100 години “ЕТЪР”
Проблеми със сърцето слагат край на състезателната кариера на дългогодишния футболист на “Етър” и по-късно един от най-големите треньори в историята му Георги Василев. Това става едва на 31-годишна възраст и поставя пък началото на блестящата му треньорска кариера. “Етър” го изпраща с подобаващ бенефис на 12 ноември 1977 г., за който “Велико Търново спорт” ви припомня днес, когато се навършват 47 години от този миг.
Георги Василев идва във В. Търново през лятото на 1969 г. “Етър” тъкмо е влязъл за първи път в “А” група и досегашният голмайстор на “Марек” се присъединява към подготовката на тима. Първия си гол с виолетовия екип вкарва на 14 август 1969 г. не срещу кой да е, а във вратата на легендарния “Сао Пауло”. Бразилците са на европейско турне и гостуват на “Ивайло” с реномето на непобедими. От 13-те си мача в Европа през лятото записват само една загуба. Това изобщо не притеснява “болярите”, които ги надиграват тотално и печелят с 2:0. В 55-ата минута Сашо Върбанов напредва отляво, преодолява двама бранители и центрира остро, а Георги Василев с виртуозно воле засича топката при приземяването ѝ и я праща в мрежата на “Сао Пауло”. 20 000 души изригват по трибуните – 1:0 за “Етър”! Малко преди края на мача Тодор Маринов вкарва втория гол.
За класата на гостите ще добавим само един факт – след мача срещу етърци турнето си “Сао Пауло” завършва с гостуване на “Реал” (Мадрид) на “Сантяго Бернабеу” и го печели с 2:1 с попадения на Зе Роберто и Нелсиньо! Само три дни по-късно Гочето бележи за първи път и в официален мач – при победата с 3:0 над “Черно море”. С виолетовия екип той изиграва 175 мача в елита, в които нанизва 20 гола. Не напуска отбора и след изпадането му през 1975 г. в “Б” група, като играе още два сезона.
През 1977 г. обаче се разбира, че Василев има проблеми със сърцето – налице е хронично пренапрежение на миокарда. След експертен преглед в София лекарите категорично му забраняват да продължи състезателната си кариера. А е само на 31 години и има още сили да играе по футболните терени.
Василев решава да се отдаде на треньорска дейност и веднага приема предложението на третодивизионния “Левски” (Стражица). Започва през лятото на 1977 г. и работи до 1979 г., като в тима са привлечени и футболисти, играли в “А” и “Б” група като Ангел Лулчев, Иван Панайотов и Йордан Маринов. “Чакаха ме тук с нетърпение – до предишния ден бях футболист, на следващия вече бях тук треньор. Първата година беше трудна, на втората направихме добър отбор – с Петър, Николай, Димитър, Манол, Нейчето, Кънчо… Играехме във “В” група”, разказа за “Велико Търново спорт” треньорът.
“Етър” и Велико Търново обаче държат халфът да бъде изпратен с подобаващ бенефис за край на футболната му кариера. Датата е 12 ноември 1977 г. Етърци, които по това време играят в “Б” група, приемат за първенството “Светкавица” и преди мача е неговото официално изпращане. Отборът излиза на терена, воден от своя капитан Георги Василев, който е с фланелката с № 8. Той не играе в мача, а символично предава екипа си на младите, като облича резервния № 14. Десетки негови бивши и настоящи съотборници, сред които са и играчите на “Левски” (Стражица), където той вече е треньор, го поздравяват и му връчват купа, футболни топки, картини, цветя…
снимки: личен архив на Георги Василев, предоставени от него специално за книгата “24 крачки към историята”
“Етър” подобаващо изпраща своя футболист, като разгромява в мача “Светкавица” с 5:1! Още в началните секунди Петко Цанев наказва грешка на вратаря и открива резултата. В 10-ата минута Илиев изравнява за 1:1, но в средата на полувремето Никола Велков с майсторски удар разпъва мрежата – 2:1. Георги Цингов в 59-ата минута прави диагонално центриране и Иван Ненчев засича кълбото във вратата. В 73-та минута влезлият като резерва Георги Илиев с далечен отмерен удар покачва на 4:1, а пет минути по-късно отново Иван Ненчев оформя убедителното 5:1.
“Преди мача със “Светкавица” мс Георги Василев за последен път облече състезателната фланелка от виолетово трико. Приветстваха го спортни и младежки деятели. Горещо го поздравиха и хилядите зрители. Пожелаха му успех на новото поприще – треньор на “Левски” (Стражица)”, пише “Борба” и споделя думите на Василев: “Колко много ми се играе, как искам да се върна на футболното поле, да воювам за връщането на любимия ми отбор “Етър” в елитната група”.
Но съвсем скоро Гочето отново ще се завърне в “Етър” и ще го поведе към нови върхове – вече като треньор и главен стратег на бъдещите успехи… Апотеозът на блестящата му кариера с “виолетовите” е шампионската титла през 1991 г. Но и това е само началото… После става шампион и носител на купата и с “Левски”, а през 1997 г. печели златните медали и с ЦСКА. Дълги години е единственият треньор у нас, ставал шампион с три различни отбора. После се доказва и в Германия – през сезон 2000/2001 с “Унион” (Берлин) печели промоция за Втора Бундеслига, а освен това го извежда до финал за Купата на Германия, като го класира и за участие в Купата на УЕФА.
Старата столица обаче дължеше още едно признание на големия треньор – обявяването му за Почетен гражданин на Велико Търново. И то вече е факт! Позакъсняло признание, но по-добре късно, отколкото никога… Защото е напълно заслужено!