Доайенът на великотърновските спортни деятели Деян Чаушев днес навършва 96 години! Той е първи председател на футболен клуб “Етър” при възстановяването му през 1957 г. Преди това е бил такъв и на още три великотърновски клуба – “Септември”, “Динамо” и “Червено знаме”. 16-годишен започва да играе в мъжкия отбор на горнооряховския футболен отбор “Никола Петров”, а след това и за отбора на великотърновския квартал “Света гора” – “Шен рух”.
На 83 години става балкански шампион по тенис на маса за ветерани. Бил е 20 години директор на Копринената фабрика “В. Коларов”. Освен многото си награди, Деян Чаушев е удостоен със званието “Заслужил деятел на физкултурата” и Златна значка на Българския футболен съюз.
Честит празник, бай Деяне! Бъди жив и здрав!
Вижте материала за Деян Чаушев от днешния брой на “Янтра ДНЕС”:
Аз съм кореняк великотърновец, с тези думи започва срещата ни Деян Чаушев, който днес става на 96 години. Годините не му личат, подскача като младо яре, а усмивката не слиза от лицето му. Цял живот не се е спирал. Дълги години е бил на различни ръководни постове. До преди три години печелеше състезание след състезание по тенис на маса.
Бай Деян има още четирима братя, двама починали, останали живи трима. Нашият герой е най-голям, средният, сега, през април ще навърши 92 години, а най-малкият Борис Чаушев, който дълги години пя в оперетата, ще направи 85 години.
Когато бил четиригодишен, родителите му се преместват заради служебните си ангажименти в Горна Оряховица. Там още 10-годишен започва да спортува футбол, влязъл в школата на “Никола Петров”, на 18 години вече играел в първия отбор на тима, но тежка контузия в слабините го изкарва извън футболния терен. Междувременно още 16-годишен започва да работи като сладкарски работник в Горна Оряховица. Като завършил средното си образование, го взели трудовак. Военната си служба изкарал в конезавод “Валентина”, Плевенско, където отглеждали расови жребци. Там овладял и конния спорт. Като се завърнал в Горна Оряховица, Деян Чаушев завършил за майстор сладкар. Вземал свидетелство и се върнал във Велико Търново. “Тук, срещу читалище “Надежда”, където беше центърът на Велико Търново, открих собствена сладкарница с цех, която нарекох “Виктория”. Тогава захарта беше кът и аз правех специални сладки с бишкоти и сладък маджун. Като дойде социализмът, премахнаха всички частни сладкарници и създадоха кооперация “Пчела”, на която ме избраха да стана председател”, разказва сладкодумният мъж.
Един ден го извикали в градския комитет на партията и го назначили за директор на копринената фабрика “Васил Коларов”. “Трябваше да я спася, защото нещата не вървяха. Там изкарах 20 години, а после ме взеха в телферите за началник-пласмент. Пенсионирах се 1991 година”, обяснява бай Деян.
С гордост разказва, че в Копринената фабрика бил началник на 700 жени и само 30 мъже. Признава, че много пъти се изкушавал с толкова много работнички. “Всички бяха много мили с мен, но тогава много следяха и наказваха за прегрешенията. Имал много приятелки, но само до там. Сега е друго…”, размишлява бай Деян.
Самият той си взел жена от Бяла, Русенско. Имал друга приятелка в Горна Оряховица, но родителите му искали тази, която те били харесали. “Не сгреших, защото със Сабина имахме 68 години брак”, обяснява мъжът. Тайната на дългия брак, според него, е в обичта.
От десетгодишен Деян Чаушев не е спирал да спортува, никога не е ползвал автобуси. “Цял живот съм се движил пеш. Навремето ми дадоха служебен автомобил, но аз се отказах от него и го дадох на един от началник-цеховете. Като идвам на работа с колата, ще видя някоя служителка, не е удобно да не я кача, но пък, ако го направя, може да ми тръгне приказка. Затова по-добре пеш”, обяснява той.
Деян Чаушев е участвал във възстановяването на футболната секция към СК “Етър”. Вече 60 години играе тенис на маса. Научила го една от работничките в Копринената фабрика. Въртял хилката, докато станал на 93 години. За това време е спечелил над 50 медала, от които 10 златни.
На 83 г. стана и балкански шампион, а две години по-късно бе на крачка и от европейската титла, но не успя да я взема по независещи от него причини. “Спортът е всичко за мен. Без спорта нямаше да стигна до тези години”, категоричен е бай Деян.
Обяснява, че болестите вървят с годините, но не им се дава. “Имах рак на дебелото черво, но всичко вече е наред. Една година по-късно изкарах и инфаркт. Взимам три вида лекарства, и това е. Някой път ми се завива свят, но като се случи така, аз излизам да се раздвижа. Правя 4-5 километра и докато се прибера, ми няма нищо. Така си живея”, допълва той. Вече е сам, защото съпругата му починала миналата година. Има двама синове – единият живее с него, а другият е в София. Бай Деян се гордее с внучките си. За едната обяснява, че е “шефка на екскурзиите”, а другата сега защитава професура по биология във Виена.
Тайната на дълголетието е в движението и нормална употреба на всичко. “Не си спомням да съм преяждал в живота си, стомах до сега не ме е болял. На младини се е случвало да изпия до 200 грама твърд алкохол на ден, после намалих на 100, след проблемите със здравето съм само на червено вино с лимонада”, разкрива тайната на дълголетието си Деян Чаушев.
