Днес в рубриката “Те играха за “ЕТЪР” ни гостува Донко Долмов – още едно от емблематичните имена в историята на “Етър”. Роден е на 27 юли 1934 г. Играе в “Етър” от 1957 до 1964 г., като е бил и негов капитан. Разговорът ни с него внася допълнителни щрихи за великотърновския футбол през 60-те години.
– Как се стигна до появата ти в “Етър”?
– Завърших ВИФ през 1956 г. Като студент играех в столичния “Академик”, но завърших института и дойдох във Велико Търново като учител. След като играх в местния “Червено знаме”, ме поканиха в отбора на военния завод “Ивайло”. Той тогава беше много силен и спечели градското първенство, което му даде право да играе в новосъздадената Северна “Б” група през 1957 г. Но ръководителите на спорта във В. Търново тогава решиха да се сформира сборен отбор на града, който през месец май 1957 г. започна да играе под възстановеното име “Етър”. Така 7-8 футболисти войници от Габрово, както и аз, Димитър Байдаков и Кото Кръстев, които бяхме единствените цивилни, сме възстановители на съвременния отбор “Етър”. В продължение на 4 години бях капитан на тима.
– Играл си много мачове за “Етър”, кой е най-паметният?
– Победата над ЦДНА в София на 11 май 1960 г. Тогава това беше най-големия успех на великотърновския футбол. Първо победихме отбора на “Генерал Заимов” (Сливен) с 2:0, после се наложихме над “Балкан” (Габров) с 1:0. Отстранихме и силния отбор на “Локомотив” (Сф) с 3:1 и стигнахме до мача с ЦДНА в София.
Играхме с бели фланелки и червени гащета, наложи се те да си сменят екипа и играха в раирани червено-бели фланелки. Имаше един хотел до халите, Томов ни събра преди мача и Томов ни каза: вижте, силни са, и да се стопя, няма да мога да направя левия крак на Иван Колев и десния на Кирил Ракаров. Но не се разкъсвайте, бъдете компактни. Като тръгнем да нападаме, дръжте се плътно. Но си казахме: защо да не ги бием, и те са с два крака.
Кото с глава вкара за 0:1. Натиснаха ни, аз играх срещу Димитър Миланов, Гацо Панайотов, Тони Кръстев, Иван Колев, Ковачев, Ракаров, Манолов…
Йордан Ценов изрита една топка напред, в централния кръг я пое Петър Харалампиев, надскочи Манолов и я пусна, и Кото бърз спринт, Антонов излезе да го пресреща и с вътрешен леко го прехвърли – под гредата и вътре – 0:2. Йордан ценов направи страхотен мач срещу Иван Колев, но го изпусна за миг, а и Колев беше в засада и стана 1:2. Дори не повярвахме, че сме били. Един от най-силните ни мачове беше и с “Черно море”, бихме ги във Варна с 4:1.
– В какви цветове играехте и как се стигна до появата на виолетовия екип?
– В различни цветове. Като дойде Йордан Томов – играехме с фланелки на синьо-бели ивици. Виолетовото го предложи Томов, а Йордан Ценов и го подкрепихме. Това стана през пролетта на 1969 г., точно на полусезона преди влизането в “А” група. От Попово поръчахме екипите – светло виолетови фланелки и бели гащета, а после и черни.
Йордан Томов още през 1959-60 г. дойде и промени мисленето на шефовете. Успя да ги убеди, че трябва да си поставят по-високи цели, че градската управа трябва да застане зад футбола. Да влезем в “А” група. Намериха се нови футболисти, Стефан Чакъров, Стоян Петров, Борис Алексиев. Определиха хора, които да отговарят за футбола.
Спомените ми са много, не са един и два. Срещу националния отбор на Алжир – за първи път се срещахме с професионалисти, биха ни с 3:1. Имаше един Зитони, който играеше преди това в националния отбор на Франция. Хубав мач направихме с младежкия национален отбор на Турция, когото бихме с 2:0. Срещу Ирак – 2:1. Не получавахме пари, освен заплатите, където работехме. Аз бях учител в Строителния техникум. 8.50 лв. ни даваха, като удържаха ергенски данък. Пътувахме с камион, а за по-далечните мачове – с влака.
– Вие, ветераните от Велико Търново, сте и много сплотени и редовно се събирате и говорите за миналото…
– Освен че играехме заедно, много се уважавахме и извън терена, бяхме добри приятели и може би на това се дължат нашите успехи. И сега на всяко първо число от месеца се събираме и си припомняме годините, в които сме играли заедно. Приятелството ни от футбола остана за цял живот.
1961 г. “Етър” срещу националния отбор на Алжир. Донко Долмов е капитан.
