Радослав Найденов със сигурност ще запомни датата 14 април 2024 г. В последната минута на двубоя на етърци срещу „Крумовград“ той влезе на мястото на мексиканеца Ван Ранкин. Така на 17 години направи и своя дебют с любимия виолетов екип в Първа лига. „Болярите“ бяха на крачка да нанесат първата загуба на крумовградчани от 10 мача насам, но ги изпуснаха и двубоят завърши 0:0. Месец по-късно „Етър“ гостува на „Пирин“, а Найденов вече бе титуляр. В този мач пък водеха с 2:1 до 93-ата минута, но домакините се добраха до равенството. Последва участие и в мача с „Хебър“. Първите минути за младия халф в елита са сбъдване на една мечта по пътя в професионалния футбол.
А началото на мечтата за родения на 19 февруари 2007 г. Ради започва отдавна. „Тренирам от 5-годишен. Започнах в „Болярчета“ още от детската градина при треньорите Николай Колев и Десислав Божков. Още оттогава започнаха да ме пускат с по-големи деца, макар в тази ранна възраст разлика от половин година да е сериозна във физическо отношение. Паметни спомени за мен са почти всичките ми съотборници тогава, един от които е и Атанас Атанасов, с който сме сега в „Етър“. Голям успех за нас бе участието ни в няколко държавни първенства, където се класирахме даже сред трите най-силни отбори у нас“, спомня си талантливият техничар.
Продължава логично в „Етър“. „Привлякоха ме треньорът Стефан Николов, който има голям принос за израстването ми, както и тогавашният директор на школата г-н Никола Велков. Бяхме много силен набор, надградихме с момчета и от съседни общини и имахме достойно представяне в елитните дивизии с победи над всички български грандове“, казва Найденов.
Разчитат на него да влиза и с по-големи, а той се отплаща с голове и силна игра. С „Етър“ U15 през 2020/2021 г. записва 8 мача с 4 гола, а през следващия сезон – цели 30 мача с 16 попадения. През същата година играе и за U17, където добавя 12 мача и 6 гола. Миналия сезон вече е капитан на 17-годишните етърци и завършва първенството с 13 гола от 26 мача. Годината безспорно е успешна за него, защото става носител и на Наградата „Трифон Иванов“ на Община Велико Търново, връчвана на най-добрия футболист на възраст между 15 и 19 г. в общината.
„Явно съм влязъл в полезрението и на старши треньора на първия отбор Светослав Петров и той ме взе на подготовка през зимната пауза. Получих игрови минути в контролите, след което последва и дебютът ми в Първа лига“, споделя Радослав Найденов. Играе на поста офанзивен халф, отличава се с техниката си, еднакво майсторски бележи голове и прави голови асистенции.
Слизането на „Етър“ във Втора лига отвори възможността на все повече момчета от великотърновската школа да получават място в представителния отбор. А Радослав показа, че когато получи шанс, няма никакво намерение да го изпуска… Още в първото домакинство срещу „Миньор“ дойде и първият му гол за мъжкия отбор. В 37-ата минута Кольо Станев центрира отдясно и Найденов с кинжален удар прати топката в ъгъла за 1:0. В следващото домакинство срещу „Струмска слава“ младият халф влезе в игра в 59-ата минута и му трябваха точно 60 секунди, преди отново да се разпише. Издебна избита от вратаря топка след удар на Станев и отново с едно докосване опъна мрежата. В самия край пък след пас отдясно разтърси напречната греда.
Два гола от 3 мача за 17-годишен юноша във Втора лига никак не е малко… „Амбициите ми са да развивам още повече себе си, което става с тренировки, режим и отношение. Запознавал съм се с историята на великотърновския и българския футбол, благодарение и на книгите Ви, и бях впечатлен от това, как хората не са имали възможности, играли с обикновени обувки и на поляни или неподходяща настилка, но са го правили от душа и са побеждавали. Смятам, че сега, в 21-ви век, когато футболът е предимно физика, математика, освен талант и тренировки, разликата може да я направи онзи „етърски дух“ и ентусиазъм от миналото“, споделя Радослав.
И още: „Да излезеш на „Ивайло“ пред тази емоционална публика – задължава. Няма как да не дадеш цялата си енергия и дух, за да отвърнеш на подкрепата. Запомних и думите на първия олимпийски шампион в историята на В. Търново Магомед Рамазанов, който каза след връщането си от Париж: „Да, важно е да имаш спортни успехи, но е важно и да си добър човек“. Футболът възпитава на това: няма как да си добър в нещо, ако не си добър приятел, другар, а после – родител.“
Питам Ради къде се чувства най-добре на терена и с кого от съотборниците си. А той изрежда всички. „Най-добре се чувствам като атакуващ халф – типичният № 10. Тепърва имам много да уча, от съотборниците ми с най-силно влияние върху мен (освен треньорите Светослав Петров и Марчо Дафчев, които са утвърдени имена) е Георги Александров, към когото изпитвам голям респект, старая се да взема най-доброто от хъса, нестандартния поглед и мек пас на Айкут Рамадан, от финеса и головия нюх на Иван Коконов, на който съм се възхищавал като дете, от прекрасен човек като Николай Янков, който много ми помага. Няма как да не спомена и сигурността, които имам с Мартин Николов и Филип Ангелов до себе си, нестандартният подход и убийствените финтове на Диди Пита. Винаги съм си партнирал добре с Наско Атанасов, когато сме играли заедно, харесвам много упоритостта на Георги Иванов, Йоан Маринов, както и на другите ми връстници в отбора – Тонислав Донков и Антони Ангелов.“
Амбициите? „Да съм голмайстор на първия отбор, както досега винаги съм бил на всички формации на „Етър“. Искам да играя пред пълен стадион и отборът да бъде еталон и фактор, с който се съобразяват всички. Най-важното е – искам да покажа, че школата на „Етър“, от която съм част, е марка и може да произвежда качествени играчи, както е било преди“, убедено казва той.
Започнахме този материал с една дата, ще го завършим с друга – необичайна. 31 декември 2023 г., 19 ч. вечерта преди Нова година. Радослав взема ключа на игрището „Трифон Иванов“ и отива да тренира. Да усъвършенства бягането си, финтовете, преки свободни удари… В Новогодишната нощ! Разбираемо само за хора, за които футболът е начин на мислене и начин на живот, и които вече са осъзнали, че без пълно самоотдаване в името на една цел и мечта, те ще си останат само неосъществена цел и несбъдната мечта. Другото е единственият път нагоре.
