Димитър Кушев днес щеше да навърши 37 години. Отиде си много рано след жестоката катастрофа край с. Горна Студена преди броени дни.
Митко бе много точен и отзивчив, винаги усмихнат и приветлив. Истински мъж! Бележеше гол след гол по футболните терени, но не обичаше да е център на внимание, особено в медиите. Единственото интервю, което даде за „Велико Търново спорт”, бе през 2010 г. и то по негово желание. Сам ни потърси, за да ни каже следното:
„Искам всеки да знае, че любимият ми отбор е „Етър” и че футболните ми мечти са свързани с този тим! Винаги съм давал всичко от себе си, когато съм играл за „виолетовите”, влагам максимално старание във всяка тренировка и желая да играя колкото се може повече в мачовете.
Играх за тима в първия му сезон, когато се състезаваше във „В” група. Тогава станах голмайстор на шампионата. Играх за „виолетовите” и в първите сезони във втора дивизия. Още помня страхотното усещане да вдигнеш купа с „Етър” – дори и тази за първенец на „В” група. Завърнах се отново в тима във втория ешалон. Надявам се много скоро да спечеля подобна купа, но този път за първото място в „Б”! А мечтата ми е да играя в „А” група с виолетовия екип.”
В последните години бе истински лидер на „Павликени” – помощник-треньор, капитан, голмайстор, треньор на децата в града.
Димитър Кушев остави съпруга и две малки дъщерички. Който има възможност, нека им помогне!
