“Някои казват, че през новия сезон ще ни е трудно… Че то кога ни е било лесно?
Други казват, че още тая година ще изпаднем от ,,елита”… Че то колко години бяхме извън него? Други не спират да пишат, спамят, хранят и задълбават… и чакат с удоволствие момента, да се провалим, за да напишат: ,,АЗ ВИ КАЗАХ!”
Сред хората кипи безпокойство, притеснение, СТРАХ… Че то кога ни е било спокойно? Кога ЕТЪР е играл сезон без да се бори за нещо? Кога просто сме си живуркали в средата на някоя таблица, ей така лежерно? Кога не си си мачкал шала от яд и кога не си го развявал до полуда? Колко пъти се борихме да не изпаднем? Колко пъти се надявахме да влезем? Колко пъти обикаляхме селата? Колко пъти не знахме какво става… И колко пъти се изправяхме отново?!
И докато други печелеха спокойно, влизаха и се спасяваха по втория начин – ние се борихме за всяка педя земя, даваща ни право да вървим напред!
Предстои ни юбилеен 30-ти сезон в елита! Предстои ни 30-та поредна битка срещу властимащите и парите! Срещу поръчковите съдии, платените фенове и крупните залози и цялото о…но БФС! Предстои борба, в която ние няма как да сме страничен наблюдател! Няма как да пренебрегнем любовта си, само защото ще е трудно! Дали ще се откажем ли…???
НИЕ СМЕ ЕТЪР ВЕЛИКО ТЪРНОВО и ще се борим до последен дъх да браним правото да се наричаме БОЛЯРИ!!!
Дедите ни създадоха отбора, когато беше най-трудно, когато кърпените фланелки тежаха от мъжка пот, а краката бяха посинели от ритници! Парите в касата стигаха за един обяд, а всички играеха не за премии или за слава, а заради самата игра, за клуба, за тима, за града и хората… ЗА ЕТЪР!!!!!!
Днес, столетие по-късно, ЕТЪР има нужда от своите фенове с всеки изминал път все повече от предишния! И ако сърцето ти все още прескача лудо, докато идеш към стадиона, и ако загубите те вбесяват, а победите те карат да крещиш – ти си ВИОЛЕТОВ! Ти си един от нас!!! 
Ние ще сме там! Бъдете там и Вие!!!
Само ЕТЪР! Само Велико Търново!!!
Аре Болярииииии!!!! 
“
Пламен ГЕРОВ
