Първия голям успех в историята си „Етър“ постига през 1930 г., само 6 години след създаването си, когато завършва четвърти в България. По онова време шампионатът на България се играе на елиминационен принцип, а първенецът получава Държавната купа. Тя носи още името и Царска купа, тъй като красивото отличие, изработено от сребро, е подарено от цар Борис III през 1924 г. на новосъздадената федерация.
„Етър“ печели категорично първото място в областта и отива на елиминации срещу първенците на другите области. Жребият го праща срещу победителя на Бдинска спортна област „Виктория-23“ (Видин). На 7 юни 1930 г. великотърновци приемат на игрище „Колодрума“ видинчани. Още до почивката „Етър“ води с категоричното 4:0 и в крайна сметка печели мача с 6:3.
В следващия кръг обаче среща не кой да е, а именития по онова време „Славия“. „Белите“ само две години по-рано са спечелили купата и стават шампион на България. За съжаление мачът „Славия“ – „Етър“ трябва да се играе в столицата – на игрище „Левски“.
Датата е 23 юли 1930 г., а на мача идват 2500 зрители. Прогнозите – за безпроблемен успех на славистите. Е, не става точно така. Още в първите минути на мача „болярите“ повеждат с 0:1. Играят силно и с амбиция за доказване, а в 57-ата минута пращат за втори път топката в мрежата на вратаря Никола Спиров – 0:2! Остават само 20 минути до края на мача и публиката се пита дали по пътя към титлата няма да продължи именно „Етър“. Физическите сили на играчите обаче се изчерпват и те получават 4 гола от домакините. „Славия“ печели с 4:2, а впоследствие става и шампион, като бие на финала „Владислав“ (Варна) с 4:1.
В досегашните излезли книги за „Етър“ неизменно е писано, че мачът „Славия“ – „Етър“ е полуфинал за Царската купа. Така тръгва още от спомените на един от основателите Никола Илиев и за първи път е публикувано през 1961 г. в книгата на Любен Кантарджиев, а после възпроизвеждано и от останалите автори. Всъщност мачът е четвъртфинал. За това пише Георги Шопов в книгата си „История на футболното съдийство във Великотърновска област“, излязла през 2009 г. Неуморният Георги Шопов публикува и факсимиле с репортажа за мача от сп. „Спортен преглед“.
Изчетох подробно спортната преса от онези години и материалите от в. „Спорт“ от 1930 г. наистина потвърждават, че мачът е четвъртфинал. Всъщност на полуфиналите „Славия“ побеждава с 2:1 след продължения „Ботев“ (Пд), а на финала разгромява „Владислав“.
Това уточнение обаче по никакъв начин не намалява постижението на „Етър“, защото той все пак завършва четвърти в надпреварата! Причината е в нестройната система на първенството в онези години. Тъй като отборите са общо 9, „Ботев“ (Пд) почива във всички кръгове и играе директно на полуфинала. Там го очакват „Славия“ и „Владислав“, но тъй като остават три отбора, в полуфиналите пък почиват варненци. Така че безспорен е фактът, че „болярите“ са четвърти в първенството още в първото си участие, като са изпреварени единствено от „Славия“, „Владислав“ и „Ботев“!
Но да се върнем към това, което пише „Спортен преглед“ за мача: „Състезанието се проведе на игрище „Левски“ пред повече от 2500 публика под реферството на Ив. Мангачев. Търновци излязоха в състав: К. М. Василев, В. Г. Александров, Хр. Минев, д-р Я. Антонов, Н. Ц. Стоев, Ст. К. Христов, Ив. Атанасов, Т. В. Стоянов, А. Ст. Симеонов, Д. Николов и Ил. Ил. Димитров, а „Славия“ на мястото на титулярите си Н. Калканджиев, Л. Генков, Б. Рафаилов, Б. Романов и Н. Стайков с резервни играчи.
До 57-ата минута търновци водеха вече с 2:0 в резултата, когато славистите успяват да се свържат и последователно да спечелят с головете си. Търновският тим остави в София много добро впечатление и у публиката, и сред ръководните спортни среди със своята дисциплина и стегнатост, с които заслужено спечели бурни аплодисменти. Наистина, технически тимът има недостатъци, но със системна работа те ще бъдат отстранени. Тимът на „Славия“ поради някакви клубни недоразумения излезе на игрището разнебитен и с пъстър състав, играта му също не бе особена, като се има предвид, че той е претендент за финала.“
Така великотърновци дават ясна заявка пред футболната общественост – „Етър“ е име, което в следващите десетилетия никой не бива да си позволи да подценява!
Мачът
23 юли 1930 г.
Игрище “Левски”, гр. София, 2500 зрители
Съдия: Иван Мангачев
„Славия“ – „Етър“ 4:2 (0:1)
„Славия“: Никола Спиров, Димитър Манолов, Атанас Ковачев, Величко Христов, Димитър Николов, Никола Стайков, Борис Иванов, Велчо Стоянов, Христо Минковски, Петър Къртевски, Димитър Байкушев.
“Етър”: Кирил Мичев (Кирмата), Илия Майтапов, Димитър Бончев (Бончика), Николай Стоев, д-р Янко Антонов (Бомбето), Ангел Симеонов (Дудунека), Анастас Ив. Генов (Варната), Стефан Карловски, Христо Минев, Тодор Стоянов, Веско Георгиев.
