Двама от великотърновската експедиция – Димитър Колешев и Светослав Тинчев изкачиха успешно връх Писко (5 750 м. н. в.) в Перуанските Анди. В клубната екпедиция с ръководител Боян Димов са включени Йордан Грозданов, д-р Мариана Чернева, Светослав Тинчев, Цветанка Петрова, Галин Велчев, Соня Гавраилова и Кольо Колев. Технически ръководител и водач е Димитър Колешев.
Ето текста, който изпрати днес ръководителят на експедицията Боян Димов:
“Поздрави от Перу! Групата е 6 точки!
Трекът в трите дни премина перфектно. Всички се аклиматизираха много добре, времето беше супер. Времето беше невероятно хубаво и трекът като място и като планини нещата са перфектни.
След трека направихме едно прехвърляне през няколко долини и дойдохме на мястото на базовия лагер. Разпънахме се, всички бяха аклиматизирани добре, само Бойка, която идва от Германия беше малко по-нездравословно добре.
За атаката на върха се приготвихме две групи – една четирима и една петима човека. Аз взех в групата жените, които малко по-бавно вървят и решихме да тръгнем час и половина по-рано и в по-горна точка да се съберем и да продължим заедно нагоре.
Но времето в последните два дни, докато ние се устроим в базовия лагер и се аклиматизираме още един ден, почна да се разваля. Разваляше се с всеки един ден – все по-зле и по-зле.
В общи линии – като тръгнахме (има много подробности, които могат да се обсъдят, но в момента няма да се казват), като тръгнахме времето хич не беше добро, даже имаше някакви малки колебания дали изобщо да тръгнем. В крайна сметка тръгнахме – в един часа през нощта първа група, в два и половина – втора група.
Аз, заедно с първата група карахме напред по разни пирамидки и нямаше никакви очертания, пътеката се губеше, доста търсихме. В крайна сметка се оказа, че сме отишли на един следващ ръб и докато поправим тая грешка стана към 7 часа сутринта, което е закъснение.
Втората група мина пред нас, а пък ние – няколко човека, решихме да минем пред тях, да се понапънем и да можем да качим върха. Така – в първата група Светльо и водача Митко и във втората група – аз, Галин и Кольо тръгнахме нагоре. С много добро темпо се движихме, чувствахме се перфектно, нямахме проблеми – нито здравословни, нито с главата. Времето продължаваше да бъде много колебливо и по-скоро лошо, отколкото хубаво.
Митко и Светльо качиха върха, а ние стигнахме до сто метра под върха, като височина и около 30 – 40 минути, като дължина. Защото изведнъж се съединиха всички облаци, времето стана много коварно, много мъгливо, почти губехме пътеката, по която те бяха оставили следи от котки… и в крайна сметка ние стигнахме сто метра под върха и се върнахме поради лошите метеорологични условия.
Другите от групата стигнаха до 5 100 м. н. в. , началото на ледника.
Това е в общи линии засега от нас, продължаваме си с групата по нашата програма – Мачу Пикчу, Титикака, долината на инките и градовете Куско и Пуно.
Поздрави от Перу!”
08.07.2016 г.
Боян Димов, ръководител на клубната експедиция „Перу 2016”
на АК „Трапезица-1957”
