Треньорите на „Етър“
Има много успешни треньори на „Етър“ през годините. Има обаче само един, за когото може без всякакви условности да се каже, че ако не беше той, „болярите“ никога нямаше да постигнат най-големите си успехи и да изпитат гордостта от шампионския триумф.
За Георги Василев и приноса му за най-големите успехи на „Етър“ е писано толкова много, че трудно може да се добави нещо ново. Като футболист с виолетовия екип в „А“ група от 1969 до 1975 г. записва 175 мача и 20 гола, а в „Б“ група – 75 мача и 16 гола. Като треньор става шампион и носител на Купата на БФС през 1991 г. и два пъти спечелва бронзовите медали през 1989 и 1990 г. Обявен е за футболен треньор №1 на В. Търново за ХХ век. И нещо немаловажно – първият треньор, ставал шампион с три различни клуба – „Етър“, ЦСКА и „Левски“. Почетен гражданин на старата столица.
По-старите привърженици в Търново го наричаха Гошо Василев, столичните медии по-късно му лепнаха прозвището Гочето. От успешните му години в Германия – от немските медии и общественост, обаче му дойде прякорът Генерала. Това му прилегна напълно. Заради изключителната му дисциплина и взискателност, лидерските му качества и тактическия му гений при ръководенето на футболните отбори.
Любопитна обаче е историята с идването му в „Етър“ през 1969 г., разказана от самия него: „След силното представяне с „Марек“ реших да се запиша да уча в университет. Насочих се към В. Търново и Бургас. Хванахме влака и тръгнахме първо за старата столица, понеже ни беше по-близо. „Етър“ тъкмо за първи път беше влязъл в „А“ група. Отборът беше отишъл на лагер, на стадиона нямаше никого. Направо отидох при председателя на дружеството. Представих му се, така и така, аз съм еди-кой си, искам да играя в „Етър“. Човекът не разбираше нищо от футбол, даже мачове не беше гледал, не ме позна. Излязох бесен от кабинета, подвикнах на батко ми: „Давай да хващаме влака за Бургас. Тук място за мен няма!“. Не бях изминал повече от 100-200 метра, когато ни настигна администраторът на клуба Паунов. Обясни ми, че с шефа са прегледали набързо вестниците и са прочели кой е Георги Василев. Убеди ме да се върна…“
И още на 14 август с.г. той бележи първия си гол за „Етър“ за знаменитата победа с 2:0 над „Сао Пауло“! Играе в „Етър“ чак до 1977 г., когато спира с футбола поради здравословни проблеми. Започва треньорска кариера в „Левски“ (Стражица) и го води 2 г., но Васил Методиев го поканва в треньорския си щаб на „болярите“, а когато година по-късно Шпайдела напуска, Василев става старши треньор. През първата година „Етър“ завършва десети, на следващата – осми… Започва пътят към върха!
Ние даваме думата отново на самия Василев: „Притежавам таланта да откривам или вадя от „нафталина“ млади таланти, както и кадри, отхвърлени от други отбори, които в „Етър“ намираха точното място и разцъфваха. Примерите за вторите са много: Първанов, Проданов, Бончо и Генчо Генчеви, Попиванов, Рашев, Бог да го прости, Кольо Донев, Мирослав Байчев и т.н. Разполагах с голям диапазон от информация за огромен брой футболисти от цялата страна. Знаех профилите им, от кои школи са били формирани, какви показатели дават, интересувах се и от това какви чисто човешки качества притежават. Нищо не е било случайно в този момент, когато съм ги подбирал. Този процес се нарича „профилиране“. Взимах играчи само и точно на тези постове, на които ми трябваха. Имах и късмет да работя във В. Търново с мъдри и разбрани ръководители. Беше време на търпение, на приемане на моето решение като меродавно. Само аз имах правото на последна дума. Можех да рискувам, а и да попълвам ребуса. Така тази моментна и перспективна задача се развиваше в бъдещето.
Именно заради това не бяха и никак случайни тези последователни резултати, това надграждане, което постигнахме с „Етър“. През двата бронзови медала, за да се стигне и до върха в историята на клуба – шампионската титла от 1991 г. Успехите бяха резултат и на натрупване – на опит, на класа. „Етър“ разполагаше с фантастични играчи. Преломният момент в развитието на „Етър“ настъпи с помощта и на отличната работа в ДЮШ. Родиха се невероятни таланти. С една ръка изчистихме тези, които вече бяха изчерпани, а с другата изтеглихме нашите рожби. Тук вече беше и Краси Балъков, и Трифон, и Илиян, и Цанко…А същевременно и привлякохме талантливи хора като Бончо Генчев, Червенков, Първанов, Проданов, Рашев.“
После Георги Василев постигна изключителни успехи с ЦСКА, с „Левски“, с „Унион“ (Берлин)… Голямото му съжаление е че така и не става никога национален селекционер. Има тази опция през 1994 г. точно преди САЩ-94, но сам признава, че онзи отбор се е нуждаел от свобода, а не от желязна дисциплина, за да разкрие качествата си. Както и стана. „Това е съдба. Не мога да обвинявам никого“, казва Георги Василев.
След дълга и успешна треньорска кариера се завръща във В. Търново начело на „виолетовите“ във Втора лига през есенния полусезон на 2016/2017 г. „Добре дошъл у дома, Генерале!“ – с този транспарант е посрещнат от феновете на първия си мач. После бе (неофициално) спортен директор на „Етър“. И днес можете да видите Георги Василев на всеки мач на „болярите“ на стадион „Ивайло“. Допитат ли се до него – никога не отказва съвет или помощ.
Неслучайно – с постигнатото от него отдавна си е извоювал статут на Легенда!
