клубът ни вече имаше 7 тима по 11 играчи.

Първият мач на Младежки спортен клуб (МСК) беше в Габрово със Спортен клуб “ОТО” през есента на 1919 г. Пътувахме с влак до Царева ливада, а оттам до Габрово пеш. След мача пак пеш до Царева ливада и после с влака до Търново. Разноските по влака бяха за наша сметка. Мачът ни с габровци завърши 2:2. Домакините ни посрещнаха много добре, а след мача ни дадоха вечеря в ресторант “Бялата мечка” и ни изпратиха с песни до края на града. На следващата година се състоя мач реванш в Търново, бихме ги с 2:1.

През пролетта на 1921 г. на едно Общо събрание някои членове предложиха да се смени името на клуба, тъй като вече било остаряло. Той бе преименуван на Спортен клуб “Слава”, под което име съществува до 1924 г. В ръководството на клуба влязоха нови хора, по-възрастни, някои от които бяха чужди на свободолюбивия дух на ръководството на МСК.

Новият метод на работа предизвика сериозен отпор в старите членове на МСК, още повече, че някои членове на ръководството на “Слава” се опитаха да използват членската маса за свои политически цели. Голяма част от основателите на МСК напуснахме “Слава” и през 1922 г. се основаха три нови клуба “Виктория”, “Феникс” и “България”. Те съществуваха само до 1923 г. поради липса на игрище, топки и финансови възможности.

Виждайки, че разцеплението води до отслабване на футбола във В. Търново, основателите на МСК, макар и пръснати в четири враждуващи помежду си клуба, решиха да си подадат ръка и в името на прогреса на футбола в града да се обединят. Така на 24 април 1924 г. се свика Общо събрание в една от стаите на Девическата гимназия (днес – Факултет по изобразително изкуство).

Събранието беше много бурно и масово посетено. Направени бяха три предложения за име на новия обединен клуб – “Янтра”, “Орлов връх” и “Етър”. След много горещи спорове клубът получи славянското име на река Янтра – “Етър”, което значи бързотечаща вода. Избрано бе и ново ръководство, членовете му и тези на контролната комисия не получаваха никаква заплата или възнаграждения под някаква друга форма.

Nikola_Iliev

Положеният труд от всеки член на клуба при всички случаи беше доброволен и безплатен. “Етър” набираше средствата си от встъпителен и членски внос, приходи от мачове, забави, вечеринки и най-вече от волни помощи. Субсидии от предприятия и учреждения не получавахме.

“Етър” даде и един карнавален бал, който гражданите, присъствали на него, още помнят. Не липсваха и залагания на нашите мачове за победителя. Така на мача с “Левски” (Г. Оряховица) гражданинът Тодор Гроздев и зъболекарят Братованов се обзалагат по 100 лв. Братованов печели и дарява сумата на клуба. Този случай даде повод на ръководството да пусне подписка между по-състоятелните граждани за набиране на средства. Избрана бе петчленна комисия, оглавявана от подпоручик Търнев, и четири девойки, която с файтон обикаляше предварително уведомените писмено граждани, че ще бъдат посетени. Всички се отзоваха и дадоха своята лепта. За кратко време в клуба постъпиха повече от 3000 лева. С тези пари набавихме екипа – фланелки в жълто и черно, бели гащета и черни чорапи.

От 1919 до 1929 г. бях член на настоятелството и изпълнявах следните длъжности: завеждащ спорта, домакин и председател. 10 години пазех достойно вратата на МСК, “Слава” и “Етър”, разказва Никола Илиев.

Тагове:

КОМЕНТАРИ