412658739_869411971855364_2981092179228528764_n

Изпипана книга краси вече века на “Етър” – така е озаглавена рецензията на дългогодишния журналист, редактор и автор на десетина книги Иван Тодоров, публикувана в сайта на Съюза на българските журналисти, за книгата “24 крачки към историята. 100 години “Етър”.

ИЗПИПАНА КНИГА КРАСИ ВЕЧЕ ВЕКА НА “ЕТЪР”

От корицата виждате автора – Анатоли Петров. И заглавието. А страниците са 224 (желязно издателско правило е броят им да се дели на осем!), почти толкоз са и илюстрациите: 211! В подзаглавието се чете, че книгата съдържа и статии. Ала написаното – за радост! – е далеч от нарицателно отблъскващата читателя статийна суховатост. Отделните части на “24 крачки към историята 100 години “Етър” са глави на четиво, увличащо като майсторски роман за “Етър”.

…Тръгваме от бащите-основатели, които полагат темелите на футбола в Търново. От № 1 – той е с този номер и като първия вратар на отбора: Никола Илиев. Редом до него са Никола Чантов, д-р Янко Антонов (Бомбето), Рашко Рашков (Маркиза), Антон Димитров. И прякорите ни казват – това не били безлични люде, а хора с характер, будни, мислещи, дирещи интересното, новото, полезното…

Следва романтиката на първите срещи между местните квартални отбори, яростното съперничество за надмощие между няколко единадесеторки, лумват и спорове, но надделява умното решение, че най-добре би било да се създаде един силен тим. И в Девическата гимназия се ражда “Етър”. Направен е Устав, както си му е редът, емблема, старостоличанинът Георги Кърджиев дава за канцелария стая от къщата си на ул. “Бунар Хисар”, сега ул. “Хаджи Димитър”.
Не само интересно, но и много показателно за напредничавия търновски дух и нагласи е, че още в началото в Настоятелството на отбора са и две жени – помощник-касиерка и съветничка. По-късно се оттеглят от постовете си, ала помислете: всичко това става през все по-далечната 1924-та!
В отборните архиви, опазени и завещани ни от Никола Илиев, предадени от внука му Руен Хаджиниколов на Регионалния исторически музей, има и подробни годишни отчети по пера “Приходи” и “Разходи”. Каква радост е да се прочете, че са били отделяни и пари за спортна литература, а “Етър” имал в канцеларията си и библиотека.

Всъщност този факт не е за почуда, защото още от създаването на дружеството, ще го повторя, в него се събират образовани и в странство младежи, бъдещи кметове, адвокати, сетнешни знаменити лекари…А когато спортът, любознанието и образоваността си подадат ръка – сплавта е по-ценна и от чистото злато.
И затова – убеден съм – духът на старо Търново грее от описанието и на организираните балове за набиране на средства за сиромашкия бюджет на клуба. Помагат десетки хора – и търговците Хамамови, чиято къща била на мястото на днешната община – на чаршията, на метри от Девическата гимназия. Наградата на спечелилия томбола връчва пък бъдещият слънчев кмет на града – енциклопедистът Ганчо Пеев, а пивоварят Никола Хаджиславчев не се цинцари и осигурява буренца с бира за хубавите сбирки, за почерпване при гощавките на гостували в града отбори… Да не забравя и Братя Друмеви, съдържатели на магазин за детски играчки, без които организирането на тези приказни бал-маскета щяло да си остане само намерение.

Почват първите срещи с тимове извън града, а мачовете вече не се играят по баирите, а на Марно поле, което също има наклон, но, поставяйки вратите напряко – ядвало се. Преди много лета това място било огромна поляна, ползвана и за ежеседмичния пазар; играели и на Колодрума в старите казарми с чаровната му беседка, играло се там много, много години, а и на игрище “Спартак” – срещу гарата, досами Янтра. В края на 50-те е завършен днешният “Ивайло”, наричан почти десетилетие подир съграждането си Градския стадион…

С монашеска отдаденост и упоритост на нявгашен летописец Анатоли Петров е дирил, разлистял все по-крехките заради възрастта им документи, разговарял е и записвал спомените на все по-редеещите ветерани – футболисти, треньори… Само той си знае колко часове и дни “вади очи” вторачване, четене пак и и пак на дигитализирани архиви, течения на стари вестници, отдавна печатани книги му е струвало достигането на целта – да се направи нещо наистина непознато досега. Достойно за юбилея на любимия тим на търновци.

Всички тези усилия – с новооткритите факти, с поправянето на десетилетия налагани твърдения, придават откривателската стойност на книгата. Много детайли от историята на “Етър” се обистрят с необорими факти, а щом това става столетие подир началото – цена няма!

Но когато като вестникар пиша за труда на колега, не мога да не река, че за чудесния резултат “помагат” многото някогашни вестници и списания – местните “Най-ново време”, “Борба” от 20-те, последвалата я “Борба”, съществала от 1943-та до 1990-та, софийският “Спорт”, “Политика”, списание “Спортен преглед”…
Там – от цитатите, може да се усети уханието на един вече забравен изказ. На спортните репортери и на редакторите им от началото на миналия век. Да се прочете за голкипърите (вратарите), за бековете (защитниците), за форуърдите (център-нападателите), за халф-бековете (полузащитниците), ще разберете и че навремето “гол” е било равнозначно на “врата”. Както е и в езика на създателите на тази знаменита игра – англичаните.
Хубави, славни, отминали времена… Които “24 крачки към историята” припомня – за да се поменуват от онези, които не се интересуват само от битовото еднообразие на всекидневието, а имат чутие и за духовното.

Разказът не пропуска върли битки (футболното хулиганство е старо колко футбола) между търновци и комшиите от Горна Оряховица, ала и незабравимата победа на “Етър” над ЦДНА в София на четвъртфинала за Купата на Съветската армия през 1960-та. След края на двубоя в столицата в търновския театър – тогава днешната сграда на Държавния музикален театър (ДМТ) “Константин Кисимов” още я няма, а постановките се играят в читалище “Надежда” – спрели представлението и известили зрителите за успеха.

…30 години по-рано е друг незабравим мач – със софийската “Славия”, пак в София – на четвъртфинал за Царската купа. “Белите” тогава са в силата си. И в състава им е и прочутият из цяла България тридесет годишен национал Димитър Манолов – Боянската мечка, мъж-канара, скиор, певец, равен по мощ може би само на по-късно изявявалия се пловдивчанин Тодор Диев – Кон Дорчо. Манолов играе в първия официален мач на нашия национален отбор във Виена срещу Австрия. На път за Летните олимпийски игри в Париж през 1924-та. Има го и този епизод от историята на търновския футбол. И снимка на двата тима!

Случва се и непредставимото – “Етър” събира на “Ивайло” за мач с “Левски” (София) 40 000 души. През 1969-та. Далеч преди съвремието ни се прави запомняща се хореография по трибуните, зрителите сядат и на пистата, а някои “накацват” и по тополите до стадиона. Градът, а и околните селища живеят с изявите на футболистите. Ще напиша, съвсем не между другото, че ненадминатият търновски художник и карикатурист Петър Борсуков от вестник “Борба” имаше – освен другите си псевдоними, с които подписваше творбите си – и П. ЕТЪР. Зради “Етър”! В чест на “Етър”! И ентусиазмът, и обичта са възнаградени. Отборът влиза в “А” група през 1969-та. Става и шампион на България през сезон 1990/1991-ва.

Като лъвове играят вратарите Тарапанов, Ноев; “вечният голмайстор” Димитър Цеков, който разказва, че винаги е излизал на терена със страхотен хъс, ненаситно жаден за още и още голове; Тодор Маринов, Георги Цингов, Георги Василев, Иван Петров, Кольо Кръстев, Йордан Ценов, Донко Долмов; удивляващият с умението си да отскача и да диви с изпълненията си и с глава Петър Хараламбиев…Ще помоля да ме извинят пропуснати, но няма как да бъдат изредени всички. Фантастична снимка с неземния отскок на Хараламбиев също ви чака в книгата. После идва времето и на Красимир Балъков, Цанко Цветанов, Бончо Генчев, Трифон Иванов, Илиян Киряков…

В Търново, както написах малко по-горе, гостува и софийският “Левски”. С Гунди в състава. Но малцина знаят, че Георги Аспарухов е специално поканен от негови почитатели в Бирената фабрика. И отива там за няколко часа със съотборника си и адаш Георги Цветков. Искате ли да видите кадър от гостуването? В “24 крачки към историята” ще го намерите.

Не са забравени и битките с “Интер” през 1974-та, гостуванията в странство – и в Азия, и в Африка…А при срещата с италианците умиление, а и лека тъга и почуда поне у мен предизвика неизвестният ми факт, че етърци имали тогава само по един екип. И бай Иван Печков – да го поменем и него с добро – грижливо перял екипите след всеки мач. За да е всичко наред за следващия. Малко странно, но така било…
Мога да продължавам още и още.

Ала едно е да се преразказва, друго е човек сам да прочете и усети майсторството на разказвача. Анатоли Петров грижливо е спретнал и изминал своите “24 крачки към историята”. Ако приемате съвети – сдобийте се с изданието, отделете му време и му се насладете.

Тъй ще уважите и вече столетния “Етър”, и Търново.
А те заслужават и прочит, и почит.

Иван ТОДОРОВ

Официалното представяне на книгата ще бъде в края на идващата седмица в конферентната зала на стадион “Ивайло”.

https://sbj-bg.eu/article/details/56935?fbclid=IwAR3rhjELgYvAkDEUOJY5S0cyEurA29RLP9v31XZVXQ9Mk0ACbowpyDaPeko

Тагове: , ,

КОМЕНТАРИ