Гълъби, боядисани в бяло, зелено и червено, са една от атракциите на първата агитка на “Етър” в началото на 60-те години. Тогава още не е бил въведен виолетовият цвят, а гълъбите, пускани от младежите с излизането на двата отбора, кръжели над стадиона, допълвайки празничната атмосфера. Преди време “Янтра ДНЕС” публикува безкрайно любопитните спомени на Тодор Пушкаров – основател на агитката на “Етър”.
Тогава по негова идея младежите започват да се събират на пазара, снабдени с кречетала и саморъчно изработени плакати, и заедно тръгват за мачовете. За първи път започват да гледат заедно вдясно от централната трибуна и да скандират организирано в подкрепа на “болярите”. И днес на това място, повече от 60 години по-късно, е “виолетовата” агитка.
Понеже се появи коментар, че тогава агитка нямало и агитките били създадени чак в края на 80-те и началото на 90-те години, днес ви срещаме и с още един свидетел на онези ранни вълнуващи времена – Иван Гаджев. И до днес в магазина му на Кооперативния пазар на видно място стои снимката на “Етър” от 1964 г. Тодор Пушкаров е малко по-голям, по онова време е 14-годишен, а Иван е с три години по-малък. “Бях качен на багера от първите години, когато строиха стадиона, но първият ми ярък спомен е от 1960 г. мачът на “Етър” срещу “Локомотив” (София), когато ги бихме тук за Купата на Съветската армия. След мача публиката влезе на терена и за първи път видях как изнасят играчите на ръце! После играхме с ЦДНА (ЦСКА) в София и ги елиминирахме сензационно”, казва Пушкаров.
“Аз си спомням единствено че вечерта като съобщиха по радиото, че “Етър” печели в столицата срещу ЦСКА, майка ми простираше дрехи, а баща ми я вдигна от радост на ръце и я завъртя във въздуха. Преди съблекалнята, която бе в някогашната вила отсреща, имаше съблекални пред стадиона там, където сега е паркингът. И преди футболистите да почнат да слизат по стъпалата, Йордан Митев – Дуньо, риташе оттам топките на терена”, допълва Иван Гаджев.
И започва да разказва нови любопитни детайли за първата агитка. “Събирахме се заедно и направихме агитката. Отначало само ставахме и скандирахме, викахме “Етър! Етър!”. Но постепенно се организирахме, започнахме да идваме с кречетала, Марин донесе една камбана училищен звънец, който беше на баба Мара в училище “Н. Вапцаров”. В началото на всяка учебна година тя излизаше в национална носия и биеше тази камбана, привързана с една китка чимшир. Марин живееше до училището и я донесе на мачовете на “Етър”. Търсехме всякакви начини да покажем обичта си към футболистите и да ги стимулираме. Веднъж дойде цирк в града и на един голям плакат бе изрисувана глава на лъв. Дълго се молих на свако ми и накрая ми разреши да го взема. Разпънахме го с две летви и го вдигахме на мачовете на “Етър”, спомня си Гаджев.
За кречеталата вече стана дума, от тях Тодор има и болезнен спомен. “Моят приятел Ганчо Савов (съпруг на треньорката по художествена гимнастика Антоанета Ганчева и баща на Савина Ганчева) носеше винаги едно кречетало. Огромно, тежко, масивно и много шумно. Ловджиите гонят дивеча с него на лов. След един вкаран от нашите гол, скачайки и подскачайки от радост, кречеталото попадна в неправилни ръце. В ръцете на Здравко Трифонов (по-късно стана известен магистрат юрист и съдия), който зад мен, въртейки го, буквално ми строши главата. Бялата ми риза стана червена, а мачът не го гледах до края…”
Кречеталата вдигали голям шум, но най-голямата атракция били гълъбите! “Едно от момчетата, викахме му Ходжата, имаше гълъбарник в улицата под Старата поща, която води стръмно надолу. Боядисвахме гълъбите в бяло, зелено и червено (тогава виолетовият цвят на отбора още го нямаше) и ги пускахме на стадиона в началото на мачовете. При излизането на футболистите на терена той пускаше гълъбите, те правеха няколко кръга над терена и се прибираха у дома”, разказва Иван Гаджев.
Сред колоритните личности е Чарлито, който е с 3-4 г. по-голям. “Той сядаше встрани, агитката може да вика колкото си иска, но когато Чарлито викнеше, цялата публика падаше от смях. Всички чакаха кога ще извика, беше гръмогласен като Боримечката… Имаше чувство за хумор, по време на мач 3-4 пъти ще викне, но после дълго се коментираше.” Друг емблематичен образ е бай Митьо Семкаджията, който е неразделна част от мачовете на “Етър”. “Беше инвалид, имаше пригоден мотор “Ява” триколка. Отнякъде се снабдяваше с най-хубавите семки, пред него винаги имаше опашка.”
Спомените им от онези години са безкрайни и любопитни. “Една година в последния кръг “Етър” приемаше “Септемврийска слава”, но в същото време играеха “Левски” и ЦСКА за шампионската титла. Обикновено стадион “Ивайло” беше пълен, но заради дербито този път хората бяха малко. При едно центриране Иван Ненчев се беше засилил по лявото крило, вратарят излезе и той го прескочи. Но се удари в гредата и се хвана за нея. Тогава диреците бяха дървени. Счупи гредата и вратата падна! Извикаха Димитър Байдаков, той беше и обущар, да сглобява вратата, за да може да продължи мачът. Байдака се появи с едно малко обущарско чукче, успяха някак си да закрепят вратата и срещата продължи. За жалост малко свидетели имаше на този куриоз, но по принцип стадионът беше винаги пълен”, спомня си Иван.
Тодор Пушкаров споделя друг куриоз. “Играем дерби с “Локомотив” (ГО). На отсрещната писта, която тогава не беше толкова голяма, имаше градинка с рози. Горнооряховци хвърлиха тъч, направиха атака и вкараха гол. Почнаха да се прегръщат и целуват. Вратар беше Тарапанов, той после ми беше треньор. Тарапана хвана топката с два пръста и я носи на съдията: “Спукана е!”. И отмениха гола на “Локо”. Тогава го кръстихме “спукания гол”…
Иван Гаджев, който е рода на Никола Гаджев – Гуджо, после съдийства в окръжните групи, бил е заедно с покойния Христо Младенов и с Николай Колев. “Такива мачове се играеха тогава по селата… Сега рядко ходя дори и на мачове на “Етър”…
Двамата ветерани препоръчват преди сегашните срещи на “виолетовите” да се поставя плакат и пред Кооперативния пазар. Това през годините е било култовото място за запалянковците, които се събираха на групи и с часове коментираха разпалено мачовете на любимия отбор. Оттам в онези години тръгва и в буквалния, и в преносния смисъл, агитката на “Етър”…
***
Емоционална среща имаха основателят на агитката Тодор Пушкаров с настоящия ѝ лидер Пламен Геров. “Над половин век разлика една и съща любов! Заедно с група свои приятели те първи започват да гледат мачовете прави и да скандират името на любимия ни тим. Укорявани от тогавашната публика заради непристойното си поведение и шумът, който вдигат с крясъци и крачетала. Тогава всъщност се ражда началото на атрактивното скандиране, което прераства в организирана подкрепа в наши дни. Успокоих г-н Пушкаров, че дори 60 години по-късно агитката все още си е на мястото и не е оставила отбора, колкото и поколения да са се сменили и през каквото и да е преминал той! Мечтая си един ден да стигна неговите години, да изглеждам така жизнен и да застана за снимка до някой от следващите, поели тежката отговорност да водят “виолетовата” общност напред независимо от всичко”, коментира Пламен Геров.
