Много, много находки и изненади таят старите ръкописи, спомените, все по-многолетните снимки.
Преди време писах за известния търновски лекар д-р Димитър Церовски. Как идва от родното си село Церова кория, как се заселва със семейството си в къща в Турската махала, а сетне заминава за Виена. Където учи медицина. И учи около шест години – така е с тая професия. Иска се много четене, практически упражнения, трупане на още и още опит и знания за многото беди, които ходят по нас – хората.
Връща се в Търново. Купува къща на улица “Христо Караминков” № 25 и я превръща и в свой дом, и в лечебница.
Славата му на кадърен лечител растяла непрестанно, помагала му много сестра му Сийка. Сдобил се и със собствен рентгенов апарат – в дома си. И през годините помогнал на хиляди страдалци.
Уменията му били ренесансови. Свирел на цигулка в оркестъра на местната самодейна оперета, бил турист, увличало го и пчеларството, запален бил по гълъбарството…Свои кошери нямал, но дружал с приятел, при когото и при чийто пчелин ходел често – в Лозята/Колибите. Както търновци наричали навремето имотите си там – на баира, на който сега са блокове, Новата болница, стадион “Ивайло”…
Мой приятел пък ми прати снимка на Церовски от следването му във Виена. Публикувах я преди време в “Борба”. Красавец – така мога да я опиша с една дума.
Помина време и – слава Богу – сдобих се с много фотографии на Доктора. Който тъй и не се оженва и няма наследници. Дарява дома си на жена, която помагала на семейството през последните години от живота му. Тъжното е, че фотоархивът му – вероятно подреден в стар, стар албум, е намерен захвърлен в боклукчийска кофа или контейнер. Повече от 150 снимки в сметта! От младежките му години до беловласата старост…
Какво удивява? На всички кадри прави впечатление и се запомня стойката, осанката, достолепието на д-р Церовски. Прав като войник на строеви преглед, като воин на клетва, като гвардеец.
Спомен от Виена – 1923 г.
Мина ми през ума, че нейде в спомените на Никола Илиев за появата на футбола в Търново май се споменава фамилията Церовски. Тя е тъй рядко срещана, че случайности при нея няма. Открих необходимото ми. Никола Илиев дословно пише: “Първите граждани, които са играли футбол, са Георги Станев, Симеон Симеонов, братята Стефан и Никола Високови, Димитър Церовски, Никола Чантов и др.” Става дума за 1915-1920-та. Тогава Димитър Церовски се е канел да замине да следва в странство. За да се върне вече като д-р Церовски.
А че е обичал да спортува потвърждават двете от трите снимки, които се публикуват за първи път.
Ето го церовчанина – като културист! Щракнат в австрийската столица — пише го на гърба на вертикалната фотография. 18 август 1923 г. Другата сходна снимка пратил за спомен на сестра си и е датирана така: 26 януари 1926-та. Направена в ателието на виенския светлописец Фелхофер, което било на “Нусдорферщрасе” № 26-28, в Девети район на тогавашния град…Опазил и за нас д-р Церовски спомена си за ползата от спорта. Гордеел се е с обичта си към физическата хубост и пренесъл тази своя нагласа през всичките дни до края си. Потвърждава го и третата снимка.
Не се съмнявайте – и Димитър Церовски е играл футбол по полянките на “Картала”! Може би предчувствайки, че скоро тази игра – футболът, ще почне неустоимо да привлича все повече и повече и млади, а и възрастни.
И тъй и станало…
Иван ТОДОРОВ
сн. личен архив
В приятна дамска компания през лятото на 1974-та…
