Изненадващо за мнозина, логично и заслужено според други, но новият клубен шампион на Европа ще е немски тим. „Байерн” и „Борусия” (Д) елиминираха не кой да е, а „Барса” и „Реал”, а английските тимове останаха още по-назад в Шампионската лига. Откъде този немски бум във футбола – частица от този отговор се опитахме да потърсим и в едноседмичната ни визита в Мюнхен, в която се убедихме, че Германия живее с футбола.
В деня на реванша „Барса” – „Байерн” в Мюнхен заведенията са претъпкани часове преди мача, а резервации се правят дни по-рано. На бира и немски вурстчета хиляди фенове са изпълнили кръчмите и гледат мача на огромни екрани. „Байерн” мачка, а всеки гол на „Камп Нау” води до взрив от емоции. Последният съдийски сигнал пък слага началото на истинска фиеста.
Главните улици на Мюнхен са изпълват с хиляди фенове с червени знамена и шалове. В продължение на часове привържениците пеят, скандират „Супер Байерн, супер Байерн”, десетки тв екипи снимат радостта, а с клаксоните си колите допълват еуфорията. У нас тази радост има един-единствен еквивалент – горещото американско лято от 1994-а… На следващия ден всички вестници излизат в челата си със заглавия за предстоящия мегадвубой на „Уембли” между „Байерн” и „Борусия”.
Ние пък на следващата сутрин сме на „Алианц Арена”, където още се чувства емоцията от предишната вечер. Разглеждаме музея на „Байерн”, който впечатлява с мащабите си и с изложените трофей. Няма как да е иначе – десетки купи, като се започне от първата през 1932 г., та чак до наши дни. Почти всяка година – титла… Плюс много-много международни отличия. Специални кътове на най-големите легенди на клуба, всички екипи от 1900 г. до наши дни, стотици отличия.
Нито един от играчите не е забравен – има специална страница и за Емо Костадинов със снимка и пълна статистика за мачовете и головете му за тима. Феншопът на „Байерн” пък предлага какво ли не, а вече са готови и новите фланелки за финала на „Уембли”. По ирония на съдбата „Борусия” и „Байерн” играят тази седмица помежду си мача за първенство, който обаче е в Дортмунд.
В неделя на „Алианц Арена” играе другият местен отбор – „Мюнхен 1860”. Каква по-добра възможност да усетим магията на този модерен стадион не с обиколка на празното съоръжение, а по време на мач. Гостува „Унион” (Берлин). Стадионът вече е в синьо, ври и кипи.
Първото полувреме гледаме в агитката на берлинчани. Феновете са впечатляващи с подкрепата си. Разговаряме с тях и бързо разбираме, че треньорът Георги Василев изобщо не е забравен. В „Унион” и до днес го помнят и уважават изключително много. А името „Етър” веднага води и до другото име, което немците няма как да забравят – Красимир Балъков.
През второто полувреме вече сме в отсрещния сектор. Феновете на „Мюнхен 1860” ликуват – отборът им мачка, взема победата с категоричното 3:0. Всеки от головете вдига на крака трибуните, името на голмайстора се посреща с възторг, таблото показва повторения на попаденията, светлосините знамена са навсякъде. 18 000 зрители на мач на Втора Бундеслига, изживяването е неописуемо. Първа, Втора или Трета Бундеслига – емоцията е страхотна навсякъде. Вечерта телевизиите отделят дълги часове и на трите дивизии – обзори, интервюта, след интервюираните треньори е и Павел Дочев.
Кой казва, че германската кръв е по-малко гореща от италианската или испанската, когато става дума за футбол?! Германия живее с футбола и по всичко личи, че тепърва ще идват още и още успехи…
