Той е на мачове на “Етър” още отпреди …да се е родил. Майка му е била бременна в осмия-деветия месец, когато заедно с баща му ходели на стадион “Ивайло”. В семейството му любовта към “виолетовите” се предава по наследство.
И сега, 31 години по-късно, не пропуска среща на “виолетовите”, но винаги е с гръб към случващото се на терена. С микрофон или мегафон, от който кънти: “Има ли боляри?” “Има!”, реагират масово феновете. “Колко сте?” “Много!” “Само…” И следва мощният възглас: “Етър!”
“Стоя с гръб към терена и с лице към феновете – това е мое решение да се лиша от гледане на мача и да дам всичко от себе си, за да подкрепяме отбора активно. Все пак трябва да си доста самоотвержен, за да ти гласуват доверие толкова хора. Дори се шегуват с мен: ще повтарят мача по телевизията, седни да го изгледаш…”, казва Геров. Но добавя, че няма пропуснат гол – по реакцията на феновете пред него разбира какво следва да се случи на терена и успява да хвърля по едно око.
Активната му дейност като лидер на агитката започнала с “Етър” в “Б” група, когато тимът домакинстваше в Дебелец. Преди това дълги години тази роля изпълняваше Деян Денчев. “Тогава отборът беше изграден предимно от великотърновски момчета. Когато си израснал с идеята “Етър”, това те мотивира много и опитахме да правим бурна подкрепа. Видяхме, че имаме потенциал да изглеждаме по по-авторитетен начин и цялата емоция, която идва по време на мач, да бъде претворена в съпорт. Целта ни бе 90-минутна непрестанна подкрепа, като успеем да превъзмогнем случващото се на терена. Да подкрепяме отбора независимо от резултата, защото и загубите са част от спорта”, твърди Пламен Геров.
Подкрепата и пеенето от трибуните не им пречи да гледат пълноценно мача, но предимно на домакинствата заради добрата позиция. При гостуванията обаче агитката обикновено е натикана зад вратите, зад мрежи и огради, тогава са още по-съсредоточени в подкрепата към отбора.
Геров помни първия си мач на “Етър”. “Беше през 1995 г., бил съм 6-7-годишен. Играехме срещу “Локо” (Сф) на ел. осветление, още го имаше ентусиазма от шампионската титла. Баща ми ме взе от детската градина и тръгнахме към стадиона, но аз вървя бавно и вече закъсняваме. Той ме вдигна на ръце и ме понесе. Самия мач не помня, но имам зрителни спомени – как гледах силните лампи и ме заболяха очите и не виждах нищо по терена…”
Агитката на “Етър” може да се гордее, че е водеща в страната по организиране на благотворителни инициативи. Именно Геров е техен инициатор и основен двигател. Води си списък и отчита, че досега за пет години са събрали 14 000 лв. за болни деца и хора в неравностойно положение. “Идеята се роди, за да помогнем на едно детенце, което за жалост вече не е между нас. Помислих си: щом може да се поставят кутии в магазините, защо в агитката не съберем някой лев? Направих една урна и застанах зад нея на входа, благодарих на всеки един, който пусна пари. Един човек ме запита: защо ми благодариш, аз не помагам на теб? Благодаря ви, защото ми се доверявате, отвърнах му аз.”
Не минало без коментари: на тези от агитката ние ли ще им плащаме пиротехниката… Грозно било да използват деца за параван. От тази първа кампания привържениците събрали 2000 лв. “Всъщност, сумата беше 1997,20 лв., а аз добавих от себе си да ги закръгля. Тогава се появи коментар: как пък събраха точно 2000 лв., останалите са си ги присвоили… Оттогава имам обица на ухото: след мача се събираме, броим парите и сумата се обявява до последната стотинка. Публикуваме платежните нареждания или ги даваме на родителите. Никога не бих си позволил на гърба на някое болно дете да присвоя пари. После пък имаше коментари, че го правя от някакви политически цели и си подготвям имидж за нещо… Или пък защо “Етър” пада, а аз надъхвам хората да пеят”, казва Пламен Геров.
И е щастлив, че хората бързо преосмислили отношението си към тях. На следващата кампания вече знаели мястото на урната и идвали да дарят пари. Вече има по пет урни на мач – на всеки вход и всяка каса. Пращат и момичета с урните по централния сектор. Няма да забрави как Ивелин Попов извадил 500 долара и ги пуснал в урната – огромен жест на досегашния капитан на националния отбор! Хората вече им се доверяват, че с добротата си наистина искат да помогнат на нашите съграждани.
Пламен Геров вярва, че нищо не е случайно – на 24 април, рождената дата на “Етър”, е родена и приятелката му. И казва, че това за него е един много специален ден.
Колоезденето е новата му страст. Кара колело още от дете, но през 2016 г. си взел велосипед и започнал да кара все повече. Първо кратки дестинации, но го увлякло и сега има вече навъртени 12 000 км. Води си и пътна книжка, постепенно увеличава разстоянията. Кара велосипед абсолютно всеки ден, а в почивните дни прави дълги преходи. Рекордният е 250 км до Плевен и обратно. Няма значение дали ще кара сам, или с групата приятели от Павликени и Севлиево. “Преходите ми са свързани с българската история, последният бе до Караисен, където четата на Стефан Караджа води първата битка с редовна турска армия. И гледаме да не се връщаме по същия път, за да посетим повече места. Всеки последен петък правим с “Веломафия” градска обиколка на В. Търново. Проливният дъжд миналата седмица не ни спря, бяхме 40 души”, споделя той.
Включва се и в инициативите на TarnovoRuns заедно с още момчета от агитката. Искат да покажат на хората, че любовта към “Етър” е и любов към Велико Търново. И няма нищо по-полезно от това да отидат примерно да почистят брега на Янтра.
Музиката също му е голяма страст. Докато кара колелото по пътищата, слуша метъл. Запалил се по него от по-големите в агитката, а футболът и рокът вървят ръка за ръка. Слуша “Айрън Мейдън”, “Джудас Прийст”, “Моторхед”… Но не със слушалки, което е много опасно за велосипедистите, а си е поставил тонколонка на колелото. “Прави ми впечатление, че търновските шофьори стават вече все по-толерантни към колоездачите, започнаха да ни правят път и да ни пазят”, казва Геров и отново се връща към темата за помощта към другите.
“Виолетовата” агитка изцяло подкрепя кампанията на клуба за събиране на средства. “Слоганът “Етър” – това си ти!” го измислих аз, защото наистина “Етър” е всеки един от нас. Първата цел пред нас е да съберем 3000 души на “Ивайло” за мача срещу “Дунав” в четвъртък, което ще донесе сериозна помощ за школата и първия тим. “Етър” има нужда от средства, за да оцелее. Трябва да мислим какво можем да даваме, а не да взимаме. Ето това трябва да се промени у хората – всеки да се опитва да бъде полезен и да помогне. Това ще ни направи по-добри и живота ни – по-хубав”, убеден е Пламен Геров. Ако някои все още смятат хората от агитката за лумпени, той е едно от лицата, които със своята добронамереност и позитивност разбиват тези представи.
Тагове: фенове, ФК Етър ВТ
