20 000 зрители гледат победата над бразилците.
Георги Василев бележи в мача първия си гол за “виолетовите”
Международните изяви на “Етър” след възстановяването му през 1957 г. далеч не се изчерпват с участието му в евротурнирите срещу “Интер” (Милано) и “Кайзерслаутерн”. Първите са през 1959 г., когато е победен “Металул” (Букурещ) с 2:1, а после следват престижни победи над националните отбори на Ирак (3:1), Турция (2:0), загуба от Алжир (1:3), равенства със силните отбори на “Вердер” Бремен (0:0) и “Арминия” Билефелд (2:2).
Днес се връщаме обаче към знаменитата победа през 1969 г., когато на стадион “Ивайло” с категоричното 2:0 е победен не кой да е, а знаменитият бразилски “Сао Пауло”.
За класата на “кариоките” няма нужда да се обяснява на който и да е футболен запалянко. Националният тим през 1966 г. в Англия не успява да стигне до титлата, но побеждава с 2:0 България след попадения от фаулове на легендите Пеле и Гаринча. Затова пък година след мача във В. Търново през 1970 г. печели най-великата си световна титла и става завинаги притежател на Златната купа “Жул Риме”.
Бразилският “Сао Пауло” тръгва на продължително лятно турне в Европа. Започна да трупа победи – 3:2 над сборен отбор на Стокхолм, 3:0 срещу “Цървена звезда”, 1:0 над “Университатя” (Крайова). В 13 мача магьосниците от Южна Америка губят само един! И така на 14 август 1969 г. пристигат на стадион “Ивайло”.
Отборите на “Етър” и “Сао Пауло” преди мача.
“Етър” е на вълната на ентусиазма, защото току-що за пръв път в историята си е влязъл в “А” група. Контролата срещу “Сао Пауло” е чудесна възможност за сверяване на силите, но никой и не помисля, че бразилците могат да бъдат надиграни… На трибуните идват 20 000 зрители, а още първите минути показват, че у етърци наред със стъписването от реномето на големия противник, назрява взрив.
С бързо разиграване на топката и остри атаки етърци стъписват вратаря на гостите Пикасо. Лечев стреля изненадващо, после в 8-ата минута Едуардо избива от голлинията нов удар на българите. Близо до гол са и неуморимият Любен Тасев, напористият Сашо Върбанов, Димитър Цеков, Сашо Ангелов… Здравко Алексов е в основата на много опасни акции, а голям мач прави Стефан Грозданов, който е като скала пред Ноев, покрива огромна зона и пресича всички набези към вратата. Усетили, че нямат подстъпи към голова позиция, бразилците залагат на далечен обстрел чрез Бене, Зе Роберто, Клаудио.
Почивката идва при 0:0, а след нея треньорът Йордан Томов прави ред смени. Наред с Чакъров, Грозданов, Тасев и Върбанов в игра влизат Костадинов, Тонев, Петров, Маринов, Марков, Василев, Йорданов. Със свежи сили “болярите” се хвърлят на щурм. Тодор Маринов с неизчерпаемата си енергия напомня за най-добрите си години и предизвиква овациите на публиката.
В този мач изгрява звездата и на новопривлечения от “Марек” нападател Георги Василев. Той показва изключителна работоспособност и усет за пласиране. Големият миг идва в 55-та минута. Върбанов напредва отляво, преодолява двама бранители и центрира остро, а Василев с виртуозно воле засича топката при приземяването є и я праща в мрежата на “Сао Пауло”. Стадионът изригва – 1:0 за “Етър”!
Топката е в мрежата – 1:0 за “Етър”!
Бразилците очевидно не са очаквали такъв развой и реагират не по най-правилния начин. Започват грубости и само вещата намеса на рефера овладява нещата. В търсене на изравняване влизат Арлиндо, Журандир и Неосиньо. В 67-ата минута Върбанов се откъсва, надбягва Журандир, но защитникът го поваля на земята. Две минути след това Марков пропуска да засече чиста топка само на два метра от вратата, последва силен изстрел на Върбанов.
На вратата на етърци пък застава Рангел Костадинов, който отразява удари на Зе Роберто, Бене и Неосиньо. Пълният триумф за етърци настъпва в 83-та минута. Тодор Маринов се преборва с Едсон за една спорна топка, овладява я и с бомбен удар едва не скъсва мрежата – 2:0. Така етърци (макар и в контрола) взимат скалпа на легендарния “Сао Пауло”. В този мач Георги Василев вкара и първия си гол с виолетовия екип в дългогодишната си кариера в “Етър”.
След мача шефът на “Сао Пауло” Сезар Диас признава пред българските медии: “Имате превъзходен отбор, хареса ни издържливостта и бързината на българските играчи. Поздравления за успеха!”
Успехът над съперник от такава световна класа е един от най-впечатляващите в историята на “болярите”. Интересното е, че през 1991 г. и “Етър”, и “Сао Пауло” стават шампиони на България и Бразилия. А през 1992 и 1993 г. бразилският тим става клубен шампион на Южна Америка и грабва дори Междуконтиненталната купа.
Вратарят Николай Ноев не оставя шансове на бразилските нападатели.
14 август 1969 г.
Стадион “Ивайло”, 20 000 зрители
Съдия: Стефан Чомаков Помощници: Митко Чуков и Гочо Русев
Голмайстори: 1:0 Г. Василев (55), 2:0 Т. Маринов (83)
“Етър”: Николай Ноев (Рангел Костадинов), Стефан Величков (Тончо Тонев), Стефан Чакъров, Йордан Ценов (Тодор Маринов), Стефан Грозданов, Здравко Алексов (Стоян Петров), Сашо Върбанов, Димитър Цеков (Георги Василев), Сашо Ангелов (Николай Йорданов), Любен Тасев, Лечев (Тодор Марков).
“Сао Пауло”: Пикасо, Клаудио (Арлиндо), Едуардо (Журандир), Диас, Тененте, Едсон, Мирука, Зе Роберто, Бене, Нене, Баба (Неосиньо).
