В дните около Великден футболните празници в Англия не секват, както впрочем и по всяко време на годината. „Арсенал” – „Барселона”, „Манчестър Юнайтед” – „Челси”, „Арсенал” – „Уулвърхемптън”, „Манчестър Юнайтед” – „Байерн”… Изборът е огромен, само дето за всички важи едно – билети няма. Да гледаш на живо подобно удоволствие струва нескъпо – около 30-40 паунда, но всичко е отдавна разпродадено с абонаментни карти.
Предварително сме наясно с това и денят ни в събота започва с проучване в Интернет на футболните пъбове в Лондон. Има ги десетки, един от тях – The Prince of Wales е точно зад нашия хотел и е опънал огромен транспарант Skysports LIVE. Има и официален „Челси пъб”, а собственикът на кръчмата „Фулъм Майтър” дори я е преустроил като футболен терен и дербито ще се гледа в 3D формат, писа „Дейли стар”.
Нашият избор пада върху случайно видения на гара „Виктория” Sportsbar&Grill. На въпроса ни дали ще има свободни места в 12.45, учтивата сервитьорка обяснява, че е достатъчно да дойдем точно по обяд. Набързо хвърляме поглед на спортния бар и оставаме изумени. 17 огромни екрана от всички посоки! Цялото заведение е със снимки и автографи на спортни знаменитости. Пред самата врата в коридора ни „посреща” не кой да е, а самият Бербатов! Няколко големи негови снимки с личен автограф са изложени точно до тези на Кристиано Роналдо с екипа на „Реал” и Меси с „Барселона”. Отсреща пък са автографите на тенис легендите Андре Агаси и Джон Макенроу.
Вътре в залата има „представители” на всички клубове. Снимки с автограф от Джерард, от Лампард, от Тери, от Клинсман, от Фъргюсън… Шортите на Райън Гигс, на Сеск Фабрегас… Автентични шорти с автограф на легендарния Майк Тайсън.
Разполагаме с около час – достатъчно време да отскочим до намиращия се недалеч Бъкингамски дворец. Тълпи от туристи се снимат пред портата и фонтана, по зелената морава дружно съжителстват катерички и гълъби. След няколко снимки и традиционното хвърляне на монети поемаме обратно към „Виктория”.
До мача остават минути и барът вече е пълен с фенове. Бърз поглед към клубната им принадлежност веднага установява, че съм „в тила на врага”. Пълно е с привърженици на „Челси”, не са малко и тези на „Арсенал”. Студиото преди мача водят Рууд Гулит и Джейми Реднап. Очакванията са големи, всички говорят за отсъствието на Рууни, а призивите са: Бербатов, ти си!
Битката започва. И тя носи радост на всички около мен. „Червените дяволи” са стъписани и приемат играта в половината си. В 19-ата минута Джо Коул бележи с пета и хвърля във възторг целия бар. Няколко опасни удара на Бербатов карат феновете да изохкат, но явно личи, че „Челси” владее положението. Сега забелязвам, че на съседната маса четири момчета гледат мача тревожно, подпрели с ръка главите си. Явно са от нашите, но по нищо не издават принадлежността си. Съотношението на фенове е 50:40:10 за „Челси”, „Арсенал” и „Менчестър Юнайтед”. Обстановката е културна, бирата се лее в неограничени количества.
Пийваме по няколко Foster’s, а заедно с бургерите, пържените картофи и свинските ребърца сметката се закръгля на 42 паунда.
За жалост освен момчетата на Фъргюсън, на нивото на мача определено не е и съдийската тройка. Гол на Дрогба от абсолютна засада хвърля бара във възторг, подминати са и три спорни положения за дузпи, едното от които на Бербатов. След 0:2 феновете на „Арсенал” стават и се отправят към „Емирейтс”, където ще чакат победа на любимците си. „Манчестър” намалява, а в последната минута удар на Бербатов отива точно във вратаря. Отказвам се от намерението си да си поговоря с момчетата от Манчестър и да ги питам за Бербатов, защото знам какво ще чуя… На призивите „Бербатов, ти си!”, Митко сякаш отговори като в детската игра „Пу, не съм аз…”.
Далеч съм от мисълта вината да се търси у него. След мача случайно ми попада сутрешен вестник отпреди срещата, в който английските анализатори предупреждават, че всичко ще се решава от халфовете. „Ако иска да спечели, „Манчестър” трябва да запълни бездната зад Бербатов, както го прави за Рууни, халфовете трябва да са на изключително ниво и да му създават положения, а българинът да е само на върха на атаката”, пише в материала. Което очевидно не се случва.
В неособено добро настроение поемам към стадион „Уембли”, за да го разгледам с традиционния тур, а насреща вървят тълпи и от други щастливи фенове – на „Арсенал”, който ги е зарадвал с победа.
Идват нови битки, скоро е мачът „Манчестър Юнайтед” – „Байерн”… Продължавам да съм убеден, че Димитър Бербатов все още не е казал тежката си дума.
Лондон, от Анатоли ПЕТРОВ
