Той се казва Христо и играе с номер 8, роден е през февруари и е зодия Водолей. И иска да играе в “Барселона”. Не е случайно, защото е кръстен на самия Христо Стоичков. Вече вкара първия си гол в професионалния футбол и има амбицията да продължава да бележи. Днес в рубриката „Виолетовите“ ви представяме младия нападател на „Етър“ Христо Марков.
„Казвам се Христо Марков и играя в “Етър”. Роден съм на 16 февруари 2003 г. Тренирам футбол от 12 години. Започнах с треньор Марин Стефанов“, представя се лаконично Ицо. По футбола го е запалил баща му, който е голям фен на ЦСКА. Тренира от много малък, започнал в предучилищна възраст тренировки в “Етър”, минал е през школите на “Литекс” и ЦСКА и се завърна при „виолетовите“. Но с футбола е започнал едва 3-годишен, когато вече играе пред блока.
Треньорите му си спомнят как се е появил на стадиона едва на 6 години с едни ръкавици, решен да става вратар. Но направил 30 „крачета“ с топката и впечатлил всички присъстващи. Явно му е било писано да стане нападател.
В „Етър“ Христо Марков играе с култовия номер 8. Не си го е избрал сам, обаче… „Беше ми даден от шефовете на “Етър”, защото се казвам Христо и съм кръстен на Христо Стоичков“, споделя младежът. Няма как да помни Стоичков, след като е роден едва в началото на този век. Гледал е играта му на записи, но това не е достатъчно да се определя като негов фен. Всъщност дори има снимка със Стоичков на стадион „Ивайло“, но е бил толкова малък, че не помни самата среща.
Футболистът, който му е за пример в световен мащаб, е Лео Меси. Това обезсмисля и традиционния ни въпрос „Меси или Роналдо“. „Кристиано Роналдо не е мой тип. Харесвам Меси и неговия стил на игра, техничен, бърз с топката в крака“, казва Ицо. Любим отбор сред европейските грандове му е “Барса”.
Цялото си свободно време отделя на футбола, няма хоби и предпочита най-вече да излиза с приятели. „Гаджета не, фенки може и да имам. Питайте тях“, прехвърля топката към нас Христо Марков.
Нападателят все още играе както за мъжкия отбор на „Етър“, така и за дублиращия отбор, където са повечето от неговите набори. Когато няма мач с първия тим, ходи да помага на дублиращия. В „Етър“ се чувства много добре, твърди, че има хубав колектив. По-големите футболисти се държат добре с него. На въпроса не ги ли „действат“, което е честа практика във футбола, отрича. „Не, в нашия отбор няма такива работи. Големите са много “пекани” и нямаме проблеми.“
Не страда от липса на самочувствие, когато влиза в игра за първия отбор, но признава, че все още му трябва малко време, за да почне да играя така, както може. Ицо си дава достатъчна самооценка за качествата до момента. „Силните ми черти са играта на скорост, мисля, че съм бърз. Технически и тактически съм добре. Но трябва да работя много в играта си в защита.“
Къде се вижда след 10 години, когато ще е в най-зрялата си футболна възраст? „Не мога да кажа точно. Надявам се на едно добро футболно ниво. Мечтите са безплатни, моята мечта е „Барселона“. Но това са големи мечти, които трудно се сбъдват“, отчита той, но споделя, че страната, в която би искал да играе, е Испания.
Тази година му предстои абитуриентски бал и вече се готви за него. Със сигурност ще продължи за висше образование, като най-вероятно ще кандидатства физкултура във Великотърновския университет. Вече е почти сигурен, че един ден ще се отдаде на треньорската професия. И в момента Ицо Марков работи с деца, помага на работата на треньорите в СК „Болярчета“. „Помагам в свободното си време когато мога. Много интересно ми е да съм с децата, виждам в някои деца самия мен. За тях е важно някой футболист да им помага и се радват, надявам се да им помогна с каквото мога“, споделя той.
В „Етър“ най-близък е с по-младите като Калоян Митев, Борислав Марков, Кольо Станев, защото са играли и като юноши заедно. Иначе с всички е в добри отношения. Христо Марков вече вкара първия си гол в професионалния футбол за убедителната победа с 6:0 срещу „Марек“. Амбицията му е ако може, до края на сезона да направи головете в личната си сметка поне пет.
Убеден е, че „Етър“ ще удържи сегашното първо място. „Мисля, че имаме необходимите качества да сме първи и да се върнем в Първа лига, но зависи от нас. На феновете пожелавам да ни подкрепят все така. Надявам се да ги радваме и занапред и да сме първи“, завършва той. И е напълно прав, че къде ще играе след 10 години – дали по европейските терени, или по аматьорските групи у нас, зависи най-вече от него самият, защото всеки сам кове съдбата си.
Анатоли ПЕТРОВ
