Бил е шампион на страната по баскетбол, а сега печели шахматни турнири
Няма футболен фен, който не знае кой е Димитър Цеков – стрелец № 1 в цялата история на “Етър”. С виолетовия екип изиграва точно двеста мача, в които вкарва общо 88 гола, от които 61 в елита. Като се прибавят попаденията му за “Локо” (Сф) и “Ботев” (Вр), цифрата набъбва до изумителните 94 гола в 266 мача само в “А” група. Бяха години, в които стадион “Ивайло” изригваше след всеки гол на Цеката, втурващ се ликуващ към пълните трибуни.
“Емоционален съм и много се радвах след всяко попадение. Изживяването след самия гол е нещо, което не може да се опише с думи”, започва Димитър Цеков и си спомня как дори на един приятелски мач вкарал и хукнал да се радва, но се усеща как никой от съиграчите му не го гони да го прегръща… “Нямам най-ценен гол, всеки един за мен е такъв. Вкарвал съм и с двата крака, и с глава, от дузпи, веднъж дори вкарах с гръб след удар на Стоян Петров и бихме в Стара Загора с 2:1 “Берое”. Имах добро заставане в пеналта и нелоша техника, която ми помагаше много. Плюс спортната злоба – това са качествата, които допринесоха”, отчита ветеранът.
Малко хора обаче знаят, че освен майстор на спорта по футбол, той има същото звание и в баскетбола, където е шампион на България, а сега е к.м.с. по шахмат и някои не на шега го определят като “най-добрият шахматист сред футболистите”.
Димитър Цеков е родом от Ботевград, започва с баскетбол. Става капитан на юношеския тим на “Балкан” и е включен в националния отбор младша възраст. През 1965 г. станали шампиони на страната и това е първият трофей в историята на “Балкан” (Ботевград).
“Сутрин тренирах баскетбол, а следобед футбол. Но не израснах много на ръст и се отказах. В 8 клас заиграх направо в мъжкия футболен отбор на “Балкан”. 18-годишен отидох в “Локо” (Сф) и през 1968 г. спечелихме бронзовите медали. Още в първия си мач в елита се разписах и бихме като гости “Ботев” (Пд) с 0:1. А във втория мач вкарах два гола на “Славия” и така тръгна…”, спомня си Цеката.
Отлично помни Петър Жеков, който е малко по-голям от него. Приличали си по непримиримостта и стръвта към гола, но признава, че той има много повече голове, а и е играл дълго в гранд като ЦСКА. Според него обаче Мартин Камбуров сега има всички шансове да надмине рекорда на Жеков.
“Малко останаха футболистите голаджии, защото сега динамиката стана друга, тактиките също, но играчите, които материализират усилията на отбора, липсват. В последно време в България няма типични тарани голмайстори. За да бъдеш добър централен нападател, трябва самият отбор да играе за теб, сега това го няма, всеки търси изява. При нас в “Етър” беше много силен отборният дух, а от мен се очакваше да реализирам”, казва Димитър Цеков.
Неговият рекорд от 61 гола в “А” група с “Етър” обаче, за съжаление, няма кой да подобри. “Рекордите не са ми били цел, просто можех да вкарвам голове и го правех. Сега често сменят отборите и не виждам кой би ме надминал. Но пак казвам – за съжаление, защото е хубаво да има утвърдени играчи заради които да идват хората по стадионите. Едно време малките деца знаеха наизуст състава на “Етър”, само на тренировка идваха по 1000 души, а на мачове стадионът беше пълен. Биехме “Левски” и ЦСКА, бяхме равностойни на всички в елита”, спомня си Цеката.
Срещу “Локо” (Сф) вкарал в столицата 4 гола на отбора, който го създал като футболист, в този мач пет пъти докоснал топката, а четири пъти я вкарал в мрежата.
“Играх до 38 години, за последно в “Чумерна” (Елена). И щях да продължа да играя, но получих второ комоцио след един удар в челюстта от вратаря, и се отказах. Аз съм режимлия и докато играех, нито пиех, нито пушех, имах режим на хранене и бях професионалист”, казва Цеков, който не пуши и до днес.
Като завършил кариерата, се ориентирал към един от спортовете, които можеш да практикуваш цял живот – шахмата. Като футболисти по лагерите постоянно играели карти и шах. Голмайсторът на етърци играел срещу треньора Апостол Чачевски, също добър шахматист, после с Атанас Цанев, правели си турнири. Петър Кирилов от съиграчите му също бил на ниво.
“Участвал съм в градски турнири, но съм стигал до трето място, тъй като във В. Търново има много добри шахматисти. Иначе в традиционния турнир на ветераните съм печелил големия приз “Шапката на Капабланка”, разказва Цеков, но уточнява, че в шаха е само кандидат-майстор на спорта, за разлика от баскетбола и футбола.
На 70 години Димитър Цеков отново облече екипа на ветераните на “Етър” с далеч по-млади съотборници в Ловеч в официален мач – зонов финал на държавното първенство за ветерани. А последния си засега гол с виолетовия екип вкара на 71 г. на приятелски мач в Елена, завършил 2:2. “Запазах си последните обувки, за да ги има моят внук. От старите времена не пазя нищо, дори фланелката на “Интер” (Милано), която си разменихме след мача за УЕФА през 1974 г. Не съм събирал нищо, просто вкарвах голове”, казва вечният голмайстор.
Внукът му сега навърши 11 г., не играе футбол, но се е насочил към баскетбола и има голям хъс и желание. Дали ще стане баскетболист, зависи само от него.
“Не успях да изляза да играя в чужбина, може би кариерата ми щеше да се развие по друг начин. Какво спечелих от футбола? Спечелих това, което не може да се купи с пари – уважението на хората. Все още има хора в града, които ме срещат и спират и си спомнят за нашите мачове, и то с обич и уважение”, завършва Димитър Цеков.
Анатоли ПЕТРОВ
“Янтра ДНЕС”
