Поредицата ни „Треньорите на „Етър“ стига и до първите официално назначени наставници на великотърновския клуб. Както вече писахме, до 1944 г. функцията „треньор“ не е съществувала по начина, по който я познаваме днес. В ранните години на българския футбол подготовката и тактиката често са били отговорност на водещите играчи на отборите.
След Девети септември, когато става разрояването на отборите по ведомствен принцип, „Етър“ като име не съществува от 1947 до 1957 г., когато се създават Дружества за физкултура и спорт (ДФС). На В. Търново е предложено място в Северната „Б“ група и е сформиран отбор, който първо носи името “Сборен отбор на Търново”, като скоро ръководството му решава да върне историческото име “Етър” и това става на 24 април 1957 г.
В новия Сборен отбор са включени петима опитни търновски играчи, привлечени са и 8 нови футболисти. А за треньор е назначен Христо Миланов – Рилето. Първият наставник на възродения „Етър“!
Христо Миланов – Рилето
Малко се помни днес за Рилето, а той е доказан футболист в онези години! Роден е на 1 януари 1921 г. в София. Юноша на АС 23, после водещ играч на тима до 1944 г. След това заиграва в „Чавдар“, „Септември“, а от 1948 г. в „Септември при ЦДВ“ след обединението, довело до ЦСКА. С тях става и шампион на България през 1948. После е в „Ботев“ (София), а през 1951 и 1952 г. – в „Торпедо“ (Димитрово).
Треньорската кариера на Христо Миланов започва именно начело на „Етър“ през 1957 г. в отбора идва и брат му Борис Миланов, който става капитан. Първенството се играе по системата пролет-есен. Представянето на етърци е достойно, в първенството те водят оспорвана борба за второто място (над всички е русенският “Торпедо”, който влиза в „А“ група и приема името „Дунав“). Достоен е и първият им мач под името „Етър“ на 28 април, когато завършват 0:0 като гости именно на русенци.
През есента Рилето напуска. Поема „Миньор“ (Димитровград), после „Раковски“, води още „Септември“ (Сф), „Добруджа“, „Берое“, запомнят го с работата му и в „Беласица“ (Петрич). Христо Миланов почива на 20 февруари 1994 г. на 73-годишна възраст.
А треньорския пост в „Етър“ поема 27-годишният капитан на тима д-р Петър Кефиров. Отборът продължава да се движи на челните места в класирането. Битката за второто място (което на практика не носи нищо) водят почти всички тимове в групата без последния „Левски“ (Лом). Под ръководството на играещия си треньор-капитан Петър Кефиров етърци през септември завършват 1:1 като гости на „Червено знаме“ (Павликени), после редуват победи, равни и загуби и завършват сезона на приличното 4-о място с 34 точки. А в отбора са вече имена, които после ще станат легенди: Петър Хараламбиев, Йордан Ценов, Донко Долмов, Петър Шатров, Димитър Байдаков, Кото Кръстев… През следващата година е привлечен за треньор Йордан Томов – Коми, на когото съдбата е отредила да стане едно от най-значимите имена в историята на „Етър“.
През 1965-1966 г. Христо Миланов – Рилето отново се завръща и поема „Етър“. Негов помощник става Иван Кръстанов. В края на есенния полусезон великотърновци са седми, но само на точка след третия „Миньор“ (Враца). Рилето завежда през зимата отбора на десетдневен лагер в Габрово и прави здрава подготовка. През пролетния полусезон мачовете са по-успешни и етърци отново завършват на 4-ото място.
Христо Миланов (горе вляво) като треньор на „Етър“ през 1965-1966 г.
Христо Миланов води тима и срещу „Вердер“ (Бремен) в мача, игран на 5 юни 1966 г. Немците и по онова време са класа – две години преди това стават шампион на Германия. В състава им играят класни футболисти като Сеп Пионтек, Шимичек, Бордел, Щайнман… „Вердер” е най-известният клубен тим, гостувал дотогава в старата столица.
„Болярите” притискат съперника си и установяват надмощие. В 17-ата минута чудесно пласираният Тодор Маринов отправя плътен удар, но топката среща напречната греда. „Вердер” разчита на опасни контри и при една от тях в 60-ата минута централният нападател Шутц също нацелва гредата, а в 81-ата минута датският национал Даниелсен отправя силен удар, но вратарят на „Етър” Бойко Ванчев майсторски вади в корнер. До края домакините на свой ред правят няколко пропуска и оспорваният мач завършва наравно – 0:0.
Но да се върнем пак към д-р Петър Кефиров, който слага край на кариерата си в края на 1960 г. Биографията му е впечатляваща! Роден е на 6 февруари 1930 г. в Нова Загора и започва да играе футбол там. После се премества в София, където е в юношите на „Раковски“ и мъжете на „Спартак“. Започва да учи медицина, а едновременно с това и следва във ВИФ, като играе за „Академик“.
Кефиров (най-вляво) като треньор на „Етър“ през 1957 г.
След като завършва медицинското си образование е разпределен в Окръжна болница – В. Търново. Именно тогава става и играещ треньор на „Етър“, участва и в паметния мач срещу ЦДНА, в който втородивизионният ни тим елиминира сензационно столичния гранд за Купата на Съветската армия.
Кефиров рано спира с футбола – на 30-годишна възраст, и се връща в София, където става лекар на „Спартак“ и „Сливнишки герой“. Тепърва обаче името му става наистина известно във футболните среди. Защото първо става лекар на юношеския национален тим, после на младежкия, след това – на олимпийския. Докато накрая е утвърден за лекар на националния отбор на България и е с него на две Световни първенства – през 1970 и 1974 г. Цели 14 години д-р Петър Кефиров се грижи за здравето на националите и това е абсолютен рекорд. След пенсионирането си се завръща в Нова Загора.
Д-р Петър Кефиров (най-вляво) в националния тим до легенди като Гунди, Бонев, Дерменджиев, Пенев…
Петър Кефиров никога не забравя своите съотборници и приятели в „Етър“, често идва на сбирките им, в които си припомнят паметните мачове. През 2014 г. е удостоен със Златна значка на БФС по повод 90-ата годишнина на клуба. Отива си от този свят на 4 май 2018 г. на 86-годишна възраст.
Анатоли ПЕТРОВ
сн. архив Ангел ГАНЦАРОВ
д-р Петър Кефиров
