– Жоро, каква точно ти е контузията и ще се възстановиш ли до мача с Ботев Пд през уикенда?
– Травмата ми не е тежка. Проблемът е, че нямам достатъчно смазване на коляното, няма течност. Сега ми биха инжекция и се надявам от утре (днес) да започна пълноценна подготовка с отбора.
– Значи ще играеш срещу Ботев Пд…
– Да, надявам се треньорът да ми гласува доверие. Физически мисля, че ще съм напълно готов за този мач.
– С какви чувства ще излезеш срещу Ботев? Това е отборът, от който тръгна за големия футбол.
– Със смесени чувства. Ботев ми е дал много, дори стигнах до националния отбор. Ботев винаги ще остане в мен. Ще ми бъде трудно, но съм професионалист и ако ме пуснат в мача, ще направя всичко възможно да вкарам и да помогна на отбора, в който играя в момента.
– А ако вкараш гол, ще се зарадваш ли?
– Не съм сигурен. Трудно ще ми бъде… едва ли ще се зарадвам така бурно, както го направих преди два дни след двата гола във вратата на Сливен. Но най-важното е Етър да спечели, а не кой ще вкара гола и как ще реагира.
– През зимата игра в “А” група, във Видима, но напусна отбора и сега играеш в “Б” група. Как се стигна до трансфера ти в Етър?
– Стоях си вкъщи и ми се обади Цанко Цветанов. Каза ми, че има интерес към мен. Първите ми думи бяха, че няма как да откажа на човек като него. Знам какво е постигнал като футболист и съм убеден, че ще го повтори и като треньор и затова не мислих дълго, преди да приема офертата. Освен това в онзи момент нямах много оферти. Чаках трансфер в чужбина, който обаче не се случи и започнах с Етър.
– Имаше вариант да се върнеш и в Ботев. Какво не се случи, за да се разминеш с пловдивчани?
– Имаше такъв вариант. Агентът ми говори с треньорите. Милен Радуканов и Светльо Петров имаха желание да ме привлекат, но поради една или друга причина до трансфер не се стигна. Всички знаят защо не стана…
– Едната причина Марин Бакалов ли се казва?
– Не искам да коментирам имена, за да не излезе, че аз съм човекът, който мисли лошото на някого. Напротив, никога не съм го правил и към Бакалов никога не съм имал лоши чувства. Но в случая така се случи, че може би той попречи да се върна в Ботев. Но вижте, казвам може би, защото не съм сигурен и не мога да съм конкретен, че той е причината да не играя в Пловдив.
– Нали осъзнаваш, че ако Етър победи Ботев, може да извадиш бившия си отбор от битката за завръщане в “А” група?
– Аз преди да дойда в Етър, си пожелах да видя двата отбора в “А” група. Надявам се да спечелим този мач и той да не се окаже фатален за Ботев, защото това е голям отбор с име и традиции и мястото му е в елита. Но все пак съм в Етър и искам ние да вървим напред.
– На какво отдаваш успешното представяне на Любимец. В момента е пръв в Източната “Б” група…
– Събраха опитни футболисти, които, по една или друга причина, не играят в “А” група. Направиха добър колектив и може би затова се представят толкова добре. Според мен големият им плюс е, че техните играчи са мотивирани до крайна степен да се докажат…
– Защо си тръгна от Севлиево. Защото градът е малък ли?
– Не, не е това причината. Също това не беше и причината да не остана в Калиакра. От Видима си тръгнах, защото нещата там не ми изглеждаха розови във всеки един аспект. Като футбол всичко беше наред – нормално, имахме нелош отбор, но клубът не отговаряше на моите амбиции. Аз искам да съм в отбор с цел, която да преследвам и да се доказвам. Затова сега съм в Етър, защото преследваме първото място.
– Какво е нивото на “Б” група спрямо “А” група?
– Особено Източната “Б” група по нищо не отстъпва на отборите след десето място в елита. Има отбори, срещу които се играе много по-трудно, отколкото срещу тези от “А” група. В елита всички се опитват да играят футбол, докато в “Б” група има отбори, които се прибират и ти пречат. Това много те затруднява и не мога да кажа, че в “Б” група се играе по-лесно.
– Как ти изглежда Етър като организация? Бившият треньор Георги Тодоров каза, че нещата не са добре…
– Аз не мога да коментирам неговите думи, а и не ми е работа. От мен се иска да играя, а ръководството трябва да направи организацията. За мен важното е, че Цанко Цветанов е треньор. Щом човек като него е в Етър, значи нещата са сериозни. Той нямаше да се върне в клуба, ако няма да гони големи цели. Сега искам да му благодаря на г-н Цветанов за гласуваното доверие. Радвам се, че Цанко Цветанов видя в мен футболните неща, а не лошото име, което ме съпътства
Все пак на терена най-важното е какво мога и какво правя, а не какво съм сторил преди време. Благодаря му за това и се надявам да оправдая доверието му. Между другото отношенията ми с него са прекрасни. Усещам, че наистина ми вярва, и това ме радва.
– Беше казал, че искаш да скъсаш с имиджа си на лошо момче. Трудно ли е да го направиш?
– Не, не е трудно. Вече го постигнах и доказателството е първият ни мач в Добрич. Пропуснах един мач, но справедливостта възтържествува и в крайна сметка не ме наказаха несправедливо. Радвам се, че докато се изясняваше инцидента ръководството на Етър, треньорът и съотборниците ми ме подкрепиха и застанаха зад мен. Чудесно е, когато във футбола има хора, които ти вярват, и им благодаря.
– Какво се случи тогава в Добрич?
– Гоних топката, вратарят се блъсна в мен, паднах, а той ме настъпи по ръката. Капитанът им изтича 40 метра и ме удари по врата. Двата отбора започнаха да се бутат. Вратарят им пак дойде при мен, посегна да му удари, но му хванах ръката. После ме удари с другата. Залитнах, хванах се за фланелката му, за да се задържа, и тя малко се скъса. Той тръгна към съдията и сам си я докъса, за да ме изгонят. В крайна сметка обаче се намери видеозапис на ситуацията, който показа, че няма вина. Не съм провокирал никого, не съм правил магарии. Сега търся позитивните неща във футбола. Зарадвах се от начина, по който феновете ни подкрепиха след победата в Сливен. Това не съм го получавал и в Ботев дори. Ето това ме радва сега. Надявам се и аз да зарадвам привържениците на Етър и да им отвърна за топлотата.
в-к “7 дни спорт”
