Георги Георгиев е име, което най-често не говори нищо на хората. Достатъчно е обаче да споменем, че става дума за Гошо бръснаря, както го знаят повечето великотърновци. А първото впечатление на непознатите пък е, че този човек няма възраст… На 27 декември трябва да навърши 82 години, а продължава да е пъргав, изключително жизнен и младолик.
Без да е бил никога футболист, Гошката е живата история на “Етър”. Гледа отбора от над 70 години и не е пропускал мач, приятел е на поколения футболисти, а до ден днешен продължава да носи по време на мачовете носилката с контузени играчи.
Любопитно е да го гледаш край тъчлинията. Когато съдията преди първия сигнал погледне към тъчреферите дали са готови, Гошо задължително му вдига и той палец. А по време на мача напътства футболистите: “Без фаул, играй чисто!”, говори им на италиански, турски, руски…
“Обичам си футбола. Когато започнаха да строят стадион “Ивайло” през 1956 г., идвах да гледам как дълбаят. Тогавашният домакин Иван Пешков ми казваше, че тук е била нивата му, в която е гледал слънчоглед. Това беше извън града, имаше вили, тогава В. Търново стигаше до сегашния пазар. Викам: кои хора ще дойдат толкова далеч да гледат мач… Имаше отдолу много скала, един Наско беше бомбаджия и взривяваха камънака”, разказва Гошо бръснаря. През 1958 г. откриват новия стадион с мач срещу “Славия”, той, естествено, бил там.
И винаги меракът му бил да поддържа тревното покритие на терена. “Запомнил съм оттогава, че вратарските полета винаги бяха кални и си казвах: ако един ден отида в “Етър”, никога няма да ги оставя така. Първо работех в Радиозавода, но през 1989 г. започнаха да подновяват терена на “Ивайло”. Беше голяма жега и софиянци избягаха, а аз попитах: като нямате хора, мога ли аз да работя тука. И ме взеха. Свърши ми отпуската и се върнах в завода, но Георги Василев прати човек да ми каже, че са ме харесали за “Етър”, спомня си ветеранът.
Така почнал в “Спортни имоти” при Симеон Пенев, но после трима души ги взели към самия клуб. Тогава преди мъжете играели и младежките отбори и ставало голяма кал. Вадели от Леденик тревни чимове и ги редели на терена. Сам си знаел, че неговата работа е много важна и от рано сутрин до късна вечер бил на стадиона. Поддържали терените и на Самоводене и Леденик. И така до днес, въпреки че отдавна е пенсионер.
Направили го и домакин на “Етър”, когато тимът стана шампион. После станал параджия в ПГТ “В. Берон”. “Бай Стоян не можеше да чертае и идваха при директорката да ме пуска да очертавам терена. Христо Младенов пък ме направи носач на носилката, беше много хубав човек. И до ден днешен съм с носилката”.
Георги добре помни още първите играчи на възстановения през 1957 г. “Етър” – Пръвчо, Буката, Пешо Хараламбиев… И е убеден, че сега нашите не могат да играят такъв футбол, толкова красив бил тогава. Няма да забрави влизането в “А” група през 1969 г. “На решаващия двубой с “Бенковски” хора имаше и по тополите край стадиона. Покрай пистата пък имаше едни декоративни храсти, след мача вече ги нямаше, така бяха отъпкани… Публиката беше на 5 метра от терена и имаше доброволци да ги пазят да не влязат на терена. Един зрител пускаше гълъби, друг пък имаше едни тарамбуки”, описва Гошо бръснаря. Първият секретар на партията казвал, че когато “Етър” бие, плановете на заводите се изпълняват. Затова като дойде мач, пускали хората от работа да ходят на стадиона.
“Много големи футболисти имахме. Кано Коцев беше такъв, като тръгне по крилото и пускаше топката на Цеков: ето ти, нали искаш да ставаш голмайстор… Беше много интелигентен. Стефан Грозданов и Чакъров бяха много добри в защита. Ноев също ми беше приятел, това е най-големият вратар в историята на “Етър”. С всички бях близък, обичаха да ме закачат”, продължава ветеранът.
Историите на Гошо бръснаря нямат край… Всеки мач е запомнил с по нещо. Треньорът Петър Шатров взел за отбора един петел, вързали го за крака с въже и на тренировките карал играчите да го ловят, за да им подобрява гъвкавостта. На един мач с военния отбор Илко Трифонов вкарал гол от 35 метра, топката с падащ лист прехвърлила вратаря. “Такова чудо не съм виждал”, казал му Гошката, а Илко му отговорил: “Дадоха ми 6 дена отпуск за този гол”… Йордан Николов, който сега е в Испания, пък преди един мач му изместил канапа и той направил криви линиите. Вратарят Здравко Здравков имал навик с крака да рови и да си маркира центъра на голлинията и също му развалял очертанията. Преди няколко години Гошката стана и медийна звезда: по време на мач снегът затрупа линиите и съдията спря играта, за да бъдат разчистени. Халфът Румен Руменов отиде да помага на ветерана за почистването и снимката стана хит по всички медии в страната.
През всичките тези години занаят му е и бръснарството. “Бях на 16 години, когато баща ми ме прати през лятото да уча занаят при едни комшии бръснари. Отидох да бръсна майстора и толкова се стресирах, че го омацах с четката по носа и ушите, но той казва: “Гошка, не се притеснявай…” Имаха култура хората навремето. Научих занаята и вече над 55 години съм и бръснар, и фризьор. Караха ми се при комунизма защо съм им оставял коса над ушите. Всички футболисти над половин век вече подстригвам. Имах стаичка на стадиона, до мен бай Георги Байдака правеше обувките, а аз подстригвах.
Трифон Иванов като малък все аз съм го стригал. Треньорът Матев им беше казал, че който получи три двойки в училище, директно отива за “нула номер”. И идваха при мене на тълпи. А Трифон имаше по всичко двойки, само по физическо шестици. След толкова стригане до дъно, като порасна, все ходеше с много дълга коса. Балъков и него подстигвах, но той беше специален. С дядо му Киро, на който е кръстен, и с баща му Генчо бяхме приятели. Все му се караше на Краси и му казвах, че нещата постепенно стават. Дори и сегашните треньори на “Етър” подстригвам”, реди Гошката. Обича към всички да подхожда с хумор, защото е зевзек, но е добър човек и отношението към него е същото. Подстригва дори и 102-годишния Деян Чаушев, който му се обажда по телефона и бръснаря ходи у тях. Говорят си за футбол и се връщат в спомените за строежа на стадиона.
Ако го видите как тича по терена, едва ли ще му дадете годините. Носилката изобщо не му тежи, защото е жилав и пъргав. На един мач охранителите не му повярвали, че е на 81 години, и го накарали да си донесе личната карта, за да се уверят.
“Не ми личат годините, защото все тичам и не се задържам на едно място. И сега сигурно ще изпреваря някой 50-годишен. Големият ми внук го изпреварвах доскоро, но вече има широка крачка”, пояснява Гошо бръснаря. Малката му внучка, която е на 11 г., е кръстена на него, Гергана. И се е метнала на дядо си, много жилава и пъргава, тренира спортна гимнастика при Калояна Крумова. Подарила му виолетово сърце с надпис “най-добрият дядо” и той много се гордее с нея.
Анатоли ПЕТРОВ
“Янтра ДНЕС”
