Лекоатлетът Деян Гемижев за втора поредна година бе избран за Спортист № 1 в анкетата на Община Велико Търново. Състезателят на СК „Ивайло-93” спечели, като събра 59.4 точки. Той бе победител и за 2020 г., през 2018 г. бе шести в анкетата, а през 2019 г. бе втори. Гемижев спечели нова шампионска титла на диск на държавното първенство по лека атлетика, което се проведе във В. Търново. Той постави и нов личен рекорд от 58.65 метра. Победителят получи приза си на официална церемония в Ритуалната зала на Общината. Наградата му бе връчена от кмета на старата столица Даниел Панов.
– Спечели шампионската титла на страната отново, на стадион „Ивайло“, като постигна и личен резултат и тогава дойде контузията в Стара Загора, два дни преди старта на Европейското отборно първенство?
– За мен победата на стадион „Ивайло“ беше нещо много красиво. Емоцията, която изпитах сред ръкоплясканията на всички близки хора зад сектора в лицето на семейството ми, състезатели, треньори и приятели, които ме подкрепиха и ликуваха за мен, беше вълнуваща. Победата с личен резултат на най-красивият за мен стадион в България – „Ивайло“ с резултат, който не е хвърлян от много време, беше завладяваща. Уви, след това се контузих и трябваше да прекратя сезона си.
– Контузията ли ти попречи да покриеш норматива за Токио?
– Нормативът за Токио за мен тази година не бе постижим, контузих се и пропуснах две важни за мен състезания, на които бях в отлична форма, но няма как да разбера дали съм бил способен за покриването му така или иначе.
– Възстановен ли си напълно от травмата?
– Травмата никак не бе лека. Изпитах доста трудности, възстановявайки се през лятото. Положих доста усилия да каля слабите си страни и мога да кажа, че съм напълно възстановен и тренирам усърдно и целенасочено.
– Малшансът в Стара Загора направи ли те по-силен?
– Смятам, че всяка една такава ситуация за кратко сломява човека духом. Но именно в тези трудни моменти се крие градацията на нашето съществуване и каляване на психика и характер.
– Преди година каза, че ще работиш върху подобряване на техниката си. Имаш ли прогрес в тази посока?
– Техниката е изключително трудно развиваща се величина. Откакто съм започнал да тренирам този спорт, техниката ми е в неспирен прогрес. Имам търпението, постоянството и желанието да я изграждам ежедневно. Смятам, че всеки един сезон има огромен прогрес предвид късният ми старт.
– Увеличаваш ли натоварванията и привърженик ли си на максимата „повече пот в тренировките“?
– Със сигурност тази максима е много приложима, но тънкостта на успеха се крие в равновесието и умните целенасочени тренировки. Обаче няма успех без труд.
– От какво ти се налага да се отказваш, т.е. висока ли е цената на успехите?
– Смятам, че всеки успешен човек се отказва от много неща по пътя на успеха си. Ако го погледнем по-философски ще видим, че само най-важните неща остават при теб. Всичко останало се филтрира и елиминира с времето.
– У нас печелиш със сериозна разлика. Как ти се отразява липсата на силна конкуренция?
– Аз вярвам, че човек трябва да се конкурира най-вече със себе си. Останалите са просто хора със същите цели като теб. Но ако този въпрос ме пита дали се плаша от по-голямата конкуренция навън като големи имена във хвърлянето на диск отговорът е НЕ, тогава аз се мотивирам още повече.
– На 18 януари ще навършиш 24 години, което на практика означава че имаш още много време пред себе си в сектора. Какви цели си поставяш?
– Със сигурност имам още много път пред себе си и това ми дава допълнителен хъс, защото ми предстои да навляза в най-ценните си години като лекоатлет. Моите цели са да се подобрявам ежедневно във всички аспекти на моето развитие. Бих искал да пожелая на всички „боляри“ да бъдат здрави и благословени.
