jordanov1

Спортно-техническият директор на „Локомотив” Ивайло Йорданов може да е легенда на клуба, но е сред най-евтините му служители. Заплатата му е смешна за футболните стандарти, но пък той казва, че може да си го позволи. Не завися от футбола, но от това разбирам и това мога да правя. Получил съм много от „Локомотив” и искам да върна жеста. Убеден съм, че този град заслужава отбор в елита. Помня как стадионът се напълни за моя бенефис през 2007 г. и не вярвам футболните хора тук да са се променили толкова, че да не се върнат на стадиона, ако има добри игри. Искам да създадем организация на прилично европейско ниво или като на големите български клубове. Да изградим школа и да имаме стабилно присъствие сред най-добрите, обяснява целите си Ивайло Йорданов.

– Преди близо два месеца заявихте, че започвате да градите отбор от нулата. Докъде стигнахте в градежа два кръга след началото на първенството?

– Събрахме футболисти, макар че това се оказа по-трудно от очакваното. Тепърва обаче те трябва да се сработят, за да станат отбор. За това се иска време. Това не е оправдание, не съм от хората, които си търсят извинения. Но такива са фактите.

– Това ли е групата, на която ще разчита треньорът Александър Димитров?

– Не искам да говоря от негово име, но това е, с което разполагаме. Групата все още е плаваща. Транферният прозорец е отворен до 6 сепетмври, така че може да има промени. Селекцията беше много бавна и трудна, това до голяма степен попречи на отбора да придобие облик преди началото на първенството. На треньора сега му е много трудно и трябва много работа от тук насетне.

– Защо селекцията се оказа толкова трудна?

– С какво може да е атрактивен един отбор като „Локомотив”? Само с пари, а пари за скъпи играчи нямаме. Така че привличаме само свободни агенти, които искат тук да си рестартират кариерата. В което няма нищо лошо. Бих бил щастлив и горд, ако някой от нашите играчи един ден заиграе в голям отбор. Иначе за претенциите на българските футболисти вече не ми се говори. Видях толкова високи очаквания на момчета, които не са играли от половин година, че наистина се плаша за българския футбол.

– Въпреки сглобяването на отбора в крачка, „Локомотив” стартира доста прилично като игра, макар и с две равенства като резултат. Как оценявате първите два мача?

– Работа на треньора е да дава оценка за футболистите си. Аз съм доволен, че виждам желание. Не само по време на официалните мачове, но и по време на тренировките. Пак казвам, че да стане отбор, трябва да мине време. Но поне първото условие – желанието да се работи и да се развиват нещата, го има. Така че следва работа, много работа. Така се прави боеспособен отбор.

Имаме 21 играчи – 21 характера. Не можем да очакваме, че ще бъдат приятели, но трябва да имат уважение един към друг и към треньорите. Всички трябва да гледаме в една посока, защото иначе е много трудно. Това се отнася и до отношенията между ръководство, треньорски щаб и футболисти. Ако всеки тегли към себе си, нищо няма да се получи.

– Ръководството на „Локомотив” е в оставка. Пречи ли това на отбора? Кой взема решенията?

– Решенията за отбора на този етап ги вземам аз. Надявам се новото Общо събрание да избере в ръководството хора, които ще помагат на клуба, а няма да му пречат. Понякога обаче е по-лошо да работиш с някой, който иска да помага, но не разбира. Затова винаги казвам, че всеки трябва да работи това, което знае и може. Иначе няма нищо лошо да има различни мнения и спорове. Нали казват, че в спора се ражда истината. Във всяка критика има зрънце истина и когато тя е конструктивна, е полезна.

– Може ли да се каже, че „Локомотив” има клубна организация на професионално равнище?

– Това е моята основна цел. Така да организираме работата в клуба, че да се приближим до прилично европейско ниво. Не искам да се сравняваме с европейските грандове, но с най-добрите в България и със средните европейски клубове – трябва. Организацията на един „Лудогорец” може да е за пример. Трябва ни дисциплина, уважение между ръководители и състезатели. Трябва ни да тръгнем от дъното – от децата и Школата.

– Какво е състоянието на школата според вас?

– За съжаление покрай грижите с представителния отбор, нямам време да обърна сериозно внимание на Школата, но и това трябва да стане. Искаме тук да израстват добри играчи. В момента имаме само един юноша от местната школа. Искам да са много повече. Имаме нужда от местни играчи. Това няма да стане за година-две, но ако работата в клуба се построи, както трябва, рано или късно ще открием и местните таланти и ще ги направим футболисти, достойни за елита.

– Първенствтото е в началото, но имате ли поглед върху съперниците. Как оценявате Втора лига тази година?

– Мисля, че групата е много силна. Доста отбори вече афишираха амбиции да играят в елита. Струва ми се, че някои могат да си го позволят. Аз по принцип съм свикнал да не подценявам никого и да се отнасям с респект към всеки съперник. Но Втора лига сега е по-силна от миналата година и на никой няма да му е лесно.

– „Локо” също афишира веднага след изпадането от елита, че иска бързо завръщане. Това ли е целта за това първенство?

– От моите уста нищо такова не е излизало. На първо време трябва да изградим конкурентоспособен отбор. Отбор, който да не се притеснява от никого в групата и винаги да излиза за победа. От там насетне всичко може да се случи. Във футбола понякога трябва и малко късмет. Но, разбира се, без високи цели няма защо да влизаш в състезание.

Източник: regnews.net

Тагове: