Жребий с монета носи на “Етър” купата в Индонезия
Една огромна купа краси и до днес витрината на “Етър”. Тя е спечелена през далечната 1981 година, когато великотърновци печелят престижен турнир в Индонезия с участието на 8 отбора. В него етърци играят като национален отбор на България!
Година по-рано “Етър” е влязъл отново в “А” група и прави добър сезон под ръководството на Васил Методиев. Тогава обаче изпада “Пирин” и Шпайдела заминава да спасява благоевградчани, а начело на “болярите” застава едва 35-годишният Василев. Всъщност това е и началото на “ерата Георги Василев” в родния футбол.
В Българската федерация по футбол получават покана за турнир в Азия, но за да не разкарват националите, решават да изпратят “Етър” под името “Б” национален отбор на България. Надпреварата е от 13 до 21 август, а нашите са единственият европейски тим.
Красимир Калчев в спор за топката с играч на Индонезия.
Съперниците са екзотични, но сред тях има и сериозни имена. В едната група лидер е Мексико, заедно с Филипините, Малайзия и Индонезия “Б”. Българите попадат в другата група, където са още Южна Корея, Тайланд и А-отборът на домакините от Индонезия. Както може да се предполага, пътуването е ужасно. Нашите закъсняват за връзката в Атина и стоят 24 часа на летището, после с полет от Рим се добират до Азия. Следва нов полет до столицата на Малайзия Куала Лумпур, където пътем бият домакините с 1:0 и пристигат в Джакарта.
В първия мач етърци излизат срещу Корея, която е с целия си национален отбор без звездата Бум Кум Ча, играещ в Германия. Съперникът повежда с 1:0, но с гол на Кирил Рабчев българите измъкват ремито. И във втория мач великотърновци играят с виолетовите екипи, като разбиват с 4:1 Тайланд. Едва в третата среща, спечелена от етърци с 2:1 срещу домакините от Индонезия, нашите вече са придобили самочувствие и обличат националния екип.
България остава втора в групата и на полуфинала среща Мексико, който дотогава бие в мачовете си с по десетина гола. Под проливния дъжд обаче нашите бият с 1:0 и се класират за финала. “Отново се изправяхме срещу корейците, които вече бяха разбрали, че сме клубен отбор и се заканваха да ни смачкат. Стадионът в Джакарта бе строен от руснаци и бе копие на “Лужники” с капацитет 100 000 места. От тях поне 80 000 бяха пълни”, спомнят си нашите.
Отново Кирил Рабчев извежда българите напред, но азиатците изравняват и се стига до продължения, в които бележат нов гол. Тече 116-ата минута, когато Георги Цингов нахлува отляво и е съборен, а мексиканският рефер свири очевидната дузпа. От бялата точка Красимир Ковачев вкарва за 2:2.
Авторът на решителния гол на финала Красимир Ковачев.
За всеобща изненада домакините предлагат вместо дузпи, победителят да се определи чрез жребий. Капитанът на нашите Бойко Димитров се оказва кадемлия…
Бойко Димитров: “Жребият беше и най-големият куриоз. Аз винаги залагам на ези. Подадоха ми една огромна рупия, гледам отгоре цифрата 50. Помислих, че това е ези и го посочих на мексиканския съдия. И точно това се падна. Чак после като обърнах монетата, видях, че там цифрите са по-големи и съм заложил на тура. Купата обаче вече бе наша!”
За победата в Джакарта като национален отбор на България етърци взимат хубави за онова време пари - по $ 350 на човек. Премиите били обявявани преди всеки мач и варирали от 50 до 100 долара при победа. Великотърновци си накупили в Сингапур модерните тогава двукасетъчни касетофони “Шарп”, които им излезли по $ 230.
Не минава и без скандали. Връщането е с 13-часов престой в Банкок (столицата на Тайланд). В Цюрих полетът няма връзка и се налага да се спи там, като водачът на групата прибира от всеки по 20 долара за нощувка. После се оказва, че спането е за сметка на авиокомпанията и след като вестниците раздухват случая, играчите получават обратно парите си.
Оттук започва и кариерата на Георги Василев начело на “Етър”. Есента отборът прави блестящ старт в първенството и на паузата завършва трети. От 7-те си домакински мача бие в 6 (включително и срещу ЦСКА) и прави само едно реми с “Левски”. На двубоя със “Славия” обаче е изпочупен автобусът на гостите и “Етър” е лишен от домакинство за 3 мача, което му отрязва пътя към медалите. Що се отнася до Гочето, пет години по-късно като помощник на Иван Вуцов на световното в Мексико, той отново среща Корея. Надеждите на цяла България за първа победа на световни финали се изпаряват, когато (отново под проливния дъжд) Георги Димитров си вкарва автогол. Мачът пак завършва наравно, но вече няма кой да хвърля монета…
“Етър” под името България “Б”:
Борислав Борисов, Илия Маринов, Христо Белчев, Стефан Лъхчиев, Красимир Калчев, Бойко Димитров, Христо Михайлов, Иван Ненчев, Красимир Ковачев (2 гола), Георги Цингов (1 гол), Ивелин Младенов (3 гола), Васил Даскалов, Кадир Белалиев (1 гол), Кирил Рабчев (3 гола), Димитър Гиздев, Радия Дойчев. Треньори: Георги Василев и Стоян Петров.
