Велико Търново изпусна уникален шанс отново да има отбор в „А” група. В чакания с толкова трепет, с толкова надежди и мечти бараж за влизане в елита великотърновският тим направи всичко възможно, за да не спечели…
Предпоставките за мача бяха страхотни – отличен терен, съперник, завършил четвърти в другата група и събран преди дни от плажовете, невероятна публика. Най-справедливо е репортажът за този мач да започне и да завърши единствено с публиката. Дни преди срещата градът бе в трескава подготовка за финала. Автобуси и коли поеха в петъчния следобед от Велико Търново, София, Стара Загора, Варна към стадиона в Сливен.
„Виолетова” лавина заля трибуните – над 500 човека в сектора за гости и още около 200 по централните трибуни. 700 души на чужд терен – това е несбъдната мечта за всеки отбор от „А” група! Няма да пропуснем и големия гаф на сливенските организатори – по документи „Етър” бе домакин на баража, имаше право да си избере традиционния екип („Светкавица” игра с резервния). Но също по правилник в „сектора за гости” трябваше да са феновете от Търговище, които обаче се разположиха под козирката, а 500 души във виолетово бяха натикани в клетката…
От първата до последната минута те подкрепяха тима си – така, както го правиха през цялата година, през дългия маратон от 34 мача. Тази подкрепа на ниво „А” група обаче се оказа на публика …без отбор.
Няма как да бъдат наречени отбор 11-те играчи на терена, разхождащи свещения виолетов екип. Разочарованието, което поднесоха с поведението си, заби нож и посече любовта на великотърновци към футбола.
А мачът започна перфектно. Течеше 5-ата минута, когато Симеон Баев проби отдясно и центрира към Тихомир Кънев, който засече топката в мрежата – 1:0 за „Етър”!
Тук някъде свърши и всичко хубаво и се сбъднаха най-лошите опасения. „Етър” беше надигран, бит, разбит и подигран от съперника от Търговище, който просто искаше да играе футбол, гонеше победата и знаеше как да я постигне.
Мъка и болка бе да се наблюдава това, което демонстрират етърци на терена. Беззъбо, плахо, неконцетррирано, безидейно, хаотично – няма определение, което да не подхожда на изявите им. „Светкавица” печелеше борбата за всяка първа топка, разиграваше триково, печелеше единоборствата, правеше каквото си иска. Стана пълновластен господар на терена и головете само се чакаха. В 11-ата минута след фаул отляво Даниел Генов ценртира опасно и защитник изчисти. Дойде и 21-ата минута, в която Николай Вълев (Търговищкия Гонзо) се разходи между трима защитници в наказателното поле и намери абсолютно непокрития Даниел Генов, който необезпокояван изравни резултата. Кошмарът продължи – в 30-ата минута Николов центрира опасно пред опразнената врата и добре, че М. Иванов изчисти в корнер. Веднага след това В. Димитров боксира и спаси чист гол. Отново Вълев от фаул опасно би до самата греда. В безсилието си „болярите” тръгнаха на брутални влизания в краката на съперниците или разправии с рефера, които отново им донесоха куп картони.
За цяло полувреме „Етър” стигна до един удар от фаул на Харлов над вратата и до удар на Кънев от движение също в аут. Втората част започна с нов студен душ – още при първата атака при изстрел на Николов Румен Стоянов с глава продължи топката, тя се отклони от левия стълб на Димитров и влетя в мрежата – 1:2.
Вместо да подобрят играта си, „виолетовите” изпаднаха в още по-голяма дупка. Няколко човека се стараеха, но очевидно не можеха, останалите категорично не искаха. В 48-ата минута Харлов центрира от фаул към абсолютно непокрития Ванков, който с глава би край вратата… „Светкавица” продължи да разиграва с настроение и желание, в 61-ата минута В. Димитров спаси нов чист гол, като извади в корнер опасна параболична топка. Влизането на опитните Генов и Джайеоба поне пренесе играта пред вратата на съперника и постави въпроса започна ли „Етър” в най-добрия си състав и действа ли въобще правилно тактически? След мача нигериецът в прав текст заяви, че в игра е трябвало да влязат тези, които „искат и могат”. И къде бе Мартин Димов, той от неискащите или неможещите е? Удар на Мариян Генов от движение мина опасно до гредата, а в 84-ата минута Кънев бе съборен на границата на пеналта, но Генов от фаул би над вратата.
Едва в последните минути дойде нещо като натиск и първо Кънев от фаул принуди вратаря да вади в корнер, а в 90-ата минута след параболично центриране Джайеоба с глава прати топката в мрежата, но реферът реши, че има фаул в нападение. И отново, както при неотсъдената дузпа в последната минута в Бяла Слатина, никой от етърци не тръгна да протестира, да покаже, че му пука какво става на терена. Логично дойде и бързата контра в 94-ата минута, завършена от Славчо Шоколаров за крайното 1:3.
След последния сигнал няколко от играчите на „Светкавица” изпопадаха на тревата от умора и изчерпване на силите, докато „болярите” тръгнаха да поздравяват публиката. Тя обаче ги посрещна с викове „К..ви сте! К..ви сте!”, както и да скандира името на отстранения през зимата голмайстор на тима Мишо Аврионов.
А в съблекалнята след мача играчите от Търговище извадиха приготвените кашони с шампанско и се окъпаха в пръските му със скандирания „А” група!”, „А” група!” Дори и наличието на това шампанско бе простичко потвърждение на факта, че „Светкавица” искаше това място в елита, дойде в Сливен с ясната мисъл да го спечели и знаеше как да го направи.
„Етър” – „Светкавица” 1:3
Голмайстори: 1:0 Кънев (5), 1:1 Д. Генов (21), 1:2 Стоянов (46), 1:3 Шоколаров (90+4)
„Етър”: Димитров, Гайдаров, Костадинов, Ванков, М. Иванов, Трифонов (70 Генов), Лапантов, Харлов (54 Джайеоба), Петров, Баев (76 Кямил), Кънев.